- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Съвременните 30 годишни младежи
хора, не разбирам кво ви ебе дали Иван живее на гърба на родителите си или не. всеки си има глава на раменете и щом Ванчо и баща му са съгласни да живеят така, що не? лицемерни сте
Deadlock, 102, Auriss, подмокрих се, докато ви четях
днес ще мина и без порно
Я една тема на пусна.
Забелязвам едно много сходно мислене от деца на средностатистически бачкаторски семейства. Тия деца, често си мислят, че най-важното е да почнат работа някъде, да си скъсат гъза да работят на някой друг за да получат похвала и да се почувстват удовлетворени. Вкарват се в един омагьосан кръг и се превръщат в т.н. работническа класа макар и вече малко по прикрита. Тия хора обикновено се вкарват в тоя кръг до живот и са почти изцяло зависими от работодателя си. Тези хора рядко са склонни да поемат рискове от които могат да загубят много и предпочитат да си седят на сигурно. От друга страна децата израсли в семейства на хора с някакъв вид доходоносен или успешен бизнес, гледат по коренно различен начин на нещата, те гледат да работят за себе си, мечтата и усилията им най-често са насочени към създаване на нещо което да работи за тях, вместо напъните за доказване пред началника за потупване по рамото или 200лв от горе на заплатата.
Мили хора, всеки разбира живота по различен начин. Лично аз не мисля, че ще прекарам оставащите ми години (да приемем, че живея до пенсия) докато работя на някого, ставам като робот всеки ден и отивам на работа, прибирам се и лягам да спя за да не би сутринта да не съм в най-върховна форма и да не мога да изработя на шефа двойна дажба. Не ме разбирайте погрешно, когато си се хванал трябва да бъдеш отговорен и да си държиш на думата, не трябва да седиш и бездействаш с идеята, че веднъж се живее и т.н.
Това исках да кажа за сега. GL&HF.
кажи честно
може много умни приказки да си изписал надоле, ма спрех да четем тука
не моа да разбера откъде идва тоя.. комплекс ли, как да го нарека, в таз държава. ако бачкаш за някого, начи си прост балък. големите играчи са "бизнесмени" и ако си "бизнесмен" валят пачките
някъв постсоциалистически синдром
мейна
Не си схванал правилно написаното, нямам нищо против работещите хора, нито съм споменал някъде, че са балъци. Просто констатирам пропастта в мисленето. Отделно само хората които наистина са се занимавали с някакъв сорт бизнес знаят колко различно всъщност е от това което изглежда от страни и какви реално са разходите и рисковете. Прочетох мнения които ме накараха да напиша това. И тука изобщо не става въпрос за мислене стил: "Аз няма да седя му бачкам на тоя да му изкарвам парите" идеята е съвсем друга. А хайде да не се залъгваме, пари от конвенционална работа рядко се правят, по колко ще правиш 2-3-4 хил на месец ? С един средностатистически вървящ бизнес може да правиш обороти от тоя порядък дневно. Аз никога не говоря за бизнесмени и ред думички който мразя. Говоря за начин на мислене който се изгражда в дадената среда. А това отново е без никакви лоши чувства или намек за обида, и определено не използвам думата бачкатор като нарицателно на бедняк/глупак/не можещ да мисли. А по-скоро човек който цял живот се скъсва да работи, за да може да осигури добри условия на развитие на семейството и децата си и се жертва в тяхно име. Разбирай отруден човек.
Едит: Има едни книги на Робърт Кийосаки които са особено подходящи за това което искам да кажа. Особено популярна е една конкретна книга "Богат татко, беден татко" която прави именно такава съпоставка.
Последно редактирано от draid : 08-15-2014 на 20:58
Аз пък забелязвам точно обратното - тийнейджърите се опитват да пораснат още преди да им е дошло времето. На 12-13 започват да правят секс, на 14 си търсят работа, на 16 изкарват книжки и започват да карат коли .. А на 20 вече са хора с няколко години трудов стаж и богат опит във връзките с противоположния пол. Пушенето, алкохола, деградиращите купони и дискотеки също се започват от 13-14 годишна възраст.
В статията забелязвам, че авторката бърка апатията към бъдещето на някой 30+ годишни дами и господа с пуберетските години. Това са две съвсем различни понятия. В тийн годините човек обикновено мечтае за бъдещето си, за това което иска да постигне в живота, търси начини да се развива, да опознава себе си и светът такъв, какъвто е , а не какъвто са го учили, че е когато е бил дете.. А тези 30+ годишни деграданти отдавна са се отказали от тези неща и живеят ден за ден. Те нямат мечти и стимул за развитие, примирили са се с живота, който водят и си убиват времето с простотийки. Това не са 30 годишни младежи, а 30 годишни отчаяни хора, които не са удовлетворени от живота си.
Светна ми още на частта с "бачкаторски семейства".
Само малко ми се губи връзката на тази класификация с темата...
Хората, които "сами са си шефове", още по-малко могат да си позволят отпускане, ходене по кръчми и т.н. Това го мислят само доста ограничени хора, нямащи досег с истински бизнесмени, а със съмнителни дебеловрати балкански субекти, които се пишат такива, когато препродадат нещо на по-висока цена.
Като цяло - много хубави разсъждения, евала.![]()
Че аз някъде да съм казал, че хората които се занимават с бизнес висят по кръчмите и се чудят какво да правят хах. Там хватката е, че просто разполагат с времето си.
Само не разбрах дали целият ти коментар е насочен към мен, ако да утре ще ти отговоря по подробно.
Тия неща са в голяма степен от семейството. На мен ми се е налагало да правя неща, които вероятно на никой от вас няма да му се налагат, но в такава средата живея. Аз мразя да искам пари от нашите (от 14 годишен реално никога не съм им искал, те просто са ми давали, често не ги вземам, никога не съм казал - искам пари, ще излизам), какво остава да живея с тях до 30, но не желая и да почвам работа в която няма перспектива за развитие. Като се замисля никога не бих започнал и свой бизнес, стреса е твърде голям, вероятността за провал, още по-голяма, парите са също по-големи при евентуален успех, но не мисля, че е за мен. Смятам, че много хора не могат да си преценят правилно възможностите и именно това ги проваля.
n00bs
Не, само първите два реда бяха към теб. И последният, де :д
Иначе съм много съгласна с Якудза - всеки трябва да знае какво му приляга на него и да си знае силните страни и възможностите. Няма нищо лошо да си наемен работник, ако това те кара да се чувстваш по-добре. Няма защо всеки да се пъне с частен бизнес.
Но тук вече бягаме от темата.
А защо никой не помисли за евентуално съчетаване на нещата?
Пример с брат ми, който е на 29г; Работи си има си приятелка, но всяка седмица се събират с компания на домашно или механа.. Пийнат, хапнат, полафят и се прибират.. Не виждам лошо?
Друг пример / за 20 годишни обаче/ е аз и моето обкръжение. Всички работим, дори и приятелките ни. Повечето сериозни работи, има един два бачкатора / но те учат също, тъй че не се брои./ Ми петък, събота сме задължително някъде на клубче, механа.. в неделя докато е лято на басейнче. С някои приятели след работа пием по едно малко и тогава се прибираме. Въпреки това 3ма от компанията ми си имат дечица вече и живеят с жените си /бах още ми е странно да ги наричам така/ издържат си семейството и т'ва не пречи да пиеш е'на рикия след уморителен ден. / Не говоря за зверско напиване стил 15 годишен "алкохолик"./
Според мен можеш да съчетаваш работата и забавлението и пак да си сериозен.. Не е задължително да си или само машина за работа или парти анимъл. Могат да се комбинират и да живееш пълноценно.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
^ Ми ти си тука от тебе лъха комплексарщина![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Като ножа опре до кокала ще стане като в приказката за неволята.
Ще се хванат на няква по-обща работа, ще си цъкат пак биричката вечер и ще са айляк. Някой естествено няма и това да успеят, но и някои от натегачите не успяват, така че това не е показателно.
Изобщо какво е това желание на всички да приобщят другите към техния начин на мислене и живот?
Толкова уреден ли ви е живота на всички, че нямате какво друго да правите?
Аз като представител на тези 'нежелаещите да порастнат' гонещ вече средата на двадесетте си години, смело мога да заявя ,че е страшно досадно хора които са в по-лошо положение от мен да си мислят, че могат да ми дават акъл.
Бъркаш чесането на пръсти във форумите с реално даване на акъл. Аз никога не съм се бъркала на някого в неговите житейски избори. Всеки прави това, което счита, че е добро за него. Това, че не разбирам или не одобрявам поведението на някого, не означава, че смятам, че моят начин на живот е непременно най-правилният или че ще тръгна да чета лекции, че си постъпил така или иначе.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last