- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Тяло от книги. Не от клетки.
"Мъртвата зона" е една от любимите ми книги на Кинг, заедно с "Гробище за домашни любимци" и "Сиянието".
Аз, като цяло, съм останала с добро впечатление. Четенето ми беше хем тежко, хем леко, но ми беше грабнал интереса, определено.
Току-що приключих с последната книга от Игрите на глада "Сойка-присмехулка", която ми беше доста по - тежка за четене, в сравнение с останалите две части. Много войни, мъртви герои, въпреки че завърши с щастлив край.
Иначе обмислям след малко да почна "Дядо Горио".
Малко цитати от „Нощен патрул“ :
"Мъртвите умеят не само да късат глави, но и да обичат. Лошото е, че дори любовта им изисква кръв."
"Най-страшното във войната е да разбереш врага. Да разбереш, значи да простиш."
"Любовта е щастие, но само когато вярваш, че ще бъде вечна. И макар всеки път това да се оказва лъжа, само вярата дава на любовта сила и радост"
"Не можеш да принудиш никого да извърши подлост. И не могат да те бутнат в калта — ти сам нагазваш в нея. Какъвто и да е животът около теб, оправдания няма и не може да има. Но оправдания се търсят и се намират. Всички хора са ги учили така и те са се оказали прилежни ученици."
Приключих я преди няколко дни и определено ми хареса.Със сигурност,се повтарям,но книгата е просто различна,начинът,по който са представени доброто и злото ме очарова.Заслужава си четенето!
Сега започвам "Пармският манастир" - Стендал.
Между другото,книгата е преведена от Атанас Далчев.
DisappointedDreamer, вдъхнови ме да прочета 'Мемоарите на една гейша'. (: Тъкмо си я качих на киндъла (ако някой я иска в моби формат, да казва, бтв). Ти на английски ли я чете?
Йей :3 Да, на английски я четох. Езикът не беше сложен, не би трябвало да имаш проблем!
Започнах я и много ми харесва засега. Прелестен изказ, с много красиви метафори, а така ненатрапчиво и нежно вмъкнати ммммммм
По време на четенето ми хрумна един много интересен въпрос. Накъде е насочено вниманието ви, докато четете? Визуализирате ли историята в ума си? Съсредоточавате ли се в самата физическа книга, в буквите, в думите, в това, как думите се свързват в изречения? Наблюдавате ли какви емоции предизвиква книгата у вас? Случва ли ви се тотално да забравите за тялото си, погълнати от историята? Тези въпроси са насочващи, ще ми хареса да споделите и каквото и да е друго по темата. А нея нека я формулирам така - Как изживявате четенето?
Налиии! И аз мисля, че много на място вмъква всички описания. Не знам как го постига. Страхотен е.
И ох. Обикновено си представям обстановката, героите и най-накрая действието. Примерно, в момента все още мога да си представя стаята, в която Обломов лежи по книгата на Иван Гончаров. Някои картинки са толкова живи в ума ми, че понякога дори получавам дежа вю, когато видя дадена обстановка, която е близка до тази, която съм си представила.
Впечатление ми прави езика, да. Но не се съсредоточавам толкова върху физическото състояние на книгата. Отдавам внимание на богат с метафори и descriptions, поетичен език, да. The God of Small things и мемоарите на една гейша ми направиха такова впечатление. Няма как да ти избяга, когато си влюбен в красотата на език.
Случвало ми се е да прекарам цял ден с книга. Забравяла съм да ям, карала съм се дори с наще, задето не я оставям книгата, "игнорирала" съм роднини и приятели.Не е хубаво, общо взето, но грабне ли ме книга, все едно ме няма. Трудно се връщам обратно. Насила.
Днес си взех от библиотеката една книжка 300+ страници със стихове на Евтим Евтимов. Намерих и продължението на една друга книжка и си го взех. Ето тези дребни нещица ми направиха деня прекрасен. ^^
@Deadlock, аз си създавам цял филм мислено, докато чета. Не само визуализирам историята, но много често добавям от себе си някои незначителни детайли. Не се съсредоточавам в самата книга, нито в написаното. Чета и режисирам.![]()
Много често ми се случва да забравя за тялото си, когато чета и съм погълната от историята. Понеже чета предимно в леглото преди лягане, редовно след час-два прекарани в една и съща поза, осъзнавам колко е неудобно и болезнено. Лятото пък ми се е случвало да се зачета на терасата и да се прибера с болезнен тен, след като приключа с четенето. Не чувам, не виждам и не усещам, когато съм се отдала на 100% на странично занимание.
И спря да се върти за миг земята..
Ам, почнах Великият Гетсби на Фитцджералд. Засега бавно и скучно ми върви, може би не мога да оценя книгата достатъчно. И все пак, прочела съм сигурно 50-60 страници, а това не е достатъчно че да направя някакво заключение и мнение за книгата. Ще ви държа в течение.
Вие какво четете?![]()
Благодаря за отговорите! (:
Аз още чета Мемоарите на една гейша. Тооолкова много ми харесва! Четох из нета, че авторът е черпил идеи за книгата от живота на една успешна и известна бивша гейша, която е интервюирал. Същата по-късно е публикувала своя автобиография, за да опровергае изкривеното й според нея представяне в Мемоарите. Добавих автобиографията й в wishlist-a си. (:
Между другото, преди години се опитах да чета Великият Гетсби и не стигнах доникъде. Дори не помня защо. Сега, като чуя това заглавие, си представям нещо скучно и разтегливо.
Мемоарите е много прекрасна книга. Аз харесах Великият Гетсби, даже съм се наканила на Нежна е нощта, ама ще видим.
Последно четох Безкраен празник на Хемингуей - хареса ми, разбира се, фенка съм. Почнах да чета The Diary of a Young Girl, доста е приятна засега.
Ооо, тази тема толкова отдавана я гледам и все си мислех, че някой иска идеи за есе по философияСега нямам много време да напиша пълноценен коментар, но се записвам, за да може да я следя ^^
If ya don’t give a shit ya getcha’ hellyeah
Throwin’ fists in the pit ya getcha’ hellyeah
Think you’re fuckin’ with this well hell no.
Balls, volume, strength getcha come on
Навих се и аз да прочета за гейшата.
Майка ми в момента чете "За Япония - като за Япония" от Марко Семов и цитатите, които вади, ме карат с нетърпение да чакам да приключи с книгата, за да я подхвана аз. Доверявам се на 100% на нейната оценка и я препоръчвам, въпреки, че все още не съм я чела.
И спря да се върти за миг земята..
Аз вчера си взех една много интересна книга и другата седмица ще я почна.
За 11 септември става въпрос, добре че я забелязах...
И аз да се разпиша - почвам Ана Каренина, въпреки че ми е известно горе-долу за какво се разправя ;д
И тва го казва келешът, дето чича му работел за ДПС-то и въртел далавери, и че си урежда животу посредством циганската партия? 15-годишният начетеняк, гугълнал някое резюме у нето. Още путка не ебал и ще ми обяснява на мене за история. Позволи ми да съм проучил основните източници, от които Цанев е черпел за написването на книгите. В цялата книгите има едно 5% фикция, която дори за много под средностатистическо интелигентен човек е ясно, че е фикция.
А това дали Цанев е историк или не.. една диплома не те прави историк. Безкрайният брой източници, които е използвал, и цитати, доказват дълбочината на проучването, представят се различни гледни точки и тн.
Чак ме е яд, че такива келеши, като теб, се отварят само в нета. Интересно как един 15-годишен дървен философ не съм видял да седи пред мен и да ми ги върти тия лакърдии. Когато мнението ти се гради, без никаква проверка, на това какво е казал дребният тарикат - чичо ти, или баща ти, които 2 лева в джоба няма, ама като се напие ти обяснява как има връзки с подземния свят и ти разтяга локуми за световните конспирации и ти му вярваш... ясен си ми. Чети книги, проверявай различни гледни точки по даден въпрос, увери се сам и чак тогава изграждай мнение. Приеми тоя съвет от човек, който превъзхождаш само по брой набити чекии за един ден(дали и по това..).
Temet Nosce
벨야카
umri, тъкмо гледах в темата за снимки какво сладко-детско изражение вадиш и сега чета това. that escalated quicklyмного насериозно се взимаш/
Мразя, мразя, мразя краищата. Това е нещото, което ненавиждам най-много от всичко. Дали е добър или не няма никакво значение. Просто когато известно време съм чела/гледала нещо, което наистина ме е докоснало и то свърши, имам чувството, че съм празна. МРАЗЯ когато стане така.
Иначе в момента чета Стършел на Етел Войнич и Kafka on the shore на Харуки Мураками (на английски я чета нея). Десет малки негърчета на Агата Кристи, Повелителят на мухите на Уилям Голдинг и един куп книги на Тери Пратчет ме гледат жално от рафтовете, но тях после.
Приключвам с "Дядо Горио".
Впечатлението ми, като цяло, за книгата е добро. Макар на моменти да ми е била скучна, то е, може б защото е имало места, където не съм успяла да осмисля нещата и да вникна в смисъла, който е вложен там. Но и като цяло те кара да се замисляш за нещата около теб, за хората, около теб и за самия теб - какъв си, щастлив ли си и така нататък.
Как така какво разбрах? Като език или от смисъла на книгата? Ако е за първото - всичко, тя е на доста лесен английски (неадаптирана версия, дори не знам друга дали има). Ако е за второто - още съм в самото начало, на шеста глава съм. Иначе доколкото знам се разправя за някакъв педофил, някой ми беше казал, че това е най-гнусната книга, която е чел (възможно е да бъркам, може и да е ставало въпрос за друга книга) и ми стана интересно, защото аз такива книги много харесвам, пък и много обичам да експериментирам. Та засега доста ми харесва, особено начинът, по който започва - паралелно се развиват две истроии, само дето report-а доста бързо свърши и сега май почва само за Кафка да пише, пък другата история ще се намеси после. Чакам с нетърпение да разбера.
Само ако може да ми кажеш, явно си я чела - разбира ли се накрая от какво са припаднали? (само с да или не, не ми спойлвай от самата история ;д)
Нищо не си разбралаНе е за педофил.
И нищо не се разбира :Д затова те питам. Цялата книга е пълна със загатки, иии общо взето нищо не разбрах от нея. :Д Четох я, да, изказала съм мнение на първа страница на тази тема.
едит: http://www.steppenwolf.org/watchlist...il.aspx?id=183
spoiler : http://blojj.blogalia.com/historias/45884
Форум, където обсъждат книгата. Нищо няма да разбереш от нея, повярвай ми :Д
едит2: ох, кой ти каза, че е за педофил?! искам данни на този човек - скайп/фб/имейл! искам да говоря по книгата; нещо ми цъфна в главата.
Последно редактирано от DisappointedDreamer : 04-17-2013 на 18:10
Ам, едит 3: вдъхнових се. Не я чети книгата, защото цитирам:
Наистина си личи отдалеч, че си 14 годишно и изобщо не си "зряло". Съжалявам, ама :с. Няма да разбереш нищо от книгата, защото тръгваш с такава грешна нагласа. Книгата е, когато я свършиш, ще бъде просто изречение свързани по смисъл, но не и в контекст. Всичко ще ти е каша. Авторът използва толкова много символика, митология и части от културата, че свят ще ти се завие. Разочаровах се след като прочетох цитирания от мен твой пост.
Тази книга не трябва да попада в ръце управлявани от такива умове. Имам толкова много въпроси и теории, които искам да дискутирам с някого около смисъла на тази книга; искам да я прочета 2-ри път, но в момента един съученик я чете иии. Блях. Единственото, която разбрах е, че книгата говори за това как не можеш да избягаш от отговорностите си, от семейството си и най-вече от съдбата си. Оттам нататък всичко ми е тъмна Индия, мътни води, мрак, пещера, гняв.
Книгата не е гнусна. Учудвам се как можеш дори да кажеш "аз такива много харесвам". Ъх, пропиляваш си мислите/енергията/времето.
Ох.
^
Съгласна съм с DisappointedDreamer, че от постовете в Интернет форуми може да се разбере възрастта на съответните потребители. ;]
В момента чета "Jo's Boys" на Луиза Мей Олкът. Това е последната книга от четирилогията за семейство Марш. Интересна е като останалите.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.