- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Стихотворения за всички! :)
Ако тръгнеш да си анализираш стихотворенията, какво би казала?
че поезията ми е супер яка! хах:Д
//ето ви още едно, по-...комуникативно:Д
Стените са иззидани от кости
и гниеща човешка плът.
А хоросанът е примесен с кръв.
Там червеите са еднички гости,
в палатите на властелина Смърт.
Последно редактирано от Makenzi97 : 03-10-2013 на 13:42
ахахахах, добре:Д
//Макензи страшно ми напомня за Enough и ScionOfStorm. ровнете ги, ако решите. радвам ви се на темата. преди години имаше силно поетично поколение във форума. приветствам раздвижването)
ето, да не флуудя. спИциално за Конвикт:Д
http://www.teenproblem.net/forum/sho...hp/400878-3-33
Приличаш на женска версия (=>повече любов) на Буковски.
Ето нещо мое.
Лампата е уморена.
Хвърля светлина
с тежките си пръсти
върху мен
и нехайно наблюдава
тъжния ми опит
да се капсулирам в нея
и да се забравя.
Тъмното се крие
прашно на тавана.
Денем стъпките му
призрачни
преминават кожата ми
и с венозно гмуркане
вливат се в кръвта ми
на безбожник.
Дъното е бреговете,
някога удавени
в болничното осветление
на сърцето.
Някой търси миди.
Само ще поплува
в празното
и ще си отиде.
Не знаеш ли какво е
любов зад очи от лед..
и това, което се крие, що е,
при всеки мой смях превзет..
разбрали биха неколцина
как се опитвам да разбия
леда в моята камина
и истинската мене да открия..
живот, като огън във Небраска
- душата зад любимата ми маска..
we follow the danger wherever it goes.. we are the believers... we are.. heroes...
Jeff Hardy forever!!
изчети ме като ноти
върху лист в забравен кабинет по музика,
понякога
избързвам върху прашен път,
понякога
дишам този прах под формата на сълзи
движа се в такт от пияни стъпки в
градина от цветя,
и такт от две души, любовници-
неопитни, попили суровата любов
на младостта
изпуши ме като своите цигари -
бавно, дълго
сякаш се страхуваш, че утре ще се изпаря,
а усните така болят, когато ги оставяш голи.
Нека махнем маските,не искам игрички.
И ако още не знаеш,не съм като всички.
Знаеш,че съм слаба,моля те не ме залъгвай
и щом не ме искаш,по-добре си тръгвай!
Ще си спестя абстракциите и ще бъда ясна:
Искам те само за мен и сега ми проблясна,
че мразя да ме правиш такава,но те обожавам!
Познаваш ме по-добре,от колкото сама се познавам..
И не издържам,толкова те искам,че изгарям!!
Бих дала всичко с теб поне да разговарям.
Полудявам,а не зная как го правиш,
толкова лесно и добре със мен боравиш!
Чудо е,защото не съм изобщo лесна,
а ти просто изникна от някъде и ме отплесна
от това,което съм от и всичко останало..
Не си падам по хората,какво ме е прихванало?!
Ти си ме обсебил,махни се сега!
Не,почакай,върни се,беше просто шега.
Нямам сила да те пусна,казах го,ЕТО!
Сега имаш пълното право да ми разбиеш сърцето!
Твоя съм,слаба съм,нож зад гърба си си скрил.
Ще те разбера,ако би го в мене забил..
Ккой ли не би,ако ме види такава?!
Безпомощна,жалка и психически не здрава..
Най-горещо желая да припадна в ръцете ти.
Вътрешно знам,че съм докоснала сърцето ти.
Знам,че ти пука дали ще съм тук.
Знам,че ти пука дали ще бъда с друг.
Напълно съм твоя,буквално и преносно!
Без теб в живота ми,времето би било смъртоносно..
А относно всички други,просто подминах ги.
Обречена съм и ще бъда твоя завинаги!!
Да болен е болестно!
Да си болен е болестно,
и ми е лошо, но не знам защо.
Дразнеща кашлица мръсна,
защо по мене пръсна ?
Ужасена съм от този шум,
на кашлицата острия куршум.
Дето мене ме прихвана,
и всичко в мене схвана!
Ако има грешки не ме винете :Д
Така остана, любов за двама,
любов за двама, споделена от един.
Безгрижни двама, но теб те няма,
и чувствата изпитвам ги самин.
Последно редактирано от dimitar., : 04-03-2013 на 08:16
Едно начало. Другата част ще я мисля по-късно.
Последно сбогом.
Последно сбогом взимам с моя роден град
Ах, как ще липсват тез' павета.
Където слушахме си музика без такт,
прогонени от страшни БМВ-та.
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=220394
една велика тема
Боже,който си на небето,върни ни 2pac и си вземи Джъстин Бийбър!!!!
Посветено на "Ф"
извади от тая красива усмивка
тия грозни зъби, че си магнит
за гадни мисли и отчайващи звуци
ти си не просто путка, ти си гадна
путка
доста добре прикрито наивна,
с уста, пълна с двудневни фасове
от червен Marlboro и очи, толкова празни,
чак създаващи илюзия за дълбочина
не ме кефиш, на моменти - хич,
ама т'ва е щот' си гадна путка
и ти е простено
(предполагам за много ще е неразбираемо, не търсете смисъл...то говори само за себе си)
Много хубави стихотворения и аз пиша, но някакси ме е страх как ще го приемат хората ...
Това е първото ми стихотворение, съжалявам ако отделеното от вас време, за да го прочетете, е напразно..
Какво е по лицето ти сълзи да се стичат?
А какво е глупак да те наричат?
Никой сърцето ти да вижда,
ала бясно да те ненавижда!
Всяка вечер в леглото скрит,
целият в сълзите си покрит...
Къде сгреши, не осъзнаваш,
ала всичко, което чувстваш е, че преиграваш..
И вместо мнението си да изкажеш,
решаваш сам да се накажеш.
И вместо да бъдеш различен,
избираш ти да си двуличен...
Ето на-животът продължава,
всеки иска да се надиграва,
но даже скоро той да свърши,
ти ще чакаш и ще чакаш някой друг да го довърши!
Днес те сънувах.Бях в ръцете ти и те целувах..
Биехме се,ти прегръщаше ме,като атакувах..
Вдигна ме високо,нежно ме целуна..Бях в рай..
Държах ръката ти и смеехме се до безкрай..
Обикаляхме улици,хванати за ръцете.
Даже сега като лудо ми бие сърцето.
Каза,че ще си до мене винаги,събудих се.
Затворих си очите и да сънувам потрудих се.
После пак беше там,до мен на леглото..
Сгуших се в теб и плаках, защото
пак ще се събудя без теб,а те искам ужасно..
В прегръдките ти чувствам се най-безопасно..
Трябваш ми,но далече си,а не знаеш дори..
Колко влюбена съм в тебе,че чак ме боли ..
Желая те толкова много,едвам сърцето ми диша..
Толкова е силно,че не мога даже да опиша..
Искам те завинаги с мен и съжалявам,
ако притискам те така и ако те вбесявам,
но обожавам те просто,а ти си далече..
Още помня всички мили думи,които изрече..
Готова съм на всичко дори за една.
Радвам се с теб и на малките неща.
Твоя съм,на всичко съм готова,за да си щастлив..
Господи,прекрасен си,толкова си красив..
Видя ти те,помисли,защото ще се отпусна..
И веднъж прегърна ли те,няма да те пусна!
Малко ме е срам ама ....
Чувството да бъдеш….
Слънцето изгряваше,
Луната се спускаше,
Любовта ми не утихваше,
А сърцето не привикваше.
Не знам как се нарича този стил, но повече ми харесва да са кратки точни и ясни
Ама не може да се сравни с вашите това го написах само ейтака за 5 мин.)
Не е нормално !
Не мога да разбера, какво точно ми има,
Или да определя някакви симптоми,
Знам само, че сърцето ми забива,
Щом видя твоите очи.
Не е нормално усещам аз,
Плаче ми се всеки час,
Щом не мога да те имам,
Явно само ще се свивам.
И накрая,
Болката не ще утихне,
Чувствата не ще спрат,
Просто дните ще летят
още едно ..![]()
Последно редактирано от monika__9797 : 05-02-2013 на 18:31
мех
делят ни километри осеяни със
твоя гняв
тялото ми е небе в сиво, настръхналата кожа -
дъжд.
плъзгам очите мокри по леда в твоите,
вдигаш юмрук към мен,
но не успяваш да разтвориш пръсти
нощем слушам как насън проблемите изливаш
си
в кратерите на луната,
целувам устните ти, но сякаш нощта ти е
любовница
уморено гледам те, думите изсъхнаха
по повърхността на бузите.
Обичам те,
но не можеш да обичаш себе си.