Тяло от книги. Не от клетки.

[CoNviCt]

Колко книги четеш едновременно?

[DisappointedDreamer]

Колко книги четеш едновременно?

В момента = 2.

Понякога се събират и над 4. Просто, защото 2 от тях са ми по английски и шведски в даскало, а другите 2+ са мой собствен избор.

50 нюанса сиво е ъх. Начесва мечтите на момиченца, които са обикновени и си мечтаят да се влюбят в някой неземен красавец, за когото ще са единствени. Частта с БДСМ - няма да коментирам. Не защото имам нещо против хората, които харесват и практикуват този 'спорт', а просто защото в една книга да четеш 20 страници как той я бие, а тя си мълчи, и това е толкова възбуждащо е направо потресаващо. А накрая, единствения извод, който си вадиш и единственото, което научаваш са различните предмети използвани и тяхното име.

[CoNviCt]

В момента = 2.

Понякога се събират и над 4. Просто, защото 2 от тях са ми по английски и шведски в даскало, а другите 2+ са мой собствен избор.

50 нюанса сиво е ъх. Начесва мечтите на момиченца, които са обикновени и си мечтаят да се влюбят в някой неземен красавец, за когото ще са единствени. Частта с БДСМ - няма да коментирам. Не защото имам нещо против хората, които харесват и практикуват този 'спорт', а просто защото в една книга да четеш 20 страници как той я бие, а тя си мълчи, и това е толкова възбуждащо е направо потресаващо. А накрая, единствения извод, който си вадиш и единственото, което научаваш са различните предмети използвани и тяхното име.

Между книгата и читателя се изгражда връзка, интимна връзка, която трудно би могла да бъде обяснена. Ревнуваш книгата, не искаш друг да я докосва, за да не я омърси. Искаш да е само твоя, завинаги. Перфектната любов. Не ти ли се струва егоистично и подло, да не и обръщаш цялото си внимание, когато тя винаги те чака да я разлистиш?

[DisappointedDreamer]

Между книгата и читателя се изгражда връзка, интимна връзка, която трудно би могла да бъде обяснена. Ревнуваш книгата, не искаш друг да я докосва, за да не я омърси. Искаш да е само твоя, завинаги. Перфектната любов. Не ти ли се струва егоистично и подло, да не и обръщаш цялото си внимание, когато тя винаги те чака да я разлистиш?

Напълно ясно те разбирам. И все пак, в даскало не мога да заявя това на тези, които ме оценяват. В допълнение, аз не ревнувам книга. Искам да я докосват, искам да я четат. Затова е и направена. Затова и когато я завърша, бързам да я разкажа на приятелка, на дневника си, на разходката си в парка. За мен няма значение колко време отделям върху една книга, а какво изграждам през това време заедно с нея. Всички сме егоисти. Важното е да не оставим това наше качество да ни обвие напълно.

Обръщам цялото си внимание върху нея, докато я чета. Междувременно, има стотици други неща, на които обръщам внимание и от които не мога напълно да се откъсна, дори и да искам - драскотина върху пода, прашинка, крива мебел, звука на вятъра, цвета на небето, цвета на моите чувства.

Игрите на глада не съм чела, но гледах филма. Очаквах повече екшън. Не бях особено очарована. Ще видим сега втората част как ще се представи.

Ох, Никълъс Спаркс ми идва прекалено сладникъв. Особено смешна ми е онази снимка от 9гаг, където всичките му книжки са с еднакви корици.

http://d24w6bsrhbeh9d.cloudfront.net...43995_700b.jpg

:Д Аз искам цинимизми, болка, несправедлив и реален край.