Според вас мога ли да си осиновя дете

[fUcKsMiLe]

Осиновяването е сложно нещо. И това да си приемен родител - също.
Много отговорно нещо, много дълго чакане. Но пък си заслужава.

Моя лична преценка е, когато можеш да бъдеш първо приемен родител. Детето идва при теб, то живее с теб, а ти междувременно можеш да подадеш документи за осиновяване директно към него. Не казва, че трябва да си избираш детето, даже напротив, те ти дават някакво съвсем рандъм дете, ако наистина искаш да осиновиш едно, по-добре почни с приемната грижа. Може да потърсиш в интернет, има много информация. Ако искаш мога да ти дам телефон, имейл, за да питаш точните хора (била съм на такова обучение, затова ти говоря :] ) за самите процедури.
Едната жена, на обучението говореше с такава страст за дечицата, които е гледала. Тя вече е с професия приемен родител. Плащат и за да гледа деца, но това не сваля удоволствието, даже така можеш едновременно да се грижиш за себе си и за тях. Дори да им даваш повече средства и удобства. Естествено, при приемните родители детето не остава повече от година, освен ако не се осинови, за да не се изгради прекалено силна емоционална връзка. Жената се разплакваше когато говореше за всяко от дечицата. Много ме трогна желанието и да помага и да дава това, което може на децата.

Аз лично обаче не бих направила това, защото ме е страх от емоциите при раздялата. Предпочитам да знам, че ще си имам мое си детенце и никой няма да ми го отнеме в определен срок. Ужасна е трагедията на тези деца и се радвам, че съм родена в семейство, където получава любов и грижи.

[girlwithblueeyes]

Осиновяването е сложно нещо. И това да си приемен родител - също.
Много отговорно нещо, много дълго чакане. Но пък си заслужава.

Моя лична преценка е, когато можеш да бъдеш първо приемен родител. Детето идва при теб, то живее с теб, а ти междувременно можеш да подадеш документи за осиновяване директно към него. Не казва, че трябва да си избираш детето, даже напротив, те ти дават някакво съвсем рандъм дете, ако наистина искаш да осиновиш едно, по-добре почни с приемната грижа. Може да потърсиш в интернет, има много информация. Ако искаш мога да ти дам телефон, имейл, за да питаш точните хора (била съм на такова обучение, затова ти говоря :] ) за самите процедури.
Едната жена, на обучението говореше с такава страст за дечицата, които е гледала. Тя вече е с професия приемен родител. Плащат и за да гледа деца, но това не сваля удоволствието, даже така можеш едновременно да се грижиш за себе си и за тях. Дори да им даваш повече средства и удобства. Естествено, при приемните родители детето не остава повече от година, освен ако не се осинови, за да не се изгради прекалено силна емоционална връзка. Жената се разплакваше когато говореше за всяко от дечицата. Много ме трогна желанието и да помага и да дава това, което може на децата.

Аз лично обаче не бих направила това, защото ме е страх от емоциите при раздялата. Предпочитам да знам, че ще си имам мое си детенце и никой няма да ми го отнеме в определен срок. Ужасна е трагедията на тези деца и се радвам, че съм родена в семейство, където получава любов и грижи.

А нали се сещаш че има хора които не могат да имат деца ? И осиновяването им е варианта.

[tori]

А нали се сещаш че има хора които не могат да имат деца ? И осиновяването им е варианта.

Не мисля, че искаше да каже това.

[fUcKsMiLe]

А нали се сещаш че има хора които не могат да имат деца ? И осиновяването им е варианта.

Да съм казала нещо по този въпрос?
Човека попита и му отговорих, в момента вкарваш мнението ми в съвсем друга посока, което не е целта на темата, нито на моя отговор.