- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Той не е от моя ранг
Благодаря ти за прекрасния отговор! Мога само да споделя един от любимите си цитати "В дълбините на зимата аз най-накрая открих, че в мен съществува едно непобедимо лято." от "Чужденецът" на Албер Камю. Или че винаги се чувствам като късметлийка, заради хората, които са до мен, заради миналото си, да, имах трудности, но сега нямаше да съм аз без тях. Понякога се чудя с какво заслужих това и заради това първоначално исках да отблъсна "тревомана" - не само заради здравословните си проблеми, които и него го засягат, щом е с мен, макар да не искам, просто е така. И просто е тревожно и изнервящо, не искам никой да се притеснява за мен, а той го прави. Но той не се отказа и все още е с мен, и не се страхува от състоянията ми. Е, пак се отнесох хихи...
В началото се опитах да водя такъв разговор с него. Казах му, че прекалява с тревата и че не ми е приятно да се намирам в подобна среда. А той само ми повтаря как тревата е хубаво нещо, как се релаксира от нея, как друго не му помагало. Но и че преди да ме срещне пафкал всеки ден, а като е с мен не изпитва такава нужда. Каза, че му действам много добре и че го "правя щастлив". Въпреки това този ден аз бях твърдо решена да го оставя, заради това, че е тревоман и че няма планове за бъдещето си, не чете и прочие. Разговорът се проточи близо два часа и накрая го докарах до сълзи. Да, онзи голям лош метълист, с привидно кораво сърце, онзи непукист (приятелите му така го бяха кръстили) беше разплакан от една мъничка дама с остър език и хладен поглед. Тогава през сълзи и с най-тъжното изражение той обеща, че ще ми докаже, че може да живее без трева, поне докато си вземе изпитите, защото това се случи точно преди тях. И му казах "една седмица - вярвам ти". Мина се време и аз осъзнах, че "по дяволите, не съм на двадесет и три и той не е, тийнейджър е - защо не?!". Макар константите битки в ума ми между свръх-аз-ът ми и то, прецених, че той се старае и колкото и пъти да се опитах да го отблъсна (около четири-пет и всеки път беше съкрушен, буквално, даже на два пъти го бях разплакала, а досега по негови думи нито аверите му са го виждали така, нито е плакал за жена), той все ме гонеше и ме искаше. Въпреки моите изкази "добре, НЕ Е нужно винаги да ме последваш, добре съм си самичка - свикнала съм си с носталгията и компанията в главата ми, не си ми жизнено важен. Хайде, мисли за себе си, за своите нерви" и прочие....
Така че, мисля, че на този изтерзан и въпреки това изпълнен с любов човек има нужда да му дам шанс. Аз вече му го дадох.
О, да, лъжа е, че е трябвало да ме изкарват прекалено много пъти от училище с линейка и да ме карат в болница. И да прекарвам там цялото си време. Всяка седмица. И да ме тъпкат с най-различни лекарства, от които метаболизмът ми скачаше и спадаше, и това се отразяваше не само на вътрешното ми състояние, но не нищо. Нищо, че не можех да си прекарвам хубаво, нищо че заради анходонията си пречех на всички около мен, нищо че припадах и съучениците ми ме гледаха с особени погледи казващи "как не искам да съм нея, горката". Не, това е лъжа и никога не се е случвало, да, разбира се и всичко това е нормално. Мхм, окей.
Англичанинът дойде в България не само заради мен през 2011-та, а за да ме заведе на почивка и евентуално да премисля решението си. За съжаление, обаче, на тази почивка получих кризи и прекарвах времето си в хотела, докато той си се пържеше на плажа. Невероятно.
И не, не парадирам с нищо, хайде успокойте си циците.
Нищо не знаеш за мен. От съвсем мъничка тате ми чете за бизнес, икономика, предприемачество и за Уол Стрийт. Даже ми е казвал, че като бебе да ме успи го е правел. Така че, не, отново без да ме знаете коя съм ме съдите. От години искам да се занимавам с бизнес, не е от година-две, от ГОДИНИ. Не вярвам след толкова време просто да дигна ръце. Разбира се съм си подготвила и план бе, и план це, ако въпросния план а не се осъществи по една или друга причина. Смятам да се занимавам с психология, сега това ми е като хоби, а ако и това не стане, ще залагам на актьорско майсторство, с което от скоро се занимавам. Отворена съм, естествено, и за други неща, но засега си остава на първо място, както винаги, икономиката.
А за истината - съгласна съм, но знам колко разочаровани ще бъдат нашите като разберат какъв е той всъщност. Нищо чудно да ми забранят да се виждам с него. Когато се бяхме разделили с "англичанина" бях излезнала няколко пъти с един младеж, който отново беше тревоман. Но тогава не ми пукаше, просто имах нужда от разнообразие, развлечение. За съжаление, баба ми разбра, че излизам с някакъв, а не с приятелките ми, както казвах и се погрижи като същински разследовател да се сдобие с цялата му биография. Зад гърба ми. Разбра, че се занимава с нелегални неща и направи сцени, които ги има само по филмите. Баба ми е феномен. За да ми напише този въпросния "егати филмите, аз не мога да повярвам, повече не ми пиши повече, ти ми съсипа живота, баба ти да мре в ада, аз наистина имах чувства към тебе", представете си какво е правила. Беше ходила в училището му и се погрижи той да не завърши дванайсти клас и беше водила разговори с психолози. И всичко това, само за да спра да го виждам. Ако познавахте баба ми щяхте да ме разберете защо ги говоря тези лъжи. Не мога накратко и сбито да ви обясня за какво бедствие става въпрос. А между другото онази вечер баба ми и "тревомана" се запознаха и след краткия пет-минутен разговор, в който баба ми като картечница говореше що за нищожество съм и как такова образовано и умно момче не трябва да се води по акъла ми, а да си седи у тях да си учи, а да и се мине през "това по мое време не е било". Приятелят ми не успя да каже абсолютно нищо, даже докато вървеше към вратата не спря, той трябваше да я прекъсне, за да й благодари за водата и да каже "лека нощ". На другия ден той каза "ебати бабата имаш, тя верно е...."..... и физионимия " :Х :Х " Хаха. "Беше ми говорила, че не се харесвате и че е странна, ама това е shiiit"![]()
Тате, който е по-важен в случая, даже най-важен, се познава с него - дори два пъти го кара с колата ни до тях след едни концерти. Но тате НИЩО не ме е питал за него, нито е изказвал за него. Понякога ми е странно. Никакъв интерес аз с кого се занимавам. Но хайде, така като че ли по-добре. Майка ми пък от Великобритания просто знам как ще ме хули, като разбере, че това с прекрасната му биография е долна лъжа. И ще си патя много и все пак мисля, че като го опознаят и видят, че е наистина добър човек, може и да ми простят. Не знам, има време.
Ахахахахахах, аз мисля, че ти си филмираната тук. Само не знам това за англичанина откъде го измисли. И не разбирам защо ти е да си съчиняваш истории за човек, който не познаваш и който никога няма да познаваш.
FUCK OFF, съжалявам теб и повечето българи, че още живеят в тъмните векове. Както мога да ходя в най-раздърпаните си дрехи и с кубинките си, мога да съм облечена и с пола или рокля и да нося високи токчета. Защото съм жена и мога да си го позволя, и мога да бъда точно това, което искам да съм.
А за темата за баба ми - там съм достатъчно категорична в изказванията си. И какво от това? Има ги тия неща, но ти явно си решила да ми вадиш кирливите ризи или по-скоро да ги сътворяваш с развинтеното си въображение, да ги поомазваш, да ме очерняш. Но хайде, ще ти направя "кефа". Отива ми черното. Не знаеш колко много ме вълнува, че съм обсъждана във форум от съвсем непознати, които никога няма да ме познават, никога няма да знаят истината, че живеят в свой виртуален свят и не искат да се срещат с действителността. "Хората не искат да чуят истината, за да не им се разбият илюзиите" - Ницше. Знам, че няма да спрете да злословите нито ти, нито други, които не искат да ме виждат щастлива и се дразнят от това, просто искам да сте наясно, че няма да ме сринете, живейте си с омраза в собствените си светове.
Frozen is heaven and frozen is hell.
And I am dying in this living human shell.
I am a dying God, coming into human flesh.
I am a dying God.
Frozen my heart.
Frozen my soul.
Frozen my love...ﻩﻩﻩ
А всъщност да си се замисляла,че като страничен наблюдател аз пък и другите може да сме по обективни от теб? Да не говорим колко съм бил мек ако това наистина е вярно:
Да, има го и момента,че често страничните обективни наблюдатели не могат да "обуят обувките ти" и да изпитат цялостните мисли,чувства и усещания и да усетят живота ти открай докрай.И аз съм го изпитвал това на гърба си и продължавам да го изпитвам особено от по непознати хора напълно и ясно осъзнавайки,че те до голяма степен са прави само дето не знам дали биха постъпили по-различно ако наистина бяха моето аз. Като цяло смятам,че си тръгнала по доста лош път.От лошо момче,през тревоман на тревоман.Не са добри изобщо средите, в които се движиш.Това те кара да се пропиваш,да се дрогираш,да лъжеш и т.н и т.н. Не крия,че и аз някога да имам дъщеря и тя да се занимава с тревоман може би ще се опитам всячески да и избия от главичката тези мисли.Опазил ме Господ.Още повече ако сте се запознали наистина докато си е купувал амфети.Още тогава трябва да ти е светнала една хубава лампичка в съзнанието.Да,привърженик съм на мисълта"Никога не казвай,никога!",защото не знаеш какво ще ти поднесе живота,но ти след тревомана със същата усърдност пред себе си можеш да започнеш да защитаваш след това и наркодилър,изнасилвач,сата нъор,педофил,убиец и т.н и т.н.,което ако имаш голям късмет може само да ти прецака плановете за бъдещето.В другият случай можеш и жертва на някакъв такъв да станеш недай си Боже и живота да ти се стъжни.А относно плановоте а,б,в и цялата българска и английска азбука има една също много добра мисъл:"Животът е това,което ти се случва докато кроиш планове за бъдещето."Демек не е сигурно какво ще се случи ако ще и да си си направил график на живота си от раждането до смъртта ти(която никой не знае кога ще дойде за него) по секунди.
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Отзад напред: да, прав си за това за плановете и именно за това завърших с „но нищо не се знае“.
Хубаво е, че имате мнение, но аз съм си добре и без вашите съвети. Един ден може би след месец, може би утре, може би след година ще променя изцяло мирогледа си и ще сменя насоките си, но дотогава нямам нужда от проповеди. Благодаря, за което.
Относно написаното от Ангелския Антихрист, както казах и в последния си коментар - няма нищо такова. И ще продължавам да го повтарям, защото истината не стои зад никого, тя си остава истина въпреки всичко и всички, така че, не може никой да ме очерни с клевети и измислени истории.
Един момент, МОЯТА най-добра приятелка смята това? Коя е моята най-добра приятелка изобщо? Не изглеждаш твърде запозната ми се струва, ако искаш проведи първо няколко анкети, разучи ни историите открай докрай и след това публикувай и излъчвай информация. Но нека е достоверна преди това. Поне имената улучи.
Всеки следващ твой отговор доказва все повече и повече колко нереално мнение за себе си имаш. Казваш първо колко много си по-интелигентна от другите на твоята възраст и как един вид всички са под твоя "ранг", както ти сама се изрази, а в следващия момент говориш как баба ти ти се кара, че проваляш момче, което пред нея си описала точно както пред нас описваш самата себе си. The fuck? Аз също съм на 15. От 3-4 години имах едни планове и също като теб говорех как 100% ще се занимавам с това, но обстоятелствата се стекоха така, че вече не ми се и чува за тази професия. За това ти казвах, че нищо не зависи от теб и че всичко може да се промени. Повече не смятам да ти казвам, защото само ще повтарям другите. Опитай се да се вслушаш в това, което ти казваме и не ни обвинявай, че не те познаваме. Първо се вгледай добре в самата себе си.![]()
Аз в крайна сметка не разбрах какво търсиш. За да не си играем на изрови проблема, можеш ли кратко точно и ясно да назовеш какво искаш да постигнеш?
ПС: Подозирам Джеса, че е създала фейк. Всъщност не. Подозирам ония от офиса дето бяха опънали профил на няква 13-14 годишна дето тичаше по батковци и цитираше Ницше.
Последно редактирано от Chacho : 07-10-2013 на 11:01
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Мацка на 15, високоинтелигентна, вървяща към усъвършенстване, изразяваща себе си чрез психологически термини и цитати от немай къде, намираща се яко във филма, сложила си снимка на няква курветина с изолирбанд на зърната, регистрирала се във форум с ник byntar4eto. Правилно ли разбрах?
Е, за това време, за което си изписала тия фермани тука, да беше седнала да помислиш какво точно искаш.
Добре се вглеждам и оценката ми е съвсем обективна, виждам и недостатъците си, и хубавите черти, които са малко да кажа. Баба ми е си е баба ми. И най-мирната да бях пак нямаше да е доволна. Никога не е. От никого. Но баба ми си е отделна тема, защо изобщо я намесваме?
А за професиите, съгласна съм - винаги съм отворена за нови възможности, както и написах. Но твърде дълго време се интересувам от това, че да захвърля всичко точно сега и да се насоча към друго. Винаги има такъв шанс, но ето - в момента това ме влече.
Благодаря ти за мнението!:]
Искам темата да се закрие. Каквото искам да постигна си ме интересува мен единствено и си работя по въпроса. Тук има твърде много ненужна драма. И за какво е всичко това? Трябва да влизам тука, за да се обяснявам на непознати и да опровергавам изкривените изопачени безпочвени обвинения и лиготии. Струва ли си?
Аз си знам какво искам и *въздъх* работя по въпроса. Вече във всеки мой коментар се повтарям, но... съдба. Никът ми е „бунтарчето“, мда и? Нещо против? Имам много никове, този не е сред любимите ми, но пък знаеш ли колко ми е за някакъв си ник в сайт, който по принцип не посещавам, като че ли показва коя съм всъщност. Картинката ми харесва, мхм. Тук има много момичета с подобни, че дори много по-сексуални снимки, но на тях нищо не им се казва, хм. Не можеш да разбереш каква съм само от ника ми и картинката. Ако наистина го мислиш, значи живееш в илюзия и ти се смея. Каквото и мнение да имаш ти или друг от този сайт, не ме касае, няма да достигне до мен, до същината ми - това са само думи, празни и непонятни.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Моля.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.