
Първоначално написано от
bloodyF
От бая време не работя в магазините за дрехи, повярвай ми, че за моята работа в момента трябва да съм на пушка 8 часа и не мога да си позволя да седна и да си клатя краката също. Но когато знам ,че имам повод, възможност или желание и ще се случи 2 пъти в месеца да не спя, а не всеки ден-просто го правя. Не мисля, че ще спра и на 30. Не искам живота ми да мине в работа и учене и пак работа и накрая да се сетя , че ми е времето за купон по абитуриентската на децата ми (живот и здраве). Щото за мен да си необвързан или несемеен на 30 е ок, но на 50, с дете, и да си правите компания по кръчмите-не е реално.
А иначе за мен е доста непохвално да те гледат вашите и на 20, камо ли на 30. Издържам се сама , защото нашите нямат възможност. Но дори и да имаха-млад,здрав,прав човек, не виждам къде е проблема да си намеря работа и да се издържам, било то и на 20. Но някои хора просто ги мързи и това си е (изключвам специалностите от типа на медицина или дентална медицина например, където си скъсвват гъзовете от учене и нямат време)