Забелязвам едно много сходно мислене от деца на средностатистически бачкаторски семейства. Тия деца, често си мислят, че най-важното е да почнат работа някъде, да си скъсат гъза да работят на някой друг за да получат похвала и да се почувстват удовлетворени. Вкарват се в един омагьосан кръг и се превръщат в т.н. работническа класа макар и вече малко по прикрита. Тия хора обикновено се вкарват в тоя кръг до живот и са почти изцяло зависими от работодателя си. Тези хора рядко са склонни да поемат рискове от които могат да загубят много и предпочитат да си седят на сигурно. От друга страна децата израсли в семейства на хора с някакъв вид доходоносен или успешен бизнес, гледат по коренно различен начин на нещата, те гледат да работят за себе си, мечтата и усилията им най-често са насочени към създаване на нещо което да работи за тях, вместо напъните за доказване пред началника за потупване по рамото или 200лв от горе на заплатата.

Мили хора, всеки разбира живота по различен начин. Лично аз не мисля, че ще прекарам оставащите ми години (да приемем, че живея до пенсия) докато работя на някого, ставам като робот всеки ден и отивам на работа, прибирам се и лягам да спя за да не би сутринта да не съм в най-върховна форма и да не мога да изработя на шефа двойна дажба. Не ме разбирайте погрешно, когато си се хванал трябва да бъдеш отговорен и да си държиш на думата, не трябва да седиш и бездействаш с идеята, че веднъж се живее и т.н.

Това исках да кажа за сега. GL&HF.