Според мен пък доста ясно си личи кой живее с партньора си и кой просто си фантазира как си представя живота си. За съжаление, стигне ли се до съжителство се налагат доста компромиси. За мен собствено е изключително обидно да търча като слугиня из къщи, обаче мен неразборията доста повече ме дразни. В интерес на истината, ако чисти той (което се случва много по-рядко), той се справя много по-добре - раздига килими и т.н., което аз не правя всеки път, но пък наистина нямам нерви да го чакам да започне да се спъва в трохите, за да се сети да чисти. В много отношения аз съм даже по-разхвърляна от него, но се дразня повече, не издържам и си обирам чаршиите, докато неговите изпрани дрехи например могат да висят на простора с дни (защото след като веднъж ми каза, че не ги сгъвам както трябва, му теглих една и се зарекох да не му ги пипам повече). Той е един от феномените, които е живял сам години наред, пускал е пералня и е чистил, но общата пералня няма идея откъде се пуска, което за мен е просто невероятно. Друго нещо, което не сме успели да изясним е, че на него не му пречат неща, които на мен ми вадят очите и обратно. Уж при нас няма мъжка или женска работа, но просто имаме различни прагове на дразнение. Другото, което наистина не разбирам е, как, ако нещо го дразни, не го премести или оправи, вместо да се дразни, но да не прави абсолютно нищо.
При всички положения смятам, че общият дом е обща отговорност, като задачите следва да се разпределят. В действителност обаче, предпочитам през уикенда да го издебна да е някъде навън, за да оправя, без да се дразня, че той си клати краката пред телевизора...