- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Домакински задължения
Чудно ми е според вас наистина ли жената не трябва да се грижи за домакинската работа в една къща? Напоследък срещам разни момиченца, които като си говорим гледат да изтъкнат тъкмо това... Според мен това е задължение на първо място на жената.
Здравей.
Както жената, така и мъжът трябва да полагат грижи за дома. Все пак и двамата живеят в него(говорим за брак или семейни начала).
Попитай ме http://ask.fm/alekscheto00
А кое, според теб, е задължението на първо място на мъжа?
Някои момиченца просто се оставят да бъдат афектирани лесно от мнението на някакви смешни типчета, отгледани в типично патриархално семейство... пардон, семейство на закостенели малоумници, в което е било нормално мъжът да пие ракия със салата, а жената да се чуди как да успее да направи всичко едновременно.
Истината е по средата. Един мъж рядко може да върти къща по начина, по който една жена може. Или поне такива са моите наблюдение. Но просто не е честно, ако и двамата работят по 8-10 часа и след това единият си почива, а другият да захваща домакинските задължения. Работа е и на двамата да поддържат общия дом уютен.
Не подкрепям разглезени пикли, които смятат, че "истинската жена" прехвърча между маникюристката и кафенцата с приятелки, но в никакъв случай не подкрепям идеята, че да пуснеш прахосмукачка или да сготвиш е "женска работа".
иам чувството, че некой периодично пуска таа тема
ей тъй
for da lulz
Ай, много се дразня на такива теми.
Много ми е чудно защо задължението трябва да е на първо място на жената, ако и двамата работят Х на брой часове през деня, както Пантерката изтъкна. Обожавах, когато помолех брат ми да сгъне прането от простора, докато аз се вихрех с прахосмукачка, а яденето (приготвено от мен) къкреше на котлона, а той ми изтъкнеше - "аз ще сгъна само моите дрехи". Ъх? Като че ли аз чиста само моята половина от апартамента и готвя само за себе си.
Домакинските задължения включват пране, чистене и готвене. Първите две са хигиени навици, които и двата пола трябва имат. Не се делят на женски или мъжки. Последното - в кухнята съм срещала много повече мъже, които готвят страшно по-добре от жените. И все пак, там работата мисля, че трябва да се дели, за да няма сърдити после.
Абсолютно същото е и с гледането на децата. Не виждам нищо срамно в това таткото да смени памперса, ако майката липсва, или пък да го нахрани в 3 сутринта, ако майката е прекалено уморена. Или да го изведе на разходка, ако майката работи.
И все пак, авторе, ми е интересно да чуя тезата зад мнението ти.
Въй, ужас. Ако жената не върши домакинска работа, то каква "домакиня" е тя. Според мен също по-голямата част от домакинската работа подхожда повече на жената да я върши, но пък не и мъжът да не си мърда пръста. По-скоро някакво разпределение да има на нещата. Обаче има и такива девойки, чиито гаджета са на работа по 12 часа, обаче те не си мърдат пръста да свършат нещо в дома им, въпреки че нямат други задължения, за мен тези "жени" са мърли.
Подкрепям мненията на Пантерката и Дриймърката.
Ако бъдещият ми мъж/партньор или каквото и да е там, си мисли, че ще тръгна да въртя домакинство сама, при все, че работя на пълен работен ден, много е сбъркал. Нямам против да си разпределяме задълженията до някъде, ама да вървя след нечии задник като слугиня, да почвам да готвя от вратата или да съм дежурна с прахосмукачката, докато той седи и си клати краката пред тв или компютъра - няма да стане.
Но пък има го и другия случай - госпожички, които си мислят, че са хванали Господ за шлифера и не са длъжни да си мръднат пръста да помогнат малко.
Пресният пример - имам позната, която живее от 2 години с приятеля си в Лондон. За този период не е работила нито ден, не учи, общо взето по цял ден си стои вкъщи и гледа тв или седи на компютъра, ако си мислите, че чисти или готви... не. Приятелят ѝ я издържа, той осигурява храна и за двамата и за капак на всичко, тя дори не върши домакинска работаНе знам как я търпи, честно.
Изключително сухо си задал темата. Очаквах(м) много повече.
Иначе съм съгласна, за мен това си е женска работа. Не бих оставила мъжа ми да чисти, да се пере, да се глади и т.н. Ако иска да приготви за ядене нещичко някой път, няма да имам против, но дотам. Мъжа си с прахосмукачка няма да гледам.
В момента обаче, в който опита това гласно да го вменява като вид естествен порядък, няма да е познал.
А високо еманципираните госпожички, за които е гордост това, че не могат да си перат гащите сами, камо ли една манджа да врътнат, дори не подлежат на коментар. Безполезни същества.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
У дома е така: той готви, аз почиствам масата и съдовете. Той пуска прахосмукачка, аз забърсвам праха и плочките в коридора. Аз мия банята, той се грижи за котешката тоалетна. Аз разпределям прането, пускам пералнята и простирам, той го събира, сгъва и прибира. Всеки глади собствените си дрехи, освен ако не сме се успали. Тогава аз гладя и на двамата, докато той оправя леглото и събира лаптопите за работа. Леглото по принцип го оправя този, който стане последен сутрин, а вечер го приготвя този, на който първи му се доспиОбикновено аз съм тази, която ходи подире му и прибира дрехите, след като е успял да се съблече из цялата къща. Не ми пречи, просто е по-разхвърлян от мен.
Тези задължения не са писан закон и понякога се прехвърлят, променят и преразпределят. Но основно така се случват. Предполагам като се появи едно детенце, съвсем ще трябва да преразпределим териториите, за да може хем всичко да е свършено, хем никой да не е каталясал като труп накрая на деня.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Аха.
Ти работиш от 8 до 6, той работи от 9 до 7. Прибирате се и двамата, той сяда на компютъра, ти готвиш. През уикенда ти ставаш да минеш с прахосмукачка, той съвсем безгласно сяда да чете новото издание на Autobild. Нали... съвсем кротичко и безгласно го очаква, значи всичко е наред?
Ужас.
Ако семейството е в някакъв период, в който той работи, а ти - не, разбира се, вероятно е нормално ти да поемаш по-голямата част от домакинските задължения, но иначе? Защо е нормално мъжът ти да живее като на хотел, докато ти си идваш от работа с ясното съзнание, че застъпваш втора смяна вкъщи един вид?
И кому е нужно? Още живее с мама и не се е научил как да пуска пералня или да си сготви ли?
А ако не живее с нея и се е научил, защо тези задължения автоматично се прехвърлят върху теб, въпреки че той знае как да ги прави?
Много се кефя на мъже, които не стоят пред пералнята с безпомощно изражение в стил "абе, дали ако си пусна белите гащи и сините тениски, ще се случи нещо?"
Сещам се за нещо интересно... обикновено вкъщи майка мие прозорците, защото иначе не е доволна от резултатаОбаче отнема стабилна част от деня и не й е най-любимото нещо. Затова баща ми реши да го свърши вместо нея есента и... викна фирма да почисти. Много далновидно от негова страна
На всички ни хареса колко бързо стана
![]()
Последно редактирано от PinkPan7her : 04-10-2014 на 06:52
Кой е казал, че ще работя?![]()
Не казвам да го очаква. Дори да е бил напълно самостоятелен преди да се задомим, пак ще искам аз да си се грижа за всичко вкъщи. Ама това не значи да съм болна (например) и чиниите да седят неизмити, а той да чака да оздравея.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
О, добре, ясно. Не съм разбрала, че не искаш да работиш.
Обаче ако мислиш, че това ще го правиш всичкото сама 5-10 години, а той няма да го очаква и всяка вечер ще ти благодари за работата, която си свършила... безкрайно наивно е. Естествено е да го очаква, когато му го даваш наготово всеки път.
И не казвам, че има нещо лошо или грешно в това. Само казвам, че е напълно закономерно.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Аз пък въобще не признавам женска и мъжка работа, какво остава пък точно у дома. Работата си е работа, задълженията са си задължения и не е честно и правилно някой да върши всичко, само защото преди векове е било охарактеризирано като работа за неговия пол.
Кой ще свърши повече от домакинските задължения и как точно те ще са разделени между двамата (или ако говорим за семейство - между всички членове) зависи от много други фактори, но не и от половете.
Повечето от мъжете са в пъти по-немърливи и не толкова наблюдателни като жените. Не може да се очаква един мъж да свърши нещо у дома така, както една жена може да го направи. Но това не е извинение да си клати краката, докато жената хвърчи от стая в стая и няма минута време да поседне и да изпие една бира с мъже си, примерно.
Ох, това толкова ми звучи като синоним на "пускам му". Той се кефи там, пък аз горката видиш ли...
Не знам за колко тежка я приемате тази домакинска работа, но за мен не представлява никакъв проблем да я върша, аз и в момента го правя. В една връзка нямам никакво намерение да меря точно колко "давам наготово" и колко взимам. Това ми е изключително дребнаво. Да не говорим, че приятелят ми е толкова грижовно същество, че дори не ми е минавало през ума, че вършейки само аз домакинските задължения ще съм някакъв вид ощетена.
"Come and take a walk on the wild side,
let me kiss you hard in the pouring rain
you like your girls insane..."
Вие пък тези дейности ги изкарахте направо квантова физика. Не можел да си пусне пералнята..? Ами това е леко срамно, според мен. Няма кой да измие прозорците..? Ами ти къде спиш, толкова ли е трудно за млад човек ? Другата пък не искала да гледа мъжа си с прахосмукачка, айде бе.. никой не може да ми забрани да смуча ! ;д Прави впечатление, независимо дали е момиче или момче в случая, ако не може да ги прави тези работи.
Тя домакинската работа не е тежка за вършене, но отношението към нея е по-важно.
И за мен не е проблем да си върша вкъщи всичко сама, защото ще съм сигурна, че всичко е свършено добре. Обаче има разлика между това аз да му кажа да не пипа нищо, защото имам времето и желанието аз да го свърша и това той категорично да ми заяви, че работата така или иначе си е моя и аз ще трябва да я свърша, пък независимо дали искам, мога или имам желание в момента.
Не знам, сигурно и аз съм отгледана в патриархално семейство, защото смятам, че домакинството е "работа" на жената, особено пък ако е от тези, дето не желаят да работят. Някак си ми е неприятно, когато мъжа ми ми се набута в кухнята и само ми пречи. Ако реши да сготви-ок, тогава аз не му се пречкам, но се случва рядко (и по-добре). Естествено, има разпределение на някои неща-той мие прозорците, бърше прах на високо и ми изнася легена с прането на терасата. Понякога, ако не съм имала време, го моля той да пусне една прахосмукачка. НО, като цяло това за мен (лично за мен) е моя работа и не ми е неприятно да я върша.
Aut odit, aut amat mulier, nihil est tertium
Именно. За себе си.
Точно ти си казвала, че се наслаждаваш на свободата си да живееш сама, мисля, че даже беше направила коментар, че си егоист. Тогава не те разбрах, но сега, живеейки сама и нямайки нужда да се съобразявам с никого, абсолютно подкрепям.
Не си представям изведнъж на заживея с когото и да било и да започна да върша още повече неща. Да, банята е една, ама сега си чистя само моите батаци, не ми трябва лентяй, след когото да вървя и да чистя.
Не говорим за връзка тук. Точно това е проблемът. Домакинските задължения не са за "взимане и даване" в една връзка, а в едно съжителство. Това е огромната разлика. "Взима се и се дава" доверие, уважение и компромиси. Домакинските задължения влизат в категория "съжителство". Няма значение с кого живея. Така както със съквартирантката ми се редуваме да мием банята и да хвърляме боклука, така очаквам и с приятеля ми да е същото, когато заживеем заедно. Не би трябвало моята работа в домакинството да се увеличава, защото при мен живее още един човек. Аз друга работя нямам ли? На лекции не ходя ли? Не уча ли? Не ми се спи ли? Откъде-накъде трябва да се съглася да върша повече, защото живеем заедно?
Когато с една приятелка се събираме и аз направя вечеря за двете ни у тях, после тя мие чиниите. Когато тя и съквартирантите й правиха пролетното почистване (те са 8 човека), всички помагаха - едните чистиха с прахосмукачка, другите избърсаха шкафовете, трета група изпразни хладилниците и ги изчисти... Какво по-честно? Половото разделение е малоумно и остаряло мислене, хохи обясни защо.
Пак напомням - говоря за ситуация, в която и двамата липсваме от вкъщи приблизително еднакво време. В моето семейство майка ми доста години не работеше, докато поотраснем - тогава тя е вършила 90% от домакинската работа, за да може когато татко се прибере, да имаме семейно време заедно без да се налага да притичва между пералнята и простора или да трака с чинии в кухнята.
Подкрепям казаното от Лейди Ди, и на мен ми е много мило, като виждам такива жестове. Бащатко е много свестен човек, малко недосетлив, ама пък безкрайно грижовен и мил.
ААА, МОЖО ЖОЖО! Привет, добре дошла обратно!
Е, сега, за пречкането съм съгласна... когато аз готвя, може да ми помогне с рязането на зеленчуци, че ненавиждам да режа наситно всякакви простотии, но след това да не ми се врътка, докато аз съм там. Да отиде да свърши нещо друго или пък да стои на барплота да си говорим, а после да измие чиниите, примерно.
Последно редактирано от PinkPan7her : 04-10-2014 на 08:46
Не знам защо го определяте като женска работа. Мъжът преди да заживее в една къща с жена си, е живял някъде самостоятелно (било то с или без съквартиранти). Тогава кой е готвил? Кой му е прал дрехите? А кой е минавал с прахосмукачка?
Опитвам се да разбера логиката зад думите на Виоленца, но... за мен са си чисто и единствено хигиени навици, досущ като къпането и миенето на зъбите сутрин и вечер. Това, че единия пол не е имал възможност да работи/учи преди еди-колко-си-години и е трябвало да върши тази работа вкъщи, не означава, че тя може да се определи като 'женска'.
А всеки мъж, който се обижда, ако трябва да хване парцала и да избърше полиците от прах, или пък да пусне пране и после да го сгъне и прибере от простора... Еми, не е мъж.
Разбирам, обаче, че можеш да искаш да вършиш всичката работа. Нямам против това, всъщност евала ти, за което. Аз страшно се изморявах, когато се прибирах в 17-18, скапана от градския и глупостите в даскало, и трябва да подхващам всичко наново, докато брат ми клатеше крака пред компютъра. Нервите ми изпиваше. Брр.