За изневярата...

[LadyDi]

+ че не виждам защо това, че съм автора на темата ме лишава от правото на гледна точка и заемането на позиция...?

Не те лишава. Не заемай защитническа позиция, защото никой не те напада Ти казваш какво мислиш, ние ти казваме защо го намираме за наивно. Аз те чета внимателно и има неща, с които съм съгласна. Теорията ти е хубава, но е практически трудна за издържане. Обяснявам ти защо е така, но всъщност би могла да го разбереш чак, когато се сблъскаш с него под някаква форма. Както и всеки друг. Спокойно, няма да се бием

Но е жалко да навлизам в едно съвместно съжителство с мисълта че по някое време ще ми стане скучно и ще си търся тръпката другаде.

Да, безумно жалко е. И е грешно. И абсолютно неоправдано. Във връзка, в съвместно съжителство и в брак се встъпва, когато си сигурен в другия, че той ще бъде до теб и ще ти помага, че общият ви живот ще е добър. Не трябва да се тръгва с настройката, че видиш ли, един ден като се изморим, ще си изневерим. Но е хубаво да се има предвид, че не е изключено да се случи. Както не е изключено утре да му се случи нещо и да напусне живота ти завинаги (примерът е много образен и е ужасен, знам). Хубаво е в началото да казваме, че няма да си простим, че не бихме могли. И е хубаво в началото наистина да не можем. Но когато оставим зад гърба си години история, раздялата няма как да е толкова лесна. И тогава се преосмисля дали пък причината е достатъчно основателна, че да разбием всичко и да почнем отначало. Някои хора могат да го преглътнат. Други не. Това е.

[Azoria]

Всъщност нямам крайно затвърдено мнение и да, търся своя истинa.
За мен прощаването на изневярата не е големия проблем, а това, че заедно с доверието ще си отиде и уважението към дадения човек, защото го е направил зад гърба ми, а не толкова защото го е направил.

п.п.: Ако темата ви се вижда безсмислена не влизайте в нея просто.

[LadyDi]

За мен прощаването на изневярата не е големия проблем, а това, че заедно с доверието ще си отиде и уважението към дадения човек, защото го е направил зад гърба ми, а не толкова защото го е направил.

Ако не го беше правил зад гърба ти, по-склонна ли ще си да му простиш?
Т.е., теб би те ядосал факта, че ще го скрие, така ли?
Защото, да ти кажа честно, аз предпочитам, ако ще ми изневерява, да го направи зад гърба ми, без да разбирам, без да развява изневярата си пред другите и да ме унижава пред общите ни познати.

[Azoria]

Водих този разговор вчера с приятелка,която мисли като теб. Аз пък предпочитам да знам, както казах предпочитам 100% истина във връзката. Представям си как съм с мъжа ми от 30 години и ненадейно разбера,че преди 20 години ми е изневерил и съм си прекарала живота в заблуда. Да не мислиш,че ще се затерзая,че преди толкова време е спал с някоя друга, вместо факта,че никога не съм разбрала, че съм си мислила,че го познавам, че ми е бил верен... Абе изобщо нито доверие,нито уважение не бих могла да запазя.

[girlwithblueeyes]

А какъв е смисъла да се прощава след като и доверието и уважението изчезват. Да простиш е едно но да продължиш да гледаш на другият по същият начин както преди е съвсем друго . За мене едно прошка след изневяра е едно мъчение и пътека към безкайни бъдещи каранииц и сълзи . Не бих могла да преглътна факта че някой ми се е подиграл зад гърба и аз да продължа да го обичам и да му вярвам . Няма ли да е жестоко от негово странна да ми се подиграе така и после да идва и да ме целува и да ми прави мили очи ?

[Azoria]

Аз затова съм по-склонна на варианта с отворената връзка в даден момент, въпреки че ще ми е пак толкова неприятно. Но от цялата работа поне доверието и достойнството ми ще са що годе запазени.

[girlwithblueeyes]

Аз не мога така когато съм с някой желая той да е единствен с мене . Не мога да деля човекът до мене с когато и да е било . Говоря от интимна гледна точка .

[Azoria]

Не казвам, че аз ще умирам от кеф, но ако изпаднем някога в една толкова сложна и неразрешима ситуация, ще го уважа за искреността да ми сподели такова желание и след един премисъл съм почти сигурна, че ако искам да го задържа ще направя компромис, вместо да му забраня, с което най-много да се саморазяждам дали няма да се случи все пак и до го скрие.

[Violenza]

Аз затова съм по-склонна на варианта с отворената връзка в даден момент, въпреки че ще ми е пак толкова неприятно.

Ми тогава 'що си склонна?

[Azoria]

Обясних около 100 пъти разликата. Четете да му се не види.

[girlwithblueeyes]

Не казвам, че аз ще умирам от кеф, но ако изпаднем някога в една толкова сложна и неразрешима ситуация, ще го уважа за искреността да ми сподели такова желание и след един премисъл съм почти сигурна, че ако искам да го задържа ще направя компромис, вместо да му забраня, с което най-много да се саморазяждам дали няма да се случи все пак и до го скрие.

Що за мазохист си че да исакш да задържаш човек който ти е изневерил ?
По добре да се разделите като нормалните хора вместо да правите подобни неща .

[Violenza]

Обясних около 100 пъти разликата. Четете да му се не види.

Аз не те питам за разликата, май ти не четеш.

[Azoria]

Сега да, а когато този човек е баща на децата ми? Някак варианта "баща ви ме излъга и предаде" ми се вижда по-сериозен от "баща ви имаше нужда от разнообразие в секса и затова реших да се разведем", примерно. Макар че естествено не бих изтъкнала причината пред тях, ще чувам Тъпото оправдание всеки път когато ме попитат защо се разделяме...

[anonymous708973]

Водих този разговор вчера с приятелка,която мисли като теб. Аз пък предпочитам да знам, както казах предпочитам 100% истина във връзката. Представям си как съм с мъжа ми от 30 години и ненадейно разбера,че преди 20 години ми е изневерил и съм си прекарала живота в заблуда. Да не мислиш,че ще се затерзая,че преди толкова време е спал с някоя друга, вместо факта,че никога не съм разбрала, че съм си мислила,че го познавам, че ми е бил верен...

Пак ще си позволя да не се съглася.
Малко хора могат да ги понесат тия 100% истина. А ако никога не разбираш, няма да се чувстваш предадена и етц. А и необходимо ли е да разбираш, ако е било еднократно?

Доста си промених мнението по тая гледна точка напоследък и вече и аз не знам какво бих предпочела. Знам само, че ако е свършил мизерията с позната, искам да знам, защото разбера ли от трети човек, което винаги е вариант, бил той микроскопичен, и тая позната ме е гледала месеци/години наред и двамата са си траели... такова неуважение и удар по егото просто няма начин да бъдат простени.

[Azoria]

Тогава не ти разбирам въпроса.

[Azoria]

После ще се включа, че пак от телефона и се дразня на бавното му темпо... :/

[fenkaaa]

За огромно съжаление живеем в 21 век, в който изневярата се приема за "нещо нормално". Лично аз ненавиждам това деяние. Изневерявали са ми веднъж, знам какво е, остава белег за много дълго време, който не се забравя. Някои хора го приемат нормално, други много по-навътре, при всеки е различно.

Въпреки това, вярвам, че съществува вечната и вярна любов. Винаги има изключения!

[xXxPETYAxXx]

Всъщност нямам крайно затвърдено мнение и да, търся своя истинa.
За мен прощаването на изневярата не е големия проблем, а това, че заедно с доверието ще си отиде и уважението към дадения човек, защото го е направил зад гърба ми, а не толкова защото го е направил.

п.п.: Ако темата ви се вижда безсмислена не влизайте в нея просто.

За това, изневярата е хубаво да не се разбира. Ако не знаеш за нея, няма да има какво да прощаваш. И аз мислех като теб преди време - че е по-обидно да крият истината, отколкото самата постъпка. Е, да ама като не знаеш някои неща е доста по-добре. Определено знаненето на истината може да те направи нещастен. Най-малкото никак няма да те ущастливи факта - след време връзката ще приключи, колкото и да си вярвате, че бихте приели да ви изневеряват, ако сте наясно с това.

Подозирам, че послеписът е отправен към мен и ще се самоцитирам: "Всеки си има гледна точка, но няма смисъл от заемането на позиции тук, защото както сама потвърди, всеки си има неговата истина. Диалогът е прекалено безсмислен всъщност... "
-Не съм казала, че самата тема не е интересна, но диалогът до никъде не води, защото за всеки си е индивидуално мнението и няма да се промени. Иначе е интересно да прочетеш мнението на другите, още по-интересно би ми било, ако пишете след 15 години, дали още сте на същата вълна или мирогледът ви се е променил от сега. Защото времето и обстоятелствата променят някои черти у хората.
Огромна част от тези хора, които изневеряват, навремето вероятно са мислили също като вас. Определено не са смятали: "Ние сега ще сключим брак, ще свикнем един с друг прекалено много, чак ще си омръзнем и ще започнем да си изневеряваме."

[Azoria]

Имам чувството,че почвам аз да получавам налагане на мнение

И ще си позволя да ползвам думите на PinkPan7her :

Хайде да не ми казваш АЗ какво мога да направя и какво - не?

Наясно съм, че не всеки е способен да понесе 100 процента истина, но аз не съм от тези хора и ако държите ще ви обясня защо.
Осъзнавам също,че ако не разбера никога това никога няма да ме нарани и всичко ще е окей, но ще си живея в излюзия И всъщност дори и няма да разбера за това. Но, ако някога по някакъв начин разбера, че човекът, на когото имам най-много доверие крие подобно нещо от мен сигурно ще психясам.
Ако това е вашето разбиране - окей. Пожелавам ви никога да не ви изневеряват, а ако се случи да не разбирате, но аз предпочитам да знам.

Определено не са смятали: "Ние сега ще сключим брак, ще свикнем един с друг прекалено много, чак ще си омръзнем и ще започнем да си изневеряваме."

Съгласна съм с това. Именно това си опитвам да си обясня, кога убедеността в собствената ти вярност се изпарява....

[Violenza]

Нали сте наясно, че "100 процента истина" не включва само евентуалната изневяра?


А авторката дано да няма повече от 15...

[Azoria]

Не, не сме наясно. Благодаря, че ни просветли. о.О

[Violenza]

Ти точно очевидно не си.

[Azoria]

Ти пък как го реши това? По няколкото поста, които си ми чела?

[anonymous708973]

Qsno e, che ne wkljuchwa samo towa.
No qwno imash neshto konkretno predwid. Kakwo e?

[anonymous708973]

съм си прекарала живота в заблуда.

Абе, сетих се нещо и дойдох да споделя пак. Мернах това един-два пъти плюс думичката "илюзия"...

Та, колкото и мелодраматично да звучат тия реплики в стил латиноамерикански сериал, когато Химена казва на Франко "Не, ти ме предаде, мислех те за различен, а ти...!!", когато го видя да се целува със Сара. Простете, не си спомням добре сюжета. Та, дайте да помислим кога една изневяра е фатална. На пръв поглед - винаги, но какво става, ако изневярата не е била от невероятна липса на нещо, тоест не се дължи на проблем във връзката, а просто за задоволяване на чисто физическа нужда. За предимно мъжки тип изневяра говорим тук. Абстрахирайте се от всичко останало, което казах за четкане на его, етц.
Е, в такъв случай вероятно си е от келешлък мъничко, ама да се абстрахираме и от това... някой горе даде филмовия пример с мъжа и секретарката. Да си представим него.

Кога една изневяра не е толкова фатална? Според мен лично отговорът е "когато няма последствия върху връзката". Кога няма последствия във връзката? Първо, когато горното условие е изпълнено, тоест когато тя не е следствие от проблем в отношенията. Второ, когато партньорът не разбира и не започва с "ама ти ме предаде". Кое е предадено всъщност? Чувствата, егото? Ако изневерилият партньор се отнася със същата всеотдайност, грижовност, романтичност, малки жестове етц към половинката си, една изневяра на практика няма последствия. Ако въпросният субект си е оправил секретарката, щото... (да си продължим с клишето) работил е до късно в офиса, прехвърчала е искра и бум. Жената не е живяла в илюзия, защото няма разлика между действителността и това, което тя е приемала за действителност преди да разбере за изневярата. Разликата е едно действие без последствие върху отношението на мъжа й към нея.
Те се появяват (в следствие на второто условие), когато партньорът разбере и се чувства излъган и се пита къде е сгрешил или се пита (с право, разбира се) дали историята няма да се повтори. И още нещо ми се иска да вмъкна като подтема - я си сложете ръката на сърцето. Ако ви изневерят, разберете и простите... дали няма някакси да считате, че имате еднократен картбланш за подобно действие? Дали няма да считате, че партньорът е един вид длъжен да ви прости? Дали няма да го изкарвате при всеки скандал? Напомням, че между прощаване и забравяне има разлика от небето до земята... И докато Анархи беше така нагъл да твърди, че никой никога не можел да прости, аз не мисля, че е нагло да твърдя, че никога няма да забравите, че са ви изневерили. Или? Ето още една причина да не се разбира.

Далеч не защитавам идеята, че "ама то щом е така, преспокойно може да си изневерява всяка седмица, щото нали няма последствия". Просто ми хрумна нещо и реших да ви поразмътя главите :д Не заемам никаква гледна точка, само задавам въпроси. Реторични или не - вие решете.

Не знам, аз поне правя разграничение между двата типа и бих била по-склонна да простя, ако знам, че изневярата не е следствие от проблем в отношенията, а от някакви други фактори.

Азория, ти виждала ли си отстрани двойка с отворена връзка? Трябва да си много наивна, за да вярваш, че доверието и особено достойнството ти ще са запазени. Отвратително изглежда отстрани, толкова е грозно и пошло, такава подигравка е със самоуважението, че няма накъде. Като ще спи с други, поне да се крие, дявол го взел, не да го прави пред очите ми и околните да го знаят и да се чудят къде ми е акълът.
Говорила съм с един образ, който имаше такава и останах с много гнусни впечатления. Бях по-малка и не се сетих да питам дали, например, с Другия на неговата са се засичали из града и т.н.