Тяло от книги. Не от клетки.

[xoxi]

"Смърт в облаците" започва да ми става по-интересна. Действието постепенно започва да се развива с по-голяма скорост, сравнение с това костенурско напредване в началото.
Да спомена, че ми прави лошо впечатление, когато още в началото на книгата се запознавам с поне 10 различни персонажа, чиито имена непрекъснато бъркам, както и събитията и фактите, с които трябва да ги свързвам. Това връщане непрекъснато в началото на книгата, за да видя кой кой е, е супер дразнещо и ми убива кефа.

[Christinna]

"Смърт в облаците" започва да ми става по-интересна. Действието постепенно започва да се развива с по-голяма скорост, сравнение с това костенурско напредване в началото.
Да спомена, че ми прави лошо впечатление, когато още в началото на книгата се запознавам с поне 10 различни персонажа, чиито имена непрекъснато бъркам, както и събитията и фактите, с които трябва да ги свързвам. Това връщане непрекъснато в началото на книгата, за да видя кой кой е, е супер дразнещо и ми убива кефа.

Така е и в Убийството на Роджър Акройд. Вече съм на половината книга и всеки път като прочета името на някой все едно го виждам за пръв път, заради представянето на мноогото герои в началото..

[DisappointedDreamer]

"Смърт в облаците" започва да ми става по-интересна. Действието постепенно започва да се развива с по-голяма скорост, сравнение с това костенурско напредване в началото.
Да спомена, че ми прави лошо впечатление, когато още в началото на книгата се запознавам с поне 10 различни персонажа, чиито имена непрекъснато бъркам, както и събитията и фактите, с които трябва да ги свързвам. Това връщане непрекъснато в началото на книгата, за да видя кой кой е, е супер дразнещо и ми убива кефа.

Christianna е права - така е и в много други книги на Агата И мен ме изнервя, въпреки че имам страшна памет.

Радвам се, че виждам такъв интерес към такава скромна тема. Радвате и мен. Благодаря )