Зодиите-опишете се:)

[ScarlettS]

Момичетата обичат повече бащите си, а момчетата - майките си. И това освен, че е забелязано от науката, аз също съм го забелязал

Аз пък не съм го забелязала. Дай научните сведения.

Ако си говорех само с теб половината неща тук не бих ги написал.

Добре, значи просто да игнорирам ненужните обяснения отсега нататък?

Също така отказа от самоидентификация е самоидентификация. Така че не бих го разглеждал като отказ, а по-скоро като липса на такава.

Знам как го наричаш и неслучайно написах 'отказ'. Освен ако не говориш за някаква повърхностна самоидентификация, което предполагам и при мен го има. В по-пълния смисъл на думата дори не знам дали е постижимо. Може би трябва да ми дадеш дефиниция и признаци за "липса на самоидентификация".

[Doom_Stalker]

Аз пък не съм го забелязала. Дай научните сведения.

Не обичам да цитирам източници, затова беше и "ненужното ми обяснение" от предния пост. Както и да е. Източниците не са надежден източник на информация за мен, най-малкото защото те не могат да опишат нещата така както аз ги виждам. Те са неща, които някой друг ги е видял така. А като знам как хората "вярват" в науката и я изживяват като истина, тези източници ми се струват още по ненадеждни. Но ще ти дам моето обяснение, така както аз съм го видял и осмислил. Образите на майката и бащата изпълняват различни функции в децата. Най-общия родителски "образ" се характеризира с по-общочовешките неща - в смисъл тези които са валидни и за двата пола. Когато детето е малко, то вижда в своите родители едни завършени и функциониращи хора - нещо което детето не е. От там детето цели да изкопира всяка характеристика на родителите с цел да се изживява и то като завършено и функциониращо, тоест да компенсира своята малоценност. Но освен "общите" човешки качества, детето прави разлика между половете. Като е напълно естествено момичетата да се идентифицират с майките си(защото са жени), а момчетата с бащите си. Всъщност идентифицирането на момичето с майката като жена е една от първите важни самоидентификации.Но тъй като част от характеристиките на майката е да "угажда" и "да се харесва" на бащата, то е нормално част от тези характеристики да се откопирват и от дъщерята. Образът на бащата е "различен", момичето не се асоциира с него. Затова и момичетата и момчетата взаимно се "отричат" в пред-пубертетните години, тоест момичетата изкопирват онази женственост на майката и отричат "мъжествеността" на бащата. И това се забелязва в отношенията между момичета и момчета в тази възраст. Но именно интереса към непознатото и различното създава един по-особен образ, който от отричане преминава в желание за притежание и близост. Който прераства в желание за притежание на това, което липсва - в случая образа на бащата. И оттам в желание за внимание и компенсиране на изискванията на бащата. Тук естествено зависи какъв е бил бащата и какво е изисквал. Всичкото това което описах е само нищожна част от цялото(взаимоотношения между родител-дете). Но е факт че присъства в човешката психика. Все пак не съм се интересувал много конкретно от отношенията между баща и дъщеря(разбираемо защо), затова познанието ми свършва дотук. Ако трябва наново да разсъждавам върху този въпрос, сигурно ще коригирам доста от нещата. Още повече че отношенията се изменят с годините (за обща справка - Психосоциална теория на Ерик Ериксън).Затова обхващането на толкова голям спектър от отношения е непосилна задача, поне тук и с малко думи.

Знам как го наричаш и неслучайно написах 'отказ'. Освен ако не говориш за някаква повърхностна самоидентификация, което предполагам и при мен го има. В по-пълния смисъл на думата дори не знам дали е постижимо. Може би трябва да ми дадеш дефиниция и признаци за "липса на самоидентификация".

Докато се отъждествяваш с ума си и изживяваш като истина думичките и това което те описват, никога няма да можеш да ме разбереш. Просто се изисква съвсем друго ниво на съзнание и мисъл. Затова не се и опитвай да "рисуваш моя картина с твои цветове", защото просто ще е неточна. Знам че така или иначе го правиш и от това няма бягство, но не си вярвай. Както аз не си вярвам, че представата ми за теб е това, което си ти.

Дефиниция за липса на идентификация няма, защото липсата на идентификации е липса на дефиниции. Това е съвсем различен свят, където се гледа над дефиницията. Където се гледа самия образ, а не се гледа през него. Но за всеки, който се вживява в дефиницията и образа, това е неразбираемо.

[ScarlettS]

Затова обхващането на толкова голям спектър от отношения е непосилна задача, поне тук и с малко думи.

Да, поне за това мога да се съглася. Жалко, че не обичаш да цитираш източници, защото ми беше интересно, къде науката потвърждава твърденията ти от предния пост.

Докато се отъждествяваш с ума си и изживяваш като истина думичките и това което те описват, никога няма да можеш да ме разбереш. Просто се изисква съвсем друго ниво на съзнание и мисъл. Затова не се и опитвай да "рисуваш моя картина с твои цветове", защото просто ще е неточна. Знам че така или иначе го правиш и от това няма бягство, но не си вярвай. Както аз не си вярвам, че представата ми за теб е това, което си ти.

Прав си, че се отъждествявам с ума си (дефиниция: като характеристики на ума се включват възприятие, разум, въображение, памет, емоция, внимание, способност за комуникация, множество несъзнателни процеси.) В ума се включва съзнанието (дефинция: Consciousness is the quality or state of being aware of an external object or something within oneself. It has been defined as: subjectivity, awareness, sentience, the ability to experience or to feel, wakefulness, having a sense of selfhood, and the executive control system of the mind.) Посочих дефинициите, защото знам, че твоите за ум и съзнание сигурно са различни.
Не претендирам за истинност нито за мен, нито за теб. Това не стана ли ясно още горе заради субективизма?
За картината съм съгласна само наполовина. Според мен ще е неточна независимо дали цветовете са мои или твои.

Дефиниция за липса на идентификация няма, защото липсата на идентификации е липса на дефиниции. Това е съвсем различен свят, където се гледа над дефиницията. Където се гледа самия образ, а не се гледа през него. Но за всеки, който се вживява в дефиницията и образа, това е неразбираемо.

Ами добре. А ти живееш ли в това състояние на "липса на самоидентификация"? Или просто си го представяш, но не си го достигнал все още?

[Doom_Stalker]

Прав си, че се отъждествявам с ума си (дефиниция: като характеристики на ума се включват възприятие, разум, въображение, памет, емоция, внимание, способност за комуникация, множество несъзнателни процеси.

Мисля че вече дадох този пример, но ще го дам отново....Да се отъждествяваш с ума си е все едно да се отъждествяваш с ръката си. Ти не си ръката си, нали? Всъщност ТИ не съществуваш.

Всички тези характеристики на ума са чудесни инструменти и аз не се ограничавам от употребяването им. Но вече я няма цялата АЗ история. Защото това всъщност представлява АЗ-ът, това е "твоето битие" - твоите мисли, твоите чувства, твоите стремежи, страхове, драми, радости и т.н. Няма нищо лошо(шибана паразитна фраза!) в това да използваш ума си, но когато ти станеш самия ум и той те контролира напълно, тогава ти просто реагираш на обстоятелствата, а не ги съзнаваш и променяш.Това значи да се отъждествяваш със ума си - не да го използваш, а да се изживяваш като самия ум, като тук включвам всичките неща които изброи. Още повече, че повечето от тези неща формирани в ума ти, като дефиниции,мотиви, установени позиции и пътища на мисълта, изобщо не са създадени от теб. Ти просто ги приемаш още като дете и ги изживяваш като свои, но те не са. Естествено не всичките. Някой от тях доразвиваш вътрешно и тях наричаш АЗ, това което те отличава уж от другите. Но тук отново потъваш в едно блато от вечни противоречия.... защото ако няма други хора, няма как да се огледаш в тях, няма как да се различиш от тях. И така живееш живота си в думите на другите и през техните очи. Това е всъщност фундамента на цялата игра на думи - самоидентификацията и разделянето на света - фрагментирането му, поставянето му в дефинирани граници, там където АЗ-ът съществува, а всичко отвъд тези граници е НЕ-АЗ. Ако нямаше 1 и 2, където ти да кажеш "АЗ СЪМ 1", изобщо нямаше да има АЗ. И това е всъщност АЗ-ът - избор на това какъв искаш да бъдеш в момента. Дали ще избереш да си щастлив или нещастен, дали ще си печелещ или губещ, дали ще си "голям" или "малък", това няма значение. Докато има граници, докато има АЗ и НЕ-АЗ, ти си обречена да виждаш само от едната страна на границата. Оттам идва съждението, че докато има субект, реалността винаги ще е субективна. Ето затова ума(и всичките му елементи) служат за постоянно разкриване и "дълбаене" в "ЖИВОТА", но в момента, в който слагаш АЗ в цялото това нещо и си казваш АЗ СЪМ ТОВА, ДРУГИТЕ СА ТОВА, тогава започваш да си гониш опашката и да играеш вечната игра на Ин и Ян(това е смисъла на този символ всъщност). Играеш на "губене на едното за да намериш другото"... или "гледаш през очите на злото за да търсиш доброто". Това имам предвид под отъждествяване с ума - слагането на АЗ, който да преживява, да премисля, да се тревожи, да обича и най-общо - ДА БЪДЕ нещо, някъде, някога и с някого.
А съзнанието е точно обратното - то е да бъдеш тук и сега - завинаги. Тоест да не бъдеш нищо.Повечето хора възприемат съзнанието като някакво себеусещане за правилно или неправилно. Примерно да се осъзнаеш, че си сгрешил в някаква житейска ситуация. Това са глупости. Но такъв смисъл влагат повечето хора в себеосъзнаването.

За картината съм съгласна само наполовина. Според мен ще е неточна независимо дали цветовете са мои или твои.

Да, точно затова не се и "рисувам".

Ами добре. А ти живееш ли в това състояние на "липса на самоидентификация"? Или просто си го представяш, но не си го достигнал все още?

Това състояние е във всички нас и то е изконната ни природа. Някой го наричат душа, други както си искат. Това няма значение. Но за да се свържеш с него, да станеш едно цяло(без добро и зло, без АЗ и НЕ-АЗ), трябва първо "да умреш", да умре твоето АЗ - това което има лична карта, ЕГН, семейство, работа, обществено положение, вярвания, убеждения, мечти, страдания и т.н. Но повечето хора не искат да се жертват от тези неща от страх да престанат да бъдат нещо, да спрат да бъдат "големи" или "малки", от страх да спрат да съществуват. Защото без всичките тези идентификации от тях не остава нищо...Както и да е. Да, в това "състояние" съм. И въпреки, че понякога се връщам към старите и познати схеми, то като цяло вече не съм същия.

Всичките "отклонения" от темата са всъщност полу-отговори на твоите въпроси и с малко повече усилия предполагам ще успееш да навържеш нещата(и защо съм ги казал).