Отговор в тема
И аз я имам тази! Споделяй повече впечатления от нея, ще ми е интересно.Първоначално написано от Falstad
Аз планувах нея да я започна след като завърша "Загадката на Бермудския триъгълник" от Лорънс Дейвид Куше.
Ще свикнешАз уж щях да си чета книгите от училище, ама друг път. Почнах Антигона, де, ама нещо не ме грабна. Не устоях на изкушението и сега чета "Игра на тронове". Най-сетне. Много се чудех кое да направя първо - да прочета книгите или да гледам сериала. Даже търсих в гугълНавсякъде пишеше, че ако започна първо с книгата, ще се объркам от многото имена, и че е най-добре да изгледам първия сезон на сериала, после да прочета книгите и да си догледам сериала, обаче... не знам защо реших да почна направо с книгите. Е, както и да е. Засега ми е много интересно. Езикът не е кой знае колко специален. Само ми направи впечатление, че на два пъти използва сравнението "като грях". Първо беше "меко като грях", после беше... не помня, ама не беше нежно
Както и да е. Ще се измъча с имената, защото наистина съм много зле по тоя параграф, изобщо не мога да ги помня, ама не е чак толкова сложно. Търсих си "Сблъсък на крале" на английски, обаче не мога да я намеря. Исках да ми я поръчат, обаче ми казаха, че "не можели". Много съм нещастна -.-
Защо беше/e глупост?Ще свикнеш
Защото има много разлики.
В последния сезон Денерис си има един помощник, който в книгите е описан като пълен палячо, а във филмите е омгомгомг!!! :д
Винаги е по-добре да се прочете книгата, а после да се гледа сериала/филма.... За жалост за 10 епизода не видях в надписите, че е по книга и изгледах първи сезон за един ден.... Ако имах възможност.. първо книгите, или може би книга 1, сезон 1, книга 2, сезон 2.
Не заради разликите, просто аз се обърквах кое кога е станало, имам предвид, че постоянно се питах “Абе това стана ли вече в книгата, или съм го гледала в сериала?“
Тъжно е да не правиш разлика между действие в сериал и действие в книга....
Би ми било интересно да прочета мнението ви за "Великият Гетсби".. книгата.. филма.. и филма.
Само на предната страница поне 2-3 момичета се изказаха за книгата. Разочаровани са.
Продължавам с Буковски. Дразни ме. Изреченията му са като на първокласник - по 4-5 думи. Понякога даже успява да вкара едно "и" и да напише сложно съчинително.
"Заключих вратата. Никога нищо не бях крал. Свалих си панталоните и пуснах водата".
"Върнах се, седнах на ръба на леглото и си свих цигара. Не се бях обърсал много добре. Когато станах да потърся бира, на гащите ми имаше мокро кафяво петно. Отидох в тоалетната и отново се изтрих. После седнах на леглото с бира в ръка и зачаках Джан да се събуди".
В смисъл... аз си живея с илюзията, че в една стойностна книга има замисляне от страна на читателя, четене между редовете, извличане на послание/поука, разгръщане на персонажите в дълбочина, причинно-следствени връзки... Тук -нищо такова.
Писала съм в темата за нея вече, но както казаха по-горе, не впечатлява особено....може би понеже е световна класика и сядаш да я четеш с велики очаквания, а то накрая една плоска история. Филмът ми хареса повече, нещо, което ми се случва кажи-речи никога. Доста успешно за мен е представена атмосферата на "the roaring 20s"
Аз приключих (най-накрая) с "On the road" на Кероуак. Не съм впечатлена, не ме грабна, влачих я камара време. Поредния хаос,поредната несвързаност, поредната история за запои, скитания, безразборен секс и твърде голяма безотговорност. Героите ме дразнеха...не ги разбирах, не се и появи желанието да ги разбера. Атмосферата се доближава до тази в Гетсби, само дето вместо изисканите партита и разкоша имаме мизерия, безпаричие и стабилна доза непукизъм.
Сега съм си взела "Никога не ме оставяй" На Ишигуро и "1Q84" на Мураками и се чудя с кое да започна.Сигурно ще е Ишигуро,че "1Q84" е от три части и не ми се ще да почвам едната, после съвсем друга книга, после пак да се връщам
За поезия - да. На Добромир Банев са му такива нещата, Вапцаров също има нещо общо.Мен пък такъв стил на писане доста повече ме впечатлява (нямам предвид конкретно него).
За проза - никак, плоско ми звучи. Той не е рязък и категоричен, той просто провлачва, повтаря до безкрай едни и същи простотии, барем да беше нещо умно, а не "задникът й се клатеше пред мен, краката й бяха дълги и стройни, не си избърсах задника добре, джан се чукаше като побъркана".
Какви са тия изречения, съставени предимно от глаголи, аз да не съм първи клас, гр. Поне е забавно на моменти.
Сега си представи сичко на английски.
Днес намерих Дийн Кунц в библиотеката. Радвах се като малко дете на близалка.
След това открих огромна книга с два романа и няколко разказа на Франц Кафка... на руски. Разочаровах се като дете, на което са му взели близалката.
Абе, важното е, че Кунц ("Единственият оцелял") е вкъщи.
Щом казваш.
Последно редактирано от SunT : 08-14-2013 на 07:10
Аз пък Кунц не го харесвам. Сравняваха го пред мен с Кинг, прочетох няколко негови книги и се разочаровах много жестоко.
Сподели после мнение за Единствения оцелял. Може пък да е тачна.
Сега си представи, че и на английски е същото.
Днеска ще ходя до библиотеката и се чудя какви книги да си взема. Не е като да нямам кво да чета, ама...
Имам още 450 страници от "Игра на тронове", надявам се, че днес и утре ще я прочета, и смятам да не си взимам втората книга, докато не прочета тези, които съм си взела от библиотеката. Макар че сигурно ще ми се наложи да си я поръчам. Много ми е гадно, че на английски я няма. Ще потърся в още две книжарници, но там май изобщо нямат книги на английски. Тц. Много ме е яд.
Присъединявам се, с това изключение, че не успях да я дочета. Много плоска ми се стори, очаквах нещо наистина вдъхновяващо.
На Буковски прозата ми е отвратителна. Прочетох някак си Поща и преполових Фактотум, преди да се откажа от книжните му напъни. Може да е бил скандален едно време, но днес едва ли някой ще се впечатли от подобен стил и преживелици. Поезията му, според мен, е на много по-високо ниво. Или поне част от нея. Имам някои негови много любими като Alone with everybody, Young in New Orleans и So, you want to be a writer? Има и някои много смотани, но като цяло в поезията му има повече смисъл. Препоръчвам да се чете на английски, езикът е простичък, но усещането си е друго.
let them have the
stage
so long
as I need not be
in the
audience.
Кунц няма нищо общо с Кинг, това вече и сама го видях. Единствената прилика е горе-долу в кориците на книгите.
Прочетох само около 100 страници, но мога да изкажа първи впечатления. Кунц определено не грабва още с първите страници. Действията се развиват бавно, събитията се проточват сякаш безкрайно. Всичко се развива като някакъв локум, който авторът разтяга и разтяга и разтяга. Супер много излишна информация, която обаче не натоварва при четене. Чете се бързо, а интересът към книгата се разпалва с всяка следваща страница. Дори да не искам, няма как да не го сравня с Кинг, който в повечето случаи ще разпали читателя до такава степен, че той ще се коколи в книгата с часове, докато не я изяде от корица до корица, гъделичкан от любопитство. При Кунц я няма тази еуфория. Не знам абсолютно нищо за самия автор, но ми се струва на много по-долно ниво от Кинг, с когото го сравняват.
Определено ще прочета още от книгите на Кунц. Въпреки, че ми върви по-бавно, не чета скорострелно и изяждана от любопитство, той ми е интересен. Умее да си служи с думите, а също умее да прави дълги описания, които не омръзват (дори и когато са напълно излишни). Кунц не е труден за четене определено (понеже и такъв коментар четох някъде).
Според мен негативното мнение към Кунц идва най-вече от това, че повечето хора започват да го четат с нагласата да е двойник на Кинг. Признавам си, че и аз тайно се надявах да е така, но въпреки, че не е, не съм разочарована. Кунц си има собствен стил, собствен начин на изразяване и очевидно - собствени разбирания за това как трябва да се предаде една история на читателите.
пп: Прави ми впечатление, че Кунц описва всичко така, че да може максимално да се доближи до реалността. Впуска се в детайли от ежедневието, набляга на ''човещинките'' в главния герой, с което показва, че самият той (гл. герой) не е нещо специално. Единствено не ми харесва скритата агресия в героя и неспособността му да владее себе си. Не знам дали Кунц нарочно или неволно го е представил почти като разглезена госпожица, прехвърляйки вината за това на загубата му. За мен мъката не е извинение човек да се превърне в психически нестабилно мекотело.
Почнах с поредицата "Реликвите на смъртните".
Все още не мога да дам някакво мнение.
В самото начало съм и малко бавно става вникването в основното действие в първата книга "Град от кости" от поредицата.
Според мен негативното мнение към Кунц идва най-вече от това, че повечето хора започват да го четат с нагласата да е двойник на Кинг.
сигурно, но не затова не го харесвам. Сама спомена за дългите му изречения, излишните описания, бавно проточващите се действия.
Ей т'ва много ме дразни. И накрая и историята е някакъв парцал и ти идва да си срежеш вените с тъмните му корици.
Ти кои книги си чела?
За края още не мога да кажа. Силно се надявам и там да не се разочаровам. Толкова бавно поднасяне на фактите, което предполагам трябва да създава напрежение, трябва да е компенсирано от нещо. Надявам се развръзката.
И спря да се върти за миг земята..
пиsах по-назад, но чела sъм
a) what the night knows
b) your heart belongs to me
c) seize the night
Да се включа и аз, обаче с въпросче..
Подариха ми "The ingredients of love".. Прочетох малка част от нея, струва ми се хубава, но все пак, ако някой я е чел, ще се радвам да изкаже мнение. Ще я прочета със сигурност, ама все пак..
Иначе сега си чета на Кинг - Гробище за домашни любимци. Обичам начина, по който се изразява този човек. Има нещо магично и все пак наистина истинско в думите му. Несъмнено е един от любимите ми автори.
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
Приключих "Никога не ме оставяй" на Ишигуро. Хубава книги и толкова. Не ме впечатли особено. Историята имаше потенциала да ме разчуства по някакъв начин, предвид темата, обаче изпълнението не можа. Липсваше ми повече емоция в героите, но като се замисля това щеше да противоречи на същността им. Бързо се чете, не е особено натоварваща, но на мен нещо ми липсваше.
Мисля да започвам "1Q84"на Мураками
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
.gif)
.gif)
