- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Родителска амбиция
"Математика" е изключително общо понятие и родител, който не знае за каква математика става въпрос, да каже това на детето си... просто е жалко.
Уча три вида математика, никога не съм била талант по математика, но липсата на талант се наваксва с диви упражнения. Да не говорим, че два от видовете е въпрос на мисъл, а не на математически познания... и ако нашите ми кажат, че не ставам, значи ми казват, че не мога да мисля един вид. Ами, не. :Д
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Да се включа малко и азРодителите ми никога не са проявявали болни амбиции, нито към мен нито към брат ми ( или поне не сме усетили такова нещо), но все пак всеки един от нас е малко или много проект на амбициите на родителите си! А иначе смятам че е по-добре един млад човек да се развива в това в което е най-добър, а не да се опитва да се развива по малко във всичко (....... ъ аз не съм от тези
)
Точно така. И точно това му е хубавото. Да имаш съмнение, че можеш да се справиш с нещо, да си повярваш, че ще можеш и да успееш. Не е казано да си обясняваме на децата, че са гениални в област, която като цяло им куца. Аз смятам да ги възпитам на упорство, последователност и труд. Да умеят да се посветят на нещо и да усетят, че и трудните неща не са непостижими, но не ей така, а наистина с работа. Ако един ден децата ми обожават да рисуват, не са родени таланти, но наистина им е кеф, ще ги запиша на рисуване и няма да им подценявам усилията. Сега дали ще станат художници, няма да има значение. Въпроса е, че ще развият някакви способности, които не са имали преди и, че наистина ще им е хубаво и ще останат с хубави спомени от рисуването.
Едно от най-тежките неща редом с прекомерните амбиции, които детето не може да покрие и се натъжава, че разочарова родителя, е това да усеща скептичност и да не се чувства подкрепено и в по-несигурните начинания. За да израстнеш стабилен човек, трябва да имаш едно рамо от тези, които те отглеждат. Не да те "свалят на земята" постоянно да не би да си повярваш много. Глезенето е съвсем различно нещо.
ПП. Намирам за странно, че смятате шамарите за нормален възпитателен метод, независимо от причината или пък поведението на майката на girlwithblueeyes за нормално. Шамара е най-малкото. Не мисля, че психологическия тормоз е по-незначителен от физическия.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Следващия път направо си ме цитирай.
Никъде не съм казала, че намирам шамарите за 'възпитателен метод', а че един шамар е нещо коренно различно от бой.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Така е, но никак не виждам връзката. Боят не винаги е по-страшен от плесница с правилните или по-скоро неправилните думи в допълнение. Поне в дългосрочен план. И това, което заяви някъде там назад, че щом има покрив и яке на гърба, шамара бил най-малкия проблем (не цитирам в момента, мързи ме да търся точния коментар) си беше втрещяващо.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Какво да ви кажа, нашите никога не са ме карали да правя нещо на сила, никога не са ми забранявали да правя нещо също така. Те знаят че за отгледали един некадърен глупав човек и не настояват особено да се развивам. Пари бол, то не ми и трябва да работя. Най-важното нещо на което са ме научили е да не бъда скромен, защото не е важно другите да те оценят, важно е ти да си вярваш и самооценяваш независимо от нивото. Математика не съм учил никога, щото и без друго е общо понятие, а аз по толкова широки науки не си падам. В училище бях добър по труд и техника, по изобразително не бях особено добър, но с нечовешки усилия успях да компенсирам. Ама както и да е имах много умни съученици, повечето още от 5 клас учеха по две математики![]()
Последно редактирано от draid : 01-02-2014 на 21:29
Относно личния ми живот не се месят - нито какъв ми е приятеля, нито какво и колко уча, нищо.
Но стане ли въпрос за някакъв съдбоносен избор, училище примерно, просто настават такива кавги, рев, сърдене, налагане на мнения, ужасно е.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Малтретирането може да бъде и психическо. Понякога оставя също толкова трайни белези. Това, че като цяло боя е по-страшен, не значи, че трябва да бъде подценявано.
/Не визирам girlwithblueeyes, не и познавам историята отблизо./
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Не, родителите ми никога не са налагали своите желания върху мен. От съвсем малка ми дават право на избор и право на глас. Винаги споделят своето мнение и виждане по въпроса, но никога не участват във вземането на крайно решение, освен ако не са помолени преди това.
Често казано това, че от малка съм научена да взимам самостоятелно решения и сама да избирам по кой път ще вървя, е възпитало една сложна черта в характера ми, която аз лично харесвам, но понякога ми е в голяма пречка. Свикнала съм да се съобразявам най-вече със себе си и шансът да пренебрегне себе си заради желанието на някой друг, е може би едно на милион. Няма човек, който да ме познава и да не се е сблъсквал с това мое качество. Понякога и сама се чудя от къде тая твърдост и непреклонност. Да не споменавам пък колко проблеми съм си навличала, най-вече в училище. Понякога се инатя за глупости и изглежда смешно отстрани и се радвам, че поне го осъзнавам.
Един ден ще науча децата си да поставят граница, да знаят кога трябва и кога не е толкова наложително да отстояват мнението и желанията си.
Не са и не правя това с моите деца, и се гордея с това :_)
Aко не можете да пишете на български пишете на език, на който можете - английски, немски, руски, френски, японски и тн.
Ами не виждам смисъл, не всеки може да се роди умен и с високо самочувствие.. Явно съм нямал късмет, какво да се прави.
Да но всеки може да положи някакво усилие да се усървашенства сам за себе си .
Ъъъъ, последното, за което се сещам, беше "аз карам в момента четири коли и три от тях са..." нещо си, което в превод значи "млъкни и чуй експерта".
Да не говорим за момента, в който се опитваше да ме учиш за Германия
Мони, не се връзвай. Опитва се да иронизира моя пост. Той далеч не е човек с ниско самочувствие.
Изобщо... срамота е млади хора да вярват в "скромността краси човека". Неслучайно не съм чула еквивалент на тая простотия на Запад. Никой не говори за безумно самоизтъкване, но човек трябва да има някаква преценка за себе си. Никога не съм се била в гърдите, че разбирам кой знае какво от определени области (коли, компютри... най-общо казано, техника, както и доста други), но знам къде са ми силните страни. Една от тях е, че самата ми настройка към живота диктува обкръжението ми е да се състои от хора, които биха могли да ме научат на нещо. Имам познания в определени области и се интересувам от всяко следващо, което някой може да ми предложи. Харесвам хора със същата нагласа. За мен това е умен човек. Нашите също го знаят и са ме възпитали да го знам. Няма как да се отговори на темата без да се спомене самопреценката и преценката на родителите за собственото им дете. Нашата е такава. Суперфалшиво ще е да се правя на скромна само и само за да угодя на нечии представи за света. Сори, няма как да стане.
Последно редактирано от PinkPan7her : 01-03-2014 на 08:29
Ами ако се окаже,че самооценката ти е грешна.Ти може да си мислиш,че те бива в нещо,пък то да се окаже,че съвсем не е така...тогава рискуваш да изглеждаш смешно в очите на човек,който наистина знае за какво става въпрос.
Мен нашите (от втори клас нататък само майка ми) не помня да са ме притискали за нещо.Единствено при кандидатстването след 7ми клас бях насочена към определена гимназия,но пък аз тогава нямах никаква идея какво искам да правя,така че това решение не ми е натежало особено много.Адски съм благодарна на майка ми за това,че по всякакъв начин е удовлетворявала желанията ми по отношение на всякакви курсове,спортове,уроци и т.н.Макар че от малка спортувам различни неща,точно защото тя ме е научила.Благодарение на това съм се научила и на други неща като отговорност,дисциплина и най-вече труд.Никога не ми е казвала,че не ме бива в нещо,като че ли е изчаквала сама да се усетя и то така и ставаше.Даже някой път се замислям дали не е трябвало да ме контролира малко повече,но поне се научих на самостоятелност във всяко отношение.
Хмм, това определено за твое съжаление не значи "Аз съм умен", това означава "Аз имам достатъчно богат опит, а ти не си се качвал на автоматик". Ето сега ще ти отговоря в твоя стил, защото скромността не краси човека, макар тук дори да не става дума за това дали краси или не, а за това че трябва другите да те оценят.
Тук:
Виж сега, аз съм доста интелигентен човек със завидни способности за научаване и възприемана на разнообразна информация. Вероятността нещо, което ти възприемаш за ден, аз да възприема за часове е около 90%. Имам завидно стабилно образование и възпитание в среда на лекари, инженери, доценти и т.н. Имам доста богат поглед около бизнеса и работата с хора. Имам умението да преценявам доста бързо човека който седи срещу мен и ми доставя сравнително голямо удоволствие да се забавлявам с тия които се мислят за много умни.
Ето ти едно нескромно мнение, как ти звучи ? Добре ли изглежда от страни, от хора които не те познават ? Вярваш ли ми ? Нали за теб съм глупав, че наскоро и смешен вече ? Нали няма на какво да те науча ?
Запомни едно, жалък е човек който трябва непрекъснато да се самоизтъква. Налага ли ти се да обясняваш, че си интелигентен, то вероятността да не си е огромна.
Последно редактирано от draid : 01-03-2014 на 10:28
Знаете ли кое е много грозно. Показността.
Като видя тез татювки да парадират направо ми стане забавно.
И да вметна, пантерата е супер плитка, ето защо:
Мили котенца,
скромността не винаги е нещо, което да е с точна дефиниция на:
"Мога туй-онуй, ама да взема да си го казвам... Не, по добре да го открият в мен, да ах-нат.
Туй е това скромност. Да си седя мирно, кротко, да не се набивам на очи.
Ама да си го мога бе. Горе-долу."
Това е неувереност.
Скромност е както увереност така и неувереност.
Относителен пример за уверена скромност е да не парадираш със състоянието си.
Тъй казано:
"Хубаво са казали хората, че да си посипан със злато не е оферта. Разходиш се, вземат ти го ромските братя, и после какво?
Ами какво, оставаш по долни гащи, щото някой с по-ловка ръка ти е гепил цялото състояние. Е не е проблем да имаш и втори костюм, ама значително обедняваш, като шириш краката извън чергата. (Арменска пословица)
Пък и защо ми е, така нито хората ще ме виждат заради същността, нито пък насериозно ще съм приеман.
Ама си е важно да си зная, че си го имам. Е на, разтапям го златото и пак си го имам. Ама е скрито, щото си ми трябва."
Тъй както се парадира, така лесно се и сбира.
Като те види някой малко по-начетен и уверен в знанията си, веднага ти сваля шапката със замах с два реда приказки. Щото навярно знае как и колко се хвърчи в небесата.
Затва скромността не е никак лошо нещо, а и е хубаво чат-пат да се практикува от всеки.
Ей така, за естетиката.
PinkPan7her, като дете да си била дъщеря на богаташки родители, че за да можеш така свободно да коментираш богаташките деца все едно всички ги познаваш ?!
Като набереш скорост еша си нямаш !
Ама задръстено мнение...
По темата : Разбира сe бих, "полагал" една ръка над тях само за да не се отклонят към лошият път, иначе сами ще ги оставя да се борят с вълците, а там където определено сами няма да могат да се справят ще им помогна. Разбира се, няма да съм сам и жена ми ще ми помогне. Иначе няма да бъдa болно амбициозен баща, понеже вече съм го изтърпял, *ужсТ* xD. И равномерно(балансирано) глезене
![]()
Последно редактирано от SHPAIdURmeN : 01-03-2014 на 20:52
*GET TO KNOW*
THE UNKNOWN
Да. За съжаление има доста хора, които го правят, по- устати са, някак убедителни, увличащи, ако щете, и успяват да се издигнат в очите на слепите (разбира се , ако аудиторията е съставена от още по- глупави, които да им се връзват)
Аз не съм съгласна със Сиси. Мисля, че почти представяш като еквивалентни 'да смачкаш детето си и самочувствието му' и 'да го свалиш на земята, за да не си повярва много', или поне отиваш в тази посока. Аз лично във второто не виждам нищо лошо. Защото повярва ли си, а няма данните, става доста неприятно. Както са казали хората, няма нищо по- страшно от амбициозния глупак.