Титаник, направо ми става мъчно за теб, като ти чета коментарите, честно. Оплакваш се, като малка женичка. Описваш някви типажи с пораженческо мислене, които имат нужда някой от горе да ги изтегли и да им помогне, защото са толкова безсилни и страхливи.. Сериозно? Кажи ми, че се ебаваш.

Знаеш ли колко хора има на улицата? Знаеш ли колко сираци има? Има деца, които не си познават родителите. Има млади хора, болни от левкимия, рак и други лайна. Има хора на твоята възраст, които нямат пари за гащи. Има хора, които се раждат в гето, където ги ограбват, бият и унижават години наред, още от малки. Има хора без покрив над главата. В същото време има шибаняци с 5 брилярда долара богатство, 30 къщи разпръснати из целия свят, всяка от тях с по 53 стаи, при положение че имат 2 деца? Защо са ти 53 шибани стаи, при положение, че можеш да живееш съвсем спокойно и в 4-5? Децата им се раждат богати, имат усигурено бъдеще и всичко им е лесно. Само щракат с пръст и имат всичко, което си пожелаят. Същото ли се отнася за децата на бедните? Всеки е наясно, че живота е гаден, че живота е несправедлив и че не е честно.

Има хора с лесен път и има хора с труден път. Знаеш ли кога човек се развива и израства най-много? Когато на главата му са един куп проблеми, с които трябва да се справя, така хората се учат да оцеляват. След всяка следваща трудност ставаш по-силен и по-израстнал. Живота е едно училище, още от самото си начало на този свят, хората правят едно и също нещо до ден днешен. Оцеляват, развиват се и се размножават. Това са правилата на играта. Колкото и да се тръшкаш, няма да промениш нищо. Или се учиш как да оцеляваш или ставаш мрънкаща отрепка, деградирала в "несправедливия и лош свят". Хора с пъти по-лошо положение от твоето и моето се справят, имат семейства и осигуряват нужното на децата си. Какво е твоето оправдание?

Лично аз предпочитам всеки ден да ми се сипят лайна на главата, отколкото да се разцепвам някъде на някой курорт още от малък и мама и тати да ми бършат задника. Щото в крайна сметка всеки си яде плодове от това, което е свършил и накрая на деня ще знам как да си отгледам децата и да ги науча да се справят с живота.