За изневярата...

[anonymous708973]

не мислите ли, че това със скриването и появяване в последствие на истината, не отнема свободното право на избор на другия, дали да продължи с този човек или не

Абсолютно съм съгласна.
Това е чиста наглост, а наглите хора живи ги изяждам.

Абе, все коментираме какво правим, ако другият изневери. А какво правим, ако ние изневерим? Признаваме ли си или не? При какви условия? Как, в каква ситуация си признаваме, в каква ситуация буквално изплюваме думите и какви думи?

Моля за вдълбоченост и мисъл, а не автоматичното "Никога не бих изневерила, а ако бих, ще си призная веднага".

Жокер: Лично аз дори не съм сигурна дали бих казала, ако близък негов приятел ме сваля или ми налети.

[102]

Абе, все коментираме какво правим, ако другият изневери. А какво правим, ако ние изневерим?

Алелуя, тва като цяло трябваше да бъде темата, а не да се изкарвате някви цру-та, които надушват че са им изневерили от километри.

[NomNomNom]

Абсолютно съм съгласна.
Това е чиста наглост, а наглите хора живи ги изяждам.

Абе, все коментираме какво правим, ако другият изневери. А какво правим, ако ние изневерим? Признаваме ли си или не?

За мен нещата, които правя, не са грешка, и не бих го дефинирала като признаване точно.
Но не, не споделям и не бих споделила,освен ако не съм попитана от другата страна.

1.Не обичам да лъжа
2.Не обичам да се обяснявам и да давам отчети

А и не мисля, че бих имала връзка с човек, който би ми задал въпрос тип " изневерявала ли си ми". Ако ме пита - била ли си с друг - окей, ще му кажа, ама ако започне да прави стойки, няма да го трая и минута повече.

Не ме разбирайте погрешно, ако харесвам някого наистина много, няма да му изневеря, ако наистина смятам, че залужава - и животът бих си жертвала - и работата, и всичко, което харесвам за неговата кауза.
Но трябва да е спциален.

Но, говорим за всекидневния живот, когато имаме някакви връзки все пак и се случват някакви изневери, та, да.

[Violenza]

А какво правим, ако ние изневерим? Признаваме ли си или не? При какви условия? Как, в каква ситуация си признаваме, в каква ситуация буквално изплюваме думите и какви думи?

Няма такава опасност. Аз си знам, че не мога да изневеря. Говоря за сега и за близките години, да речем. След 20 годишен брак, не мога да знам на какъв акъл ще съм, искрено се надявам да не съм се променила чак коренно. Но за близкото бъдеще от +-5-10години съм абсолютно категорична, че е невъзможно. Прекалено искрен човек съм специално в това отношение и винаги съм уважавала мъжете с които съм била, а щом е така, то не бих направила нищо, с което да уроня авторитета на половинката си.
По начало не приемам изневярата за "грешка". Такава грешка няма, това си е чист избор, абсолютно винаги.


Обратно на всякаква логика, ако наистина наистина наистина обичам даден мъж и държа изключително много на връзката ни, изневяра няма да простя в никакъв случай, при никакви обстоятелства. Иначе, не знам. Ако след дълги години просто вече ми е удобно да съм с този човек и сме съумели да запазим добрите отношения и уважението, най-вероятно и да разбера за изневяра няма да се трогна. Реалистът в мен говори, че това е по-възможният вариант, за жалост.