- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 26
Ох, тя е.. Тя е.. Разбира ме перфектно.. Разбира ме идеално, можем да си говорим с часове.. на сяк'ви теми..
Опиянен съм от нея.. хах![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
9 саса в залата идеално ми е <3
Сутринта си тичахме заедно<3
Някво влюбено ми е<3
Собствената ми майка ме уволни...отново. Нека видим този път за колко дълго ще е
Иначе добре си ми е, не е като да имам нещо друго за правене. Може следобед да се закарам до парка, да нахраня патките![]()
Охххх..Защо е толкова мил..и хубав..и сладък..и прекрасен? Защо защо защооооо?
Има възможност да останем 2 дена в София, което означава, че ще си го видя и ще си го нагушкам, и ще си го нацелувам и и и и и..
Денят пак беше супер шитав, но той е способен да върне усмивката на лицето ми дори и след най-големия катаклизъм..^^
Ндам..Влюбена съм..И този път е истинско..![]()
Учудващо спокоен и ненатоварен понеделник. И по-добре защото съм крайно разсеяна и забляна днес.
Как можах да си сбъркам автобуса???
Ама имам най-яките колеги.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Постоянно избухвам за глупости, после се извинявам, неорганизирана съм, хаотична съм, МНОГО разсеяна, все се успивам или забравям нещо, уморена съм, нервна съм, постоянно се сблъсквам с някакви олигофрени, които ме донапрягат и... да, въобще не е розово положението. Поне едно нещо не се е променило и това е постоянното ми мрънкане.![]()
Обичам го и се радвам, че все още е с мен въпреки, че съм ужасна. Виждам колко усилия полага да ме успокоява и да ми отговаря нормално ежеминутно, независимо, че аз правя всичко възможно да му усложнявам живота. Ако аз бях на негово място, досега да съм ми набила няколко заслужени шамара заради грозните провокации, които създавам.Ужас. Трябва да спра с женските истерии и сприхавостта и да измисля начин да му се реванширам и да го зарадвам.
Мисля да си изгледам една серия от сериала, после да си направя едно кафе и колкото и да не ми се иска - да седна да чета. Проблемът е, че нереално много ми се спи, буквите се разливат върху листите и просто не знам как ще се опазя будна...
![]()
всяко зло за добро, нали тва казват
I'm great in bed.
I CAN SLEEP FOR DAYS.
-I love you.
-Cool. I love food.
Болна съм, ама май вървя към подобряване. Има една "приятелка" дето в най-скоро време ще я ошамаря, защото почна да ми се катери по главата. На всичкото отгоре го видях днес, стана ми хем тъпо, хем весело. Да го видим ще бъде ли при нас, няма ли да бъде.![]()
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
Гаджета, гаджета...
По темата - ами болно ми е, уморено, убито, вкиснато... Имам отвратителен вкус в устата. Малко ми е виновно, че му обещах нещо, а не успях да го изпълня. И за друго се чувствам виновна. Ужасно е да се чувстваш виновен заради мислите си. Вече 10ти месец е така. Ту съм окей, уж приемам станалото добре, уж съм силна, не плача, храня се. После идва вината, идва тъгата, идва сухотата в очите, безсилието да се справя с Вината си. Днес докато обяснявах на един от приятелите си, се почувствах горда от това, че съм преминала частично през това и като че ли някаква тухла четворка падна от мен, но вътре са останали хиляди, хиляди други такива. Вероятно мога да построя небостъргач от тях. Раните от демоните вътре още не са зараснали, понякога кървят. Близнака също ми липсва. Даже и не ми пише вече, чувствам го далеч. Искам си го тук. Снощи баща ми ми каза, че предишното Вики вече го няма, едва ли не, че съм безчувствена. Не, не съм. Пука ми повече, отколкото изглежда. Запознах се с онова момиче, не изглеждаше като бивша или настояща анорексичка, даже напротив. Беше си добре. Флъфи. Отдавна не бях изпитвала такъв гъдел под лъжичката при запознанство с някого. Странно е.
Оле, толкова не ми се ходи на училище. Искам да се излежавам цяла нощ, да пия чай и да гледам American Horror Story. Ама не. Ще имам време само за един епизод и трябва да легна, защото утре в 6 часа няма как да отлепя от леглото. |-(
"You fail to recognize that it matters not what someone is born, but what they grow to be."
Albus Dumbledore.
Ако не броя един професор, който ни върза тенекия, ползотворен ден. Една крачка съм напред с програмата. Някои хора се осъзнаха май, че всяка ситуация има повече от един изход, трябва гъвкавост и да различават на кого му пука. А времето е страхотно, всички уж мръзнат, а аз си ходя по блуза. Да видим нататък...
„Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности."
Чувствам се прекрасно. Току що се връщам от тях и направо съм слънце.. А тя моето слънчогледче.
В момента ми е толкова хубаво, че искам да си легна и да спя, като къпан.
А ако можеше с нея, щеше да е много по-добре..
Обичам си я![]()
Тая седмица наистина трябва да си приключа проекта по математика и да си коригирам есето по история. Ако успея, ще се възнаградя с купон и неделя прекарана с него.
Иначе ми е убито и тъжно.
Чувствам се... объркана, не знам какво искам от него. Той е всичко което едно момиче трябва да отбягва... но това ме кара да го искам все повече и повече...
Мда, пак омекнах, което е супер тъпото, напоследък с едно изключение въобще не се държа добре.
Не се държа добре от месеци, така стабилно ме е ударил факса.
Усещам как все повече хора го отнасят, а няма конкретна причина за това, просто стресът ми оказва невероятно влияние.
Та аз от месеци не съм се спряла на едно място, камо ли нещо друго..
Но снощи се размекнах на максимум и всичко започна да си излиза..
Бахти шита братче.
А сега, след като се успах, е време да се оправя и да ида на упражнения.
Поне работа нямам днес, та няма да търча ако не друго.
Събудих се в 6 и въобще не ми се спеше. Само хубави неща ми се въртят в главата хах
След малко трябва да излизам за работа. Лек ден на всички.
гърлото ме дращи
е нема начин да не ме пропусне тоя грип, баш па мене...
май наистина това е краят, а най-странното е, че не страдам от това
просто апатия...
Не знам вече и аз как съм. В ужасен период се намирам. Искам да мине и всичко да се пооправи. Знам, че всяко зло е за добро, ама айде стигат ми 4 месеца...
Днес ми е любимата лекция, ще умра от кеф! ♥
Добре сьм!
Днес нямам тренировки целият ден и ше си почина и видя с колеги от унито
А него го обожавам толкова е по различен от бившия ми,че се плаша от чувствата в мен.
И да решила сьм го,искам да си осиновя дете и да му дам цялата си обич.
Нещо не съм доволен от стила на живот дето съм закотвил и сигурно ще налагам промяна.
Което включва раздялата ми с фороня.
Soon.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
http://www.youtube.com/watch?v=LoQYw...rI6VdLxC2pyDRw
днес трябва всичко да се нареди, че няма вече закога, трябва да пътувам и преди това искам да си оправя бюрократичните глупости
не разбирам нищо от хората, какво по дяволите се очаква от мене?!?
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
Ах колко много искам да се е получило...думи нямам. Повече от всичко. Не знам как ще дочакам още 2 седмици!