За апатията

[Chacho]

Коментарът ми беше хумористична провокация, в случай че се чудите. И все пак, да разглеждаме апатията като външно явление е повече от смешно. Апатията може да е причинена от външен фактор, но самата тя протича изцяло в индивида и зависи само от неговото "ниво". Външният свят си е все един и всеки го "преживява" по свои си начин. Апатията аз бих я категоризирал като защитен механизъм - индивида е в противоречие с външната среда, а отричането й донякъде смекчава това. Но това е доста нестабилно състояние. Преодоляването й обаче не става изобщо с отричането на самото състояние на апатия, това е дори по-малоумно от самата апатия. В обществото основна движеща сила са позитивните изживявания и затова постоянно се "рекламират". Основно е впечатлението че човек винаги трябва да е щастлив, което един вид подсъзнателно криминализира всякакви негативни състояния. Тази идея е заложена много дълбоко в човека, понеже е удобна за всеки, и затова човека в апатия изпитва дори още повече негативизъм. В действителност няма нищо лошо в апатията и депресията - те са просто състояния причинени от вътрешни противоречия. Няма смисъл да подтискаш симптомите, когато можеш направо да елиминираш болестта. А болеста се крие вътре във всеки човек и може да се разреши само от него си. Подобни "залъгалки" като позитивни преживявания, "борба със апатията" и т.н. служат само за временно разсейване от проблема, но не го решават.

Защо изпитването на негативни емоции да е табуизирано от обществото? Това си е почти рефлекс на организма. Винаги ще трябват усилия да го потиснеш. Освен ако не убедиш сам себе си, че преживяването не е негативно.

С други думи, не виждам проблем човек да се стреми да е щастлив винаги. Просто можеш да се научиш да не гледаш на някои "лоши неща" като на проблеми и да спрат да те разстройват. Но все пак да си преследваш щастието.