
Първоначално написано от
elena_zartova
Сега повечето ще ме наредят, ама почти съм убедена, че повечето тук момичета се правят на каквито не са с отговори, ама не как аз ли? аз бих излизала дори с бездомник, само да го обичам! ... по-добре да си кажем истината все пак е форум не ви следят коя сте и какво ...
Аз си имам собствена кола с която да си се ''забирам'' ... А иначе не бих имала наглоста да разкарвам някого само защото задника ми иска да се вози, а не да ходи пеш. Неприятно ще ми е някой, да дойде с мен по магазините и да ми каже '' аз ще ти платя'' - щом съм влезнала в магазина значи имам пари и сама да си го платя. Бургас не е толкова голям град, познаваме си се и покрай баща ми в дискотеките ме познават, но няма да тръгна да се правя на велика да ми пазят вип масите съответно не би ми станало и приятно, ако момчето до мен го влекат вип масите, все пак излизаме да се забавляваме не да се гъзарим. До тук казвам, че не търся някой, когото може да ми осигури материални неща... Обачееее! Излизала съм с момче, което наистина знаех, че е по-беден от средностатистическите хора, дори повечето ми приятели предричаха неуспех. Момчето беше добро наистина, на мен ми харесваше външно, може би, защото знаех паричното му састояние, дори ми беше неудобно да му казвам да ходим на кино, на кафе, на ресторант и по дискотеки. Казвах му да сме у нас или у тях, защото щях много да му сроня достойнството ако му кажа знам, че нямаш пари за ресторант, но аз ще платя... да бих му платила сметката, но на него щеше да му е гадно... В началото бяхме добре, но каквото и да си говорим за любов и тн, аз не съм се оженила, на 22 години съм, не мога да си променя коренно живота заради него, ходеше ми се по дискотеки, по барове не да харча луди пари, а защото всеки млад човек понякога дори и да е рядко има нужда да излезе, да пие по едно, да потанцува и да се повесели, а виждах, че той не може да си го позволи, а когато исках да излезна с приятелки той се сърдеше, че ще е без него и един вид не ми даваше (и така и с него не мога и с други което е кофти) .. В един момент нещата станаха много по-гадни,защото той почна да избива комплекси, че като няма пари едва ли не не ми дава всичко и аз ще му изневеря(опитах се да му обесня, че имам достатъчно не си търся чичко-паричко и, че въпреки всичко съм с него той не разбираше) .... и проблемите му с парите ставаха и мой проблеми които са доста натоварващи, постоянно ми говореше как няма пари, как имал 2 лв в джоба даже за хляб не стигали.. и естествено аз съм се опитвала да му помогна, въпреки, че не исках да му смазвам достойнството в един момент той ми изглеждаше като човек, които няма такова, защото аз на негово място, никога не бих ревала за тея пари, а бих почнала работа... предлагала съм му пари, той е отказвал... и получавах постоянното му мрънкане без аз да мога да направя нищо, освен да слушам, да ми става гадно и да се ядосвам, че реве и чака да му паднат от небето... Помогнах му да си намери работа(изкара 1 месец) получи заплата и я изхаби за глупости, но все пак това са си негови пари да ги харчи както си иска. После негови познати от които е взел пари започнаха да си ги искат и нямаше как взе пари от мен ... и след това започна да иска все по често и по често и с тези пари не излизаше с мен, а харчеше за цигари и алкохол(като нямаш пари не пушиш и не пиеш) ... и изведнъж се чувствах като банкомат, а той ме източвше все повече и повече... И го оставих... сега ако си мислите, че е било защото не е богат- грешка ... оставих го защото за мен е жалко, момче над 22-3 да се оплаква, че няма пари за хляб, да ходи със скъсани обувки, да стои само в тях и да иска пари от приятелката си или от приятели( и когато получи пари не да мисли как да си върне заемите, а как да ги харчи) ... Ако е отговорен ще си намери работа, може да не е богат, но ще има пари за кафе или поне веднъж седмично или месечно да си позволи да иде на бар - така ще има поне малко самочувствие и момичето до него ще се чувства добре ... защото ако някоя ми каже, че би и било приятно да стои с някого, който не може да си плати тока и водата или да намери 2 лв за кафе според мен е най- голямата лъжкиня ...
Сега за мен е важно, момчето до мен да е ''МЪЖ'' което ще рече, независимо колко взема да може да си разпредели парите така, че да не му се налага да реве за 2 лв, да има достойнство да не иска пари от хората, а да се опитва да си изкара сам ( срамна работа няма, не бих го оставила, ако е барман или продава закуски)... от него няма да искам да ми плаща или да ме вози, ще искам да се разбираме и уважаваме ... Имам връзка от 1 година, момчето не взема милиони, въпреки, че моята кола е по-скъпа с удоволствие се качвам в неговата( защото е и по-добър шофиор хаха), може да си позволи когато му се прииска да отидем да се забавляваме като не е нужно да изхарчи 200 лв за една вечер по дискотеки или барове, а да пие ако трябва и една бира, няма да ми е по-гъзарско ако кажа ''гаджето ми пие Jack с redbull'' ... стана малко дълго, но се опитах да обесня, че аз не обичам ''гъзари'' дето да ми се фукат с пари и дрехи, аз обичам ''мъжкари'', които се трудят, бачкат , а не МИШКАРУВАТ ... защото човек с 2 лв в джоба, които не може да си позволи най- минималните неща нужни за живот е точно мишка ... и не ми е цел да трупам точки тук и да се правя на Дева Мария и да обеснявм как едва ли не ще съм приют за мишки стига да се обичаме лудо... отговорих честно