Домакински задължения

[anonymous708973]

Не знам за колко тежка я приемате тази домакинска работа, но за мен не представлява никакъв проблем да я върша, аз и в момента го правя.

Именно. За себе си.

Точно ти си казвала, че се наслаждаваш на свободата си да живееш сама, мисля, че даже беше направила коментар, че си егоист. Тогава не те разбрах, но сега, живеейки сама и нямайки нужда да се съобразявам с никого, абсолютно подкрепям.
Не си представям изведнъж на заживея с когото и да било и да започна да върша още повече неща. Да, банята е една, ама сега си чистя само моите батаци, не ми трябва лентяй, след когото да вървя и да чистя.

Не говорим за връзка тук. Точно това е проблемът. Домакинските задължения не са за "взимане и даване" в една връзка, а в едно съжителство. Това е огромната разлика. "Взима се и се дава" доверие, уважение и компромиси. Домакинските задължения влизат в категория "съжителство". Няма значение с кого живея. Така както със съквартирантката ми се редуваме да мием банята и да хвърляме боклука, така очаквам и с приятеля ми да е същото, когато заживеем заедно. Не би трябвало моята работа в домакинството да се увеличава, защото при мен живее още един човек. Аз друга работя нямам ли? На лекции не ходя ли? Не уча ли? Не ми се спи ли? Откъде-накъде трябва да се съглася да върша повече, защото живеем заедно?
Когато с една приятелка се събираме и аз направя вечеря за двете ни у тях, после тя мие чиниите. Когато тя и съквартирантите й правиха пролетното почистване (те са 8 човека), всички помагаха - едните чистиха с прахосмукачка, другите избърсаха шкафовете, трета група изпразни хладилниците и ги изчисти... Какво по-честно? Половото разделение е малоумно и остаряло мислене, хохи обясни защо.

Пак напомням - говоря за ситуация, в която и двамата липсваме от вкъщи приблизително еднакво време. В моето семейство майка ми доста години не работеше, докато поотраснем - тогава тя е вършила 90% от домакинската работа, за да може когато татко се прибере, да имаме семейно време заедно без да се налага да притичва между пералнята и простора или да трака с чинии в кухнята.

Подкрепям казаното от Лейди Ди, и на мен ми е много мило, като виждам такива жестове. Бащатко е много свестен човек, малко недосетлив, ама пък безкрайно грижовен и мил.

ААА, МОЖО ЖОЖО! Привет, добре дошла обратно!
Е, сега, за пречкането съм съгласна... когато аз готвя, може да ми помогне с рязането на зеленчуци, че ненавиждам да режа наситно всякакви простотии, но след това да не ми се врътка, докато аз съм там. Да отиде да свърши нещо друго или пък да стои на барплота да си говорим, а после да измие чиниите, примерно.

[Violenza]

Именно. За себе си.

Точно ти си казвала, че се наслаждаваш на свободата си да живееш сама, мисля, че даже беше направила коментар, че си егоист. Тогава не те разбрах, но сега, живеейки сама и нямайки нужда да се съобразявам с никого, абсолютно подкрепям.
Не си представям изведнъж на заживея с когото и да било и да започна да върша още повече неща. Да, банята е една, ама сега си чистя само моите батаци, не ми трябва лентяй, след когото да вървя и да чистя.

Винаги е било и ще бъде за себе си, независимо дали живея или не с някого.

Казвала съм го, така е. Но и на това времето му отмина(ва), приоритетите се пренареждат.
Не знам само защо мъжа го изкарваш някакъв вид... Прасе? Което едва ли не само върви и ръси трохи, оставя пътечки от чорапи и т.н. 2ма човека не значи двойно по-мръсно, стига да имат нормално изградени навици.

Не съм израснала в патриархално семейство, даже точно обратното. Но никога не съм виждала лошо в разделението на работата на мъжка и женска, специално за някои неща. А и, в крайна сметка, всеки да върши нещата както намери за добре. Аз специално в това отношение съм абсолютно педантична. Не е чисто, ако не съм го изчистила аз. И в този ред на мисли винаги съм държала да върша всичко сама и в името на собствения си комфорт.