За апатията

[DoctorSatan666]

Още - не съм религиозна, не вярвам в съществуването на невидими хора. Християнка съм, но не съм вярваща.

Това, дори и по-християнските стандарти, е много елементарен поглед върху религията.

А позицията "Християнка съм, но не съм вярваща", крайно ме озадачава. "Християнка" е само етикет, който всеки може да си сложи. Това нищо не значи. Вярването пък е толкова обширен и комплексен феномен. Използването му само в контекста на религията е повече от неразумно.

[Chacho]

Коментарът ми беше хумористична провокация, в случай че се чудите. И все пак, да разглеждаме апатията като външно явление е повече от смешно. Апатията може да е причинена от външен фактор, но самата тя протича изцяло в индивида и зависи само от неговото "ниво". Външният свят си е все един и всеки го "преживява" по свои си начин. Апатията аз бих я категоризирал като защитен механизъм - индивида е в противоречие с външната среда, а отричането й донякъде смекчава това. Но това е доста нестабилно състояние. Преодоляването й обаче не става изобщо с отричането на самото състояние на апатия, това е дори по-малоумно от самата апатия. В обществото основна движеща сила са позитивните изживявания и затова постоянно се "рекламират". Основно е впечатлението че човек винаги трябва да е щастлив, което един вид подсъзнателно криминализира всякакви негативни състояния. Тази идея е заложена много дълбоко в човека, понеже е удобна за всеки, и затова човека в апатия изпитва дори още повече негативизъм. В действителност няма нищо лошо в апатията и депресията - те са просто състояния причинени от вътрешни противоречия. Няма смисъл да подтискаш симптомите, когато можеш направо да елиминираш болестта. А болеста се крие вътре във всеки човек и може да се разреши само от него си. Подобни "залъгалки" като позитивни преживявания, "борба със апатията" и т.н. служат само за временно разсейване от проблема, но не го решават.

Защо изпитването на негативни емоции да е табуизирано от обществото? Това си е почти рефлекс на организма. Винаги ще трябват усилия да го потиснеш. Освен ако не убедиш сам себе си, че преживяването не е негативно.

С други думи, не виждам проблем човек да се стреми да е щастлив винаги. Просто можеш да се научиш да не гледаш на някои "лоши неща" като на проблеми и да спрат да те разстройват. Но все пак да си преследваш щастието.

[Mary_Jane_69]

По-горе беше казала, че да си апатична не е полезно. Какво можем да разбираме под полза, ако не откриваме смисъл? Ако няма нужда да вървиш нагоре, тогава съществува ли въобще понятието "полза"?

Да. Всъщност ползата е огромна. Ако си достатъчно умел, разбираш и научаваш доста неща, освен за другите, главно за себе си. Самовглъбяването има ужасни плюсове, това си е дори един страхотен шанс, да погледнеш на нещата от друг ъгъл, но ако е прекомерно... не води до нищо хубаво. Ако преанализираме всяко нещо по много и много, да - виждаме невидяни до сега детайли, но губим от живота, случващ се около нас. Вглеждаме се в себе си твърде много и доста неща остават на заден план, от което ги боли.

[Chacho]

Да. Всъщност ползата е огромна. Ако си достатъчно умел, разбираш и научаваш доста неща, освен за другите, главно за себе си. Самовглъбяването има ужасни плюсове, това си е дори един страхотен шанс, да погледнеш на нещата от друг ъгъл, но ако е прекомерно... не води до нищо хубаво. Ако преанализираме всяко нещо по много и много, да - виждаме невидяни до сега детайли, но губим от живота, случващ се около нас. Вглеждаме се в себе си твърде много и доста неща остават на заден план, от което ги боли.

Ако не намирам смисъл в живота си, какво ме интересува колко умел ще съм, какво ще научавам и какво изпускам? Не намирам смисъл и в това да търся смисъл. Справи се с тази апатия.

[Mary_Jane_69]

Това, дори и по-християнските стандарти, е много елементарен поглед върху религията.

А позицията "Християнка съм, но не съм вярваща", крайно ме озадачава. "Християнка" е само етикет, който всеки може да си сложи. Това нищо не значи. Вярването пък е толкова обширен и комплексен феномен. Използването му само в контекста на религията е повече от неразумно.

Споменах, защото имаше потребител, който преди това беше писал относно това и самата вяра, която аз свързвам със самите себе си, а не със това, на което са ни учили. Вярата е доста обширно понятие, което има различен смисъл.Дам.

[Mary_Jane_69]

Ако не намирам смисъл в живота си, какво ме интересува колко умел ще съм, какво ще научавам и какво изпускам? Не намирам смисъл и в това да търся смисъл. Справи се с тази апатия.

Смисъл винаги има. Смисъла е дори и само в това, да лишиш света от нещо, или да го дадеш, дори и то да бъде разрушено. Разрушителят пък може би е носил точно тази "мисия" на раменете си. Но не разбира се, толкова опростено, смисъла винаги го има във всяко нещо. Умението е в това, където трябва сам да прецениш кое, докъде граничи. "Смисъла" или си го намираш, или не. Това е.
Справянето е по-скоро еволюиране, в нещо, което тепърва бива да бъде открито.

[Mary_Jane_69]

Пичове, олекна ми някак си. хахах

[Chacho]

Смисъл винаги има. Смисъла е дори и само в това, да лишиш света от нещо, или да го дадеш, дори и то да бъде разрушено. Разрушителят пък може би е носил точно тази "мисия" на раменете си. Но не разбира се, толкова опростено, смисъла винаги го има във всяко нещо. Умението е в това, където трябва сам да прецениш кое, докъде граничи. "Смисъла" или си го намираш, или не. Това е.
Справянето е по-скоро еволюиране, в нещо, което тепърва бива да бъде открито.

И какъв е смисълът да лишиш или дадеш нещо на света? Кое изисква светът да бъде променен, абстрахирайки се от човека? И без нас може да съществува. Представи си една далечна планета, на която ние не повлияваме. Какъв е смисълът да не убиваш на една планета, на която няма хора? А какъв е смисълът светът да съществува изобщо? Защо трябва да има свят?

[defender]

Пичове, олекна ми някак си. хахах

сега ще си дадеш ли телефона....... хихи

[Mary_Jane_69]

И какъв е смисълът да лишиш или дадеш нещо на света? Кое изисква светът да бъде променен, абстрахирайки се от човека? И без нас може да съществува. Представи си една далечна планета, на която ние не повлияваме. Какъв е смисълът да не убиваш на една планета, на която няма хора? А какъв е смисълът светът да съществува изобщо? Защо трябва да има свят?

Ох стига си ме карал да мисля в такъв гаден ден. Смисъла е в това, че схемата ти е начертана и ти просто се движиш по нея, с цел да получиш тва, което трябва. Тоест, движим вече начертан път - хоарата му викат съдба.
Света се променя ви-на-ги. От всичко. Дори да го лишиш неволно с 1 мравка - промяна е.
Чакай, чакай. Какво можеш да вземеш, от нещо, което всъщност няма нищо? Просто си е празно.
Защо ли? Не съм някаква Божествена сила или философка от адски високия ранг, която да разяснява такива теми, чиито теми отговор, известен за сега - нямат. Няма как да знаеш. Просто си следваш маршрута несъзнателно и допринасяш с нещо за съществуването си. Може би някой те изследва? А ако имаш невероятния шанс, да ознаеш накъде си тръгнал наистина, а не накъде ИСКАШ и мислиш, че си, хората ти лепват етикет "шизофрения". ;Д

[Mary_Jane_69]

сега ще си дадеш ли телефона....... хихи

хмммм

[DoctorSatan666]

Защо изпитването на негативни емоции да е табуизирано от обществото? Това си е почти рефлекс на организма. Винаги ще трябват усилия да го потиснеш. Освен ако не убедиш сам себе си, че преживяването не е негативно.

С други думи, не виждам проблем човек да се стреми да е щастлив винаги. Просто можеш да се научиш да не гледаш на някои "лоши неща" като на проблеми и да спрат да те разстройват. Но все пак да си преследваш щастието.

Изпитването на негативни емоции е табуизирано в обществото, защото е табуизирано и от всеки един човек. Емоционалното възприемане на света обаче е крайно ограничено. Понеже емоцията няма нищо общо с външния свят, тя е само реакция и като такава зависи изцяло от човека. Емоционалните хора обаче не осъзнават това и отдават своята негативност на външния свят понеже така е по лесно. "Борбата с негативното" пък поражда търсенето на позитивни стимули отвън, които да компенсират "негативното". В тази връзка са и всички сугестии за "търсене на щастие". Щастие търсят именно тези, на които то не им достига, затова и го желаят толкова силно. Достигането на щастието обаче не е възможно, понеже самото щастие е само илюзия, а истинска е само нуждата от него. Затова са и всички игри на "гонене на щастие"... Въпросът е в това да се държи винаги един имагинерен образ, който някой си нарекъл "щастие", та да може постоянно да си играе на "търсене"-то му. Търсенето на миражи във външния свят е следствие от вътрешно неединство, което поражда постоянната нужда от някакви външни стимули, които да "запълнят празнината". Оттук произлизат и всички стремежи, мечти, търсения, желания за придобиване на нещо и т.н. Но решаването на този "проблем" не е чрез измислени образи на щастие или материални придобивки - решението е чрез премахване на самата нужда, а това се постига само чрез вътрешно единство.

[Chacho]

Е, пак въпроса за детерминистичната вселена. Тва го дискутирахме отдавна и стигнахме до извода, че не можем да кажем дали съществува или не съдбата.

Не можеш да гарантираш, че всяко нещо като се случи, води до точно определен развой на събитията. Сещам се за една теория за паралелни вселени и една солипсистка теория, които лежат в метафизичното пространство толкова, колкото и идеята за наличието на съдба, като и двете оспорват съдбата в смисъла, в който ние я разбираме. Тази за паралелните вселени предполага, че всички действия се случват едновременно, но ние по някаква причина или на произволен принцип попадаме в една от тях. Произволният принцип изключва съдбата. Солипсистката теория, която казва, че всичко около нас е прожекция на мисълта ни, където мисълта не е продукт на мозъка, а на душата, също може да изключи съществуването на съдбата, ако мислите на душата са произволни, а не са подбудени от нещо.


И в интерес на истината, аз вярвам, че всяко взаимодействие с дадена система неминуемо я изменя. Но не смятам, че повлиявайки на една система, задължително повлиявам на друга. Тоест, това, което се случва тук и сега на Земята, не е нужно да променя далечна галактика. Особено смъртта на една мравка. Възможно е, но не е задължително.

[Chacho]

Изпитването на негативни емоции е табуизирано в обществото, защото е табуизирано и от всеки един човек. Емоционалното възприемане на света обаче е крайно ограничено. Понеже емоцията няма нищо общо с външния свят, тя е само реакция и като такава зависи изцяло от човека. Емоционалните хора обаче не осъзнават това и отдават своята негативност на външния свят понеже така е по лесно. "Борбата с негативното" пък поражда търсенето на позитивни стимули отвън, които да компенсират "негативното". В тази връзка са и всички сугестии за "търсене на щастие". Щастие търсят именно тези, на които то не им достига, затова и го желаят толкова силно. Достигането на щастието обаче не е възможно, понеже самото щастие е само илюзия, а истинска е само нуждата от него. Затова са и всички игри на "гонене на щастие"... Въпросът е в това да се държи винаги един имагинерен образ, който някой си нарекъл "щастие", та да може постоянно да си играе на "търсене"-то му. Търсенето на миражи във външния свят е следствие от вътрешно неединство, което поражда постоянната нужда от някакви външни стимули, които да "запълнят празнината". Оттук произлизат и всички стремежи, мечти, търсения, желания за придобиване на нещо и т.н. Но решаването на този "проблем" не е чрез измислени образи на щастие или материални придобивки - решението е чрез премахване на самата нужда, а това се постига само чрез вътрешно единство.

Е в такъв случай говорим за постоянно щастие, ако ще го категоризираме като утопия. Но временното щастие не мисля, че е нереално. Определям го като чувство на задоволеност. Когато не си задоволен, търсиш щастие, когато си - не търсиш.

А вече да търсиш причината извън себе си, да, за това съм съгласен, че е неразумно.

И смятам, че не съществува изкореняване на нуждата. Има само потискане. Всъщност самото убеждение, че си изкоренил зависимостта си от позитивните емоции, ти носи сигурност, което от своя страна ти носи позитивна емоция, което намалява нуждата от търсене на щастие. Когато тази нужда не е особено голяма, сме склонни да казваме, че липсва.

[DoctorSatan666]

За теб не знам, но аз нямам нужда от щастие. Нито пък имам нужда да бягам от нещастия. Изобщо вече нямам представа какво е това щастие и нещастие. Всъщност никога не съм знаел.

[Chacho]

Тогава не би имал проблем да си удариш главата в стената. Но инстинктивно ще се спреш или забавиш. В кръвта ни е. Друг е въпроса, че ако не виждаш смисъл в получаването на щастие, то нещата, които се предполага, че ще ти го носят, най-вероятно ще спрат да ти го носят.

Но колкото и да се чистиш, най-основният инстинкт за самосъхранение ще остане. Дори и съзнанието ти да се пребори със себе си, тялото ти няма да успее.

[defender]

Тогава не би имал проблем да си удариш главата в стената. Но инстинктивно ще се спреш или забавиш. В кръвта ни е.

така е, това е вроден нравствен закон, когато вървим против вродения си нравствен закон се чувстваме нещастни и нещо ни възпира от дела противни на вродения закон (демек в кръвта ни е). ................ този вроден нравствен закон е базиран на любовта (защото Бог е любов), когато вървим против любовта (любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към себе си ) тогава сме нещастни или за хората които не знаят какво е щастие или нещастие, чувстват в себе си че сякаш нещо не е наред в тях.

[Chacho]

за хората които не знаят какво е щастие или нещастие, чувстват в себе си че сякаш нещо не е наред в тях.

Ако чувстват, че нещо не е наред в тях, то тогава познават нещастието, просто не го наричат така.

Ако не се чувстват нещастни и не се чувстват щастливи, според мен е конфликтно състояние, в което едновременно се чувстваш щастлив и нещастен. Щастлив от това, че убежденията ти са верни, което те прави по-сигурен, което те прави по-щастлив. Но си нещастен от незадоволените си "низки" страсти. Двете горе-долу се уравновесяват.

[defender]

Ако чувстват, че нещо не е наред в тях, то тогава познават нещастието, просто не го наричат така.

точно така, ........... прав си ............... но се изразих така, просто за тяхно удовлетворение...........

[DoctorSatan666]

Явно говорим на различни езици.

[defender]

жалко че твоя език е шльокавица................. която дори и ти сам не разбираш , казваш, че не й предаваш смисъл, но в същото време се опитваш да я пробуташ на нас.......... и й слагаш мигащи лампички и герлянди за да се вижда отдалече и да създава някаква измамна илюзия за достоверност.

[DoctorSatan666]

Не мога да си позволя да разбирам ...

[defender]

дано поне уроците за доктор ги разбираш ..................

[defender]

докторе, ае съпротивлявай се бе братче............. баси.

[Mary_Jane_69]

Браво на доктора, че гледа Декстър.