След края на дълга връзка

[diantonio]

"Понякога, си мисля, че съм почувствал всичко, което някога ще почувствам. И оттук нататък, няма да почувствам нищо ново. Само миниатюрни версии на това, което вече съм изпитал"

Тъжно е, но живота е събирания и раздели, всичко е опит и той ни се трупа в главичките и сърчицата. Вярно е, че един път изживяна силна емоция в споделен миг с любим човек, тя трудно се повтаря със същия емоционален заряд или се повтаря "Но просто не е същото" - пример са всички неща които правим като деца, ние все още ядем мекици, но те нямат същия онзи вкус от онази сутрин с бабата.. Знаете ли колко хора познавам, които са в късните си 20 и са толкова разочаровани, емоционално изтощени, невярващи, че нещо ново и вълнуващо може да им се случи? :/
Имаме нужда от нови запознанства и приятелства, защото това ни обогатява, разнообразява и освежава. Позволява ни да погледнем на себе си от друг ъгъл.
Според мен е грешка, докато си млад да прекараш години с един човек. За мен това е ограничаване на личността (с редки изключения от тип сродни души)