Какво мислите за връзката между жена и жена ?

[klimatronik]

Хайде де... Аз израстнах без баща...? Нямам мъжки качества все 1... Все 1 момиче, което е отраснало без майка да няма женски качества... Моля ти се!
А относно навирането в очите - ако хетеросексуална двойка ми се мляска половин час пред очите, пак ме дразни. Няма значение дали са еднополови или разнополови връзките. И все пак 1 обикновена целувка не ме дразни.
Случи ми се обаче преди време пред "Калигула" в Пловдив (за тези, които не знаят - това си е хомо-заведение), двама травестити да излизат, явно пияни бая, застанаха пред мен и сестра ми и почнаха да викат "Виж ме, аз съм педаааал, педераст съъъъм"... Е това вече, ако не е навиране в очите...

значи зависи от възпитанието до определена степен ,защото познавах един, който беше отгледан от 2 жени и се обличаше с женски дрехи, гримирваше се, правеше се на гей, но
след известно време си признаваше ,че е не е.. и такива му неща
и съжалявам за баща ти ..

[Tsukuda_Hiroshi]

значи зависи от възпитанието до определена степен ,защото познавах един, който беше отгледан от 2 жени и се обличаше с женски дрехи, гримирваше се, правеше се на гей, но
след известно време си признаваше ,че е не е.. и такива му неща
и съжалявам за баща ти ..

Неееее... Баща ми си е жив и здрав. Просто не израснах с него. Разделени са с майка ми и докато да стана на 22-23, не го бях виждал с години. В най-важните моменти не беше до мен: рождени дни, първи учени дни, завършвания...Когато ме биеха в даскало... Иначе си го обичам. Сега вече дори живее при мен. Но... СЕГА...

[klimatronik]

Неееее... Баща ми си е жив и здрав. Просто не израснах с него. Разделени са с майка ми и докато да стана на 22-23, не го бях виждал с години. В най-важните моменти не беше до мен: рождени дни, първи учени дни, завършвания...Когато ме биеха в даскало... Иначе си го обичам. Сега вече дори живее при мен. Но... СЕГА...

Добре , но не мисли ,че всички неща биха били различни, дори баща ти да е бил с вас. Това за боя в училище е можело дори въобще да не си му бил споделял от срам. А първия учебен ден въобще не си го помня. Знам ,че ти е било гадно, но това ти го казвам за лично успокоение, че присъствието на баща не означава непременно по-щастливо детство

[ameli]

Знам ,че ти е било гадно, но това ти го казвам за лично успокоение, че присъствието на баща не означава непременно по-щастливо детство

Аз пък мога да ти гарантирам, че за дете без баща означава. Отстрани е лесно да се каже, но ако сте на мястото на х друго ще приказвате.
Иначе ще съм доволна, че дадох началото на такава ожесточена дискусия

[klimatronik]

Аз пък мога да ти гарантирам, че за дете без баща означава. Отстрани е лесно да се каже, но ако сте на мястото на х друго ще приказвате.
Иначе ще съм доволна, че дадох началото на такава ожесточена дискусия

Виж, естествено . Всички се усещаме, когато вече сме изгубили нещо. Но... до голяма степен зависи какъв човек ще е бащата. За разлика от майката, на която дето споделя всичко, бащата при него се явява второстепенно същество. Детето изпитва към татко си повече респект, уважение, но истинската любов - е към майката. С баща си момчето не се чувства толкова близък, въпреки че той му въплъщава водачеството, силата и могъществото ; ))