Как мислите?

[ScarlettS]

^
Всъщност методът е безсмислен поради субективността си.

На базата единствено на това което съм прочела е много по-просто или лишено от условности да приема, че е заблуда. Всъщност ти дори сам го казваш: "Ако това за което говоря, нямаше никакво отражение върху МЕН и начина ми на живот, сигурно щях да се съглася."
Всичко, което описваш, на мен ми звучи като алтернативна идея, която защитаваш и се явява в ролята на рационална в твоите очи предпоставка да промениш определени неща, която ти дава "известен контрол и свобода" и благодарение на която се разграничаваш от другите в положителна насока ("В действителност самоопределянето с разни позиции, идеологии и религии е за "малките", инфантилни хора.") Имаш мотив и възможност да повярваш в това. За страничен наблюдател тази теза е много по-правдоподобна, но за теб самия обратното е по-просто (и по-удобно).

Такова заключение се базира само на вероятност и то въз основа на мненията ти тук.

Аз не съм, поне на вътрешно ниво... Физически просто показвам това, което искат да видят (на което реагират ) хората. Но изобщо не се вживявам в мислите и представите им.

А защо се занимаваш с всичко това?

[Doom_Stalker]

^
Всъщност методът е безсмислен поради субективността си.

На базата единствено на това което съм прочела е много по-просто или лишено от условности да приема, че е заблуда. Всъщност ти дори сам го казваш: "Ако това за което говоря, нямаше никакво отражение върху МЕН и начина ми на живот, сигурно щях да се съглася."
Всичко, което описваш, на мен ми звучи като алтернативна идея, която защитаваш и се явява в ролята на рационална в твоите очи предпоставка да промениш определени неща, която ти дава "известен контрол и свобода" и благодарение на която се разграничаваш от другите в положителна насока ("В действителност самоопределянето с разни позиции, идеологии и религии е за "малките", инфантилни хора.") Имаш мотив и възможност да повярваш в това. За страничен наблюдател тази теза е много по-правдоподобна, но за теб самия обратното е по-просто (и по-удобно).

Такова заключение се базира само на вероятност и то въз основа на мненията ти тук.

Нищо не си разбрала от това, за което говоря и съдиш за мен по общо-приети модели валидни за его-изживяващите се хора.
Мнението ти е грешно, но е разбираемо предвид многото паразитни фрази ( заедно със съответните им традиционни интерпретации), които използвам. Това са просто фрази и готови шаблонни изречения, които са останали от времената, когато съм се изживявал като нещо. Негативно отношение към група хора, или пък положително изтъкване на някакви качества на някаква идея, в моя случай НЯМА. Объркването е изцяло по моя вина, но засега "речника" ми позволява само толкова.

Всичко е въпрос на етапи. Повечето хора не израстват от детското си разбиране за света. Приемам ги, не ги съдя, не се опитвам да ги променя, нито пък черпя някакво самодоволство от това. Всеки да си се развива и осъзнава когато и както може. Към това нямам отношение. Аз просто наблюдавам. Свободата и контролът не са водещи, те са последствия, също както и всяко нещо, което съм казал и променил в себе си е просто последствие от това, което съм осъзнал дотук. Не е причина, не е мотив, нито пък е условие, граница или крайна цел(полза) на някаква фалшива реалност, която ме определя. То е просто последствие във външния свят причинено от промяна във вътрешния свят. Всъщност тези подробности не ме интересуват, дали съм свободен повече от другите, дали другите са заблудени овце.... тези работи не ме вълнуват особено. Но понеже ти "изтръгна" тези обяснения от мен, (и аз още преди ти казах, че тези неща са безсмислени, но искаше конкретно да ти отговоря), ти пак си изград образ за мен, на базата на тези изтръгнати обяснения. А мен тези неща изобщо не ме интересуват. Негативното отношение към останалите "инфантилни" хора е просто "рефлекс на езика", ако можем така да го наречем. Свободата и контролът не са самоцел. Те са последствие от нарушаването на вътрешната его-конструкция.

А защо се занимаваш с всичко това?

За момента това е единствената работеща и позната схема. Използвам я докато не развия друг метод или докато не реша дали изобщо си струва да се занимавам. А пък и умишленото и напълно съзнателно преструване ми дава възможността да погледна в същината на филмите и театрите, които хората играят в главите си. Затова вече дори не избягвам обществото, а просто седя, слушам и наблюдавам. Все пак не мога да имам познание за нещо, което не наблюдавам и изучавам. Иначе щях да си остана изцяло в дълбините на сухите теории

[defender]

Докторе не мога да разбера ти по какво се различаваш от един неодушевен предмет. И защо си решил така да възприемаш света т.е. като си взел ролята на неодушевен предмет.
Ако искаш мога да те взема да ми стоиш за красота на масата като ваза.

[Doom_Stalker]

И защо си решил така да възприемаш света т.е. като си взел ролята на неодушевен предмет.

Самият въпрос ЗАЩО (съм направил нещо) води началото си от едно много ранно противоречие в човека - между това какво е направил и това какво е правилно. За мен няма правилно, няма и нищо, което трябва да се направи. Извън границите съм на тази конструкция на мислене. Затова и въпроса ЗАЩО, като самооправдание защо съм направил нещо, при мен не се задава. Използвам въпроса ЗАЩО, само като инструмент за изясняване на причинно-следствената връзка, а не за оправдание на едно или друго действие. Всъщност въпроса ЗАЩО, използван от хората да оправдават себе си, води началото си още от детството, когато децата търсят всевъзможни начини да оправдаят пред родителите си своите действията. Родителите и възпитанието предават една "картина" на това какво е правилно и неправилно. Когато действията на детето се сблъскат са тази картина, се създава едно противоречие, което изисква постоянно оправдание на действията така, че те да се впишат в тази картина. Постепенно човек се приучава към тези самооправдания, тази вътрешна игра на въпроси и отговори. И с разширяването на речника и интелектуалните възможности, човек все по-добре УМСТВЕНО разрешава конфликта между направеното от него и представата му за това, какво трябва да бъде направено. При мен такава представа няма, затова въпроса ЗАЩО, като оправдание пред мен или пред други, просто отпада. На такъв въпрос така или иначе може да се отговори само със заучени и клиширани фрази. Същите фрази, които обикновено служат на несъзнателните хора да се "ОПРАВДАВАТ ПРЕД СЕБЕ СИ". И тук се вижда наслагването : "АЗ" се оправдавам пред "СЕБЕ СИ". Тоест има разминаване между два образа - АЗ и СЕБЕ СИ. Това е всъщност фундамента на противоречието в хората, а то пък налага запълването на това разминаване чрез всякакви самооправдания и само-илюзии, които да синхронизират АЗ-ът със СЕБЕ СИ(Представата за себе си, разбира се). И така човека винаги се стреми към някакъв мир или удовлетворение, търси някакви външни стимули, обяснения, изживявания и т.н. за да запълни празнотата (несъответствието) в себе си... Без да осъзнава, че тази празнота е всъщност създадена от самия него и е вътре в него.