Според вас мога ли да си осиновя дете

[tori]

еми, ако не се лъжа, едните са за определено време

До навършване на пълнолетие или докато не се появи осиновител мисля. И също ми е останало в акъла, че след две години детето се връща в дома, не съм сигурна обаче.

[Ivaaaaa]

Щото се привързваш лесно и после - рев. Освен това и на детето няма да му е особено приятно. Не си представям ако е по-голямо.

но е чудесен вариант за по-възрастни хора, които не могат да се грижат много време за деца, но искат да направят добро

[tori]

но е чудесен вариант за по-възрастни хора, които не могат да се грижат много време за деца, но искат да направят добро

За по-възрастни да, но не бих си причинила подобнонещо на себе си.

[heartshapedbox]

И представи си какво зрелище да е да вървя аз и до мен някво мургаво дете

Това звучи несериозно и меко казано грозно. Какво зрелище да е толкова?

Иначе имам позната двойка, които осиновиха дете преди година-две от дом в Пловдив. Самото осиновяване става изключително трудно, никой няма да те пусне "да си избереш най-сладкото". Въпросното семейство чакаха от повече от година, за да им се даде право да осиновят, хем са семейни от доста години (тоест осигуряват и майка, и баща на хлапето), могат да си позволят да го издържат, не им липсват пари и прочие. Дадоха им (колко грозно звучи, сякаш епредмет) едно момченце на 5-6 години, циганче. Достатъчно голямо, че да разбира, че е осиновено, преди е живяло в дом и прочие.
В момента като ги видя, наистина ме радват, детето ги обича безкрайно, те него също. Казва им "мама" и "тати", оценява това, което са направили за него и всячески се опитва да им се отблагодари - старае се в училище, отличник е, спортува и тн.

[heartshapedbox]

Иначе ако наистина мислиш, че ще се справиш и не е просто хрумване, те подкрепям с две ръце. Повече от 2 години обикалях по детски домове като доброволец, наистина се отнасят лошо с децата, условията са ужасни и страдат от огромна липса на внимание..просто не им се дава шанс. Ще е хубаво да помогнеш на някое от тях.

[fire_magic]

[Violenza]

На самотен родител изключително рядко позволяват да осинови, при много стриктни обстоятелства, така че по-скоро не.

[DieselBlood]

Още един живот ли ще изпедерастиш?

[EinGutesKind]

Още един живот ли ще изпедерастиш?

Ми да, ще го науча да не разчита на жени и само да му тровят живота

А и между другото, не съм казал, че ще осиновявам момче

[anonymous708973]

но е чудесен вариант за по-възрастни хора, които не могат да се грижат много време за деца, но искат да направят добро

Какво добро?!
Детенцето да види какво е да си в истински дом и после да го върнат в пълния бардак, за да носи скъсани дрехи и да яде гадна храна, а лелките да му взимат шоколада ли?
По-добре никога да не си познавал свестен живот отколкото да го опознаеш и после да ти забият шамар в лицето, връщайки те обратно в дупката. Това не е добро, това е егоизъм.
Още преди години с майка сме го обсъждали - да вземем детенце за Коледа. С какви очи ще го гледам? С какви очи ще оправдая това, че по някаква причина аз съм се родила късметлийка и имам всички тия неща, които за него за върховен лукс, а за мен съвсем нормални? Че мога да бръкна в хладилника и да си извадя шоколад/портокал/филийка с масло, когато пожелая? Че имам еди-каква-си чанта за училище? Че чаршафите ми са здрави, чисти, цветни, красиви, а не бели, тук-таме с лекета и вероятно скъсани? Че имам 5 различни фиби за коса и не ми пука особено, ако изгубя някоя? Че имам компютър, телефон, козметика?

Добро било.
Идете в някой дом за деца. Трогателно е да учиш детенце в трети клас на таблица за умножение, а то да ти гали косата и да ти обяснява колко си красива, да те пита кога пак ще дойдеш и да ти казва, че иска като твоята плетена лента за коса, която си купил за 2 лв от кварталния магазин.

[TrollFaace]

Какво добро?!
Детенцето да види какво е да си в истински дом и после да го върнат в пълния бардак, за да носи скъсани дрехи и да яде гадна храна, а лелките да му взимат шоколада ли?
По-добре никога да не си познавал свестен живот отколкото да го опознаеш и после да ти забият шамар в лицето, връщайки те обратно в дупката. Това не е добро, това е егоизъм.
Още преди години с майка сме го обсъждали - да вземем детенце за Коледа. С какви очи ще го гледам? С какви очи ще оправдая това, че по някаква причина аз съм се родила късметлийка и имам всички тия неща, които за него за върховен лукс, а за мен съвсем нормални? Че мога да бръкна в хладилника и да си извадя шоколад/портокал/филийка с масло, когато пожелая? Че имам еди-каква-си чанта за училище? Че чаршафите ми са здрави, чисти, цветни, красиви, а не бели, тук-таме с лекета и вероятно скъсани? Че имам 5 различни фиби за коса и не ми пука особено, ако изгубя някоя? Че имам компютър, телефон, козметика?

Добро било.
Идете в някой дом за деца. Трогателно е да учиш детенце в трети клас на таблица за умножение, а то да ти гали косата и да ти обяснява колко си красива, да те пита кога пак ще дойдеш и да ти казва, че иска като твоята плетена лента за коса, която си купил за 2 лв от кварталния магазин.

true story

[Violenza]

Идете в някой дом за деца. Трогателно е да учиш детенце в трети клас на таблица за умножение, а то да ти гали косата и да ти обяснява колко си красива, да те пита кога пак ще дойдеш и да ти казва, че иска като твоята плетена лента за коса, която си купил за 2 лв от кварталния магазин.

Пловдивския на 6ти септември?

Аз най-често ходех в Асеновградския, който е сравнително по-окаян. Големи са душинки, ти му носиш подарък, то дори не го поглежда, единственото, което иска е да те хване за ръка и да те помоли да ти казва мамо. Ревала съм с тях като малко дете.


И аз съм против временното взимане, изключителна подигравка с детето е. Ще те взема за 2 дена да ти покажа как живея аз, ама не те искам по принцип, та после ще си те върна там, откъдето те взех.

[girlwithblueeyes]

Когато взимаш едно такова дете трябва да му дадеш цялата си обич и топлина която имаш . Трябва да можеш да му отделяш достатъчно време и да го възпиташ . Безотговорно и жестоко ще е да вземеш едно такова детенце жадно за обич и да решиш след 5 дена че нямаш време зе него . Такива деца обикновенно растът в доста тежки условия макарче домът който аз посещавам си е доста хубаво направен и все пак няма я онази домашна топлина .
Аз бях супер навита с моят да си вземем едно детенце но се отказах защото няма да можем да му дадем пълноценна обич поне на този етап.

[Bukuuu]

Всеки има право на мнение,не може да слагаме на пиедестал грешките на природата

Също както всеки има право да бъде какъвто пожелае.

[Ivaaaaa]

еми какво добро? знам ли..?
по-добре е от нищо
радвам се, че го има и това, като вариант, защото някои хора може би биха искали да гледат дете, само за да видят какво е
за случаи на върнато детенце не съм чувала, вярвам че всеки, който се е решил на тази стъпка, се привързва и го взема за себе си (всъщност аз изобщо не познавам деца на приемни родители, нямам си и на идея как стоят нещата)
по-добре нещо, отколкото нищо

[tori]

Ама пък понякога се появяват осиновители, чакали дълго и детето идват и ти го вземат от вкъщи. Свикнало е с теб, теб обича, харесва му у вас, ти го обичаш, свикваш с него и хоп - ново семейство, живот, привички.

[fUcKsMiLe]

Осиновяването е сложно нещо. И това да си приемен родител - също.
Много отговорно нещо, много дълго чакане. Но пък си заслужава.

Моя лична преценка е, когато можеш да бъдеш първо приемен родител. Детето идва при теб, то живее с теб, а ти междувременно можеш да подадеш документи за осиновяване директно към него. Не казва, че трябва да си избираш детето, даже напротив, те ти дават някакво съвсем рандъм дете, ако наистина искаш да осиновиш едно, по-добре почни с приемната грижа. Може да потърсиш в интернет, има много информация. Ако искаш мога да ти дам телефон, имейл, за да питаш точните хора (била съм на такова обучение, затова ти говоря :] ) за самите процедури.
Едната жена, на обучението говореше с такава страст за дечицата, които е гледала. Тя вече е с професия приемен родител. Плащат и за да гледа деца, но това не сваля удоволствието, даже така можеш едновременно да се грижиш за себе си и за тях. Дори да им даваш повече средства и удобства. Естествено, при приемните родители детето не остава повече от година, освен ако не се осинови, за да не се изгради прекалено силна емоционална връзка. Жената се разплакваше когато говореше за всяко от дечицата. Много ме трогна желанието и да помага и да дава това, което може на децата.

Аз лично обаче не бих направила това, защото ме е страх от емоциите при раздялата. Предпочитам да знам, че ще си имам мое си детенце и никой няма да ми го отнеме в определен срок. Ужасна е трагедията на тези деца и се радвам, че съм родена в семейство, където получава любов и грижи.

[an7raks]

Минавам само да хейтна, нищо не четох.
Майната ви! Вие как бихте се чувствали в училище, като се знае, че ваще са педали? А на улицата? Хубаво ли ще ви е нон-стоп да се гаврят с вас? А хубаво ли ще ви е постоянно да гледате педали у вас?

[girlwithblueeyes]

Осиновяването е сложно нещо. И това да си приемен родител - също.
Много отговорно нещо, много дълго чакане. Но пък си заслужава.

Моя лична преценка е, когато можеш да бъдеш първо приемен родител. Детето идва при теб, то живее с теб, а ти междувременно можеш да подадеш документи за осиновяване директно към него. Не казва, че трябва да си избираш детето, даже напротив, те ти дават някакво съвсем рандъм дете, ако наистина искаш да осиновиш едно, по-добре почни с приемната грижа. Може да потърсиш в интернет, има много информация. Ако искаш мога да ти дам телефон, имейл, за да питаш точните хора (била съм на такова обучение, затова ти говоря :] ) за самите процедури.
Едната жена, на обучението говореше с такава страст за дечицата, които е гледала. Тя вече е с професия приемен родител. Плащат и за да гледа деца, но това не сваля удоволствието, даже така можеш едновременно да се грижиш за себе си и за тях. Дори да им даваш повече средства и удобства. Естествено, при приемните родители детето не остава повече от година, освен ако не се осинови, за да не се изгради прекалено силна емоционална връзка. Жената се разплакваше когато говореше за всяко от дечицата. Много ме трогна желанието и да помага и да дава това, което може на децата.

Аз лично обаче не бих направила това, защото ме е страх от емоциите при раздялата. Предпочитам да знам, че ще си имам мое си детенце и никой няма да ми го отнеме в определен срок. Ужасна е трагедията на тези деца и се радвам, че съм родена в семейство, където получава любов и грижи.

А нали се сещаш че има хора които не могат да имат деца ? И осиновяването им е варианта.

[tori]

А нали се сещаш че има хора които не могат да имат деца ? И осиновяването им е варианта.

Не мисля, че искаше да каже това.

[anonymous708973]

Пловдивския на 6ти септември?

Ммм, не, някъде около "бул. Марица" се намираше или "Мария Луиза"...

[Violenza]

Ммм, не, някъде около "бул. Марица" се намираше или "Мария Луиза"...

Мария Луиза е, зад църквата отзад в уличките се намира, знам го. Там едно време беше от 0 до 3г, сега не знам.

[Oldschool]

Не знам как е в Пловдив и околностите, но моето наблюдение е, че чисто материално тези деца не са зле, а дори бих казал, че от материална гледна точка са и по-добре от много деца, които са в семейства.

Естествено, грижата и любовта не могат да се заместят по-никакъв начин, а процедурата по осиновяване е излишно тромава. И да, смятам че за едно дете е по-добре да бъде отгледано от флебит като пусналия темата, отколкото да расте в дом, където шансовете му в живота са просто липсващи.

[Violenza]

Не знам как е в Пловдив и околностите, но моето наблюдение е, че чисто материално тези деца не са зле, а дори бих казал, че от материална гледна точка са и по-добре от много деца, които са в семейства.

Не е точно така. Всичко зависи от дома, спонсорите (не държавата...) и най-вече от директора. Аз съм се нагледала и на двете крайности.
Особено по селата е истински кошмар, в градовете сравнително бива, защото и децата са по-социализирани, свикнали са с честите идвания на хора и с живота в града. В домовете по селата реално се развиват в пъти по-бавно и това е разлика, която можеш да направиш дори и на прима виста. Единствено в с. Зелениково (поне от местата, където аз съм обикаляла) децата наистина имат много добра материална база и получават добро навременно обучение.

[Bukuuu]

Минавам само да хейтна, нищо не четох.
Майната ви! Вие как бихте се чувствали в училище, като се знае, че ваще са педали? А на улицата? Хубаво ли ще ви е нон-стоп да се гаврят с вас? А хубаво ли ще ви е постоянно да гледате педали у вас?

Ако баща ми беше гей щеше да ми е през оная работа какво говорят хората.