Encounters with strangers

[TheNormalGuy]

М. <3
Айде и аз да се разпиша в темата.

Туко що ми се случи една много готина ситуация в метрото.

Возя си се в метрото аз и срещу мен седи някакво момиче, погледите ни почнаха да се засичат от време на време.
Първите срещи на погледите ни не ми направиха впечатление, но в последствие забелязах, че леко се усмихваше, като ни се засичаха погледите, взех че и аз почнах, та чак едвам се сдържах, после се бях облегнал на една бърсалка за почистване и после вдигнах поглед, и видях че ме гледа. Аз горкия вече едвам се сдържам да не се усмихна и така още един-два пъти. И тук идва моментът в който се споглеждаме, гледаме се и едвам се сдържаме, и в един момент не издържахме и почнахме да се хилим, и така няколко минути. Спирката ми дойде, станах и й пожелах лека вечер.
Тази случка ме зареди супер положително!!!

П.П - Прощавайте за многото и-та. ;д

[Lilanda]

М. <3
Айде и аз да се разпиша в темата.

Туко що ми се случи една много готина ситуация в метрото.

Возя си се в метрото аз и срещу мен седи някакво момиче, погледите ни почнаха да се засичат от време на време.
Първите срещи на погледите ни не ми направиха впечатление, но в последствие забелязах, че леко се усмихваше, като ни се засичаха погледите, взех че и аз почнах, та чак едвам се сдържах, после се бях облегнал на една бърсалка за почистване и после вдигнах поглед, и видях че ме гледа. Аз горкия вече едвам се сдържам да не се усмихна и така още един-два пъти. И тук идва моментът в който се споглеждаме, гледаме се и едвам се сдържаме, и в един момент не издържахме и почнахме да се хилим, и така няколко минути. Спирката ми дойде, станах и й пожелах лека вечер.
Тази случка ме зареди супер положително!!!

П.П - Прощавайте за многото и-та. ;д

Това ме подсети за една подобна ситуация при мен.

Прибирах се от работа с автобуса в началото на лятото към 9-10 вечерта /разбирайте, че в моята посока има главно персонал по това време/. С едно момче, не много по-голямо от мен на вид /в последствие разбрах, че е колкото мен и бях удивена/, по същия начин погледите ни постоянно се засичаха. На 10-тото засичане му се усмихнах, той отвърна, стана и дойде при мен. Запознахме се, оказа се, че сме учили в едно училище и имаме доста общи познати. Беше странно, защото Несебър е малък град и набор с набор се познаваме, а дори не го бях виждала в училище. Все пак беше много приятен. Разменихме си фейсбуците и от тогава не съм го чувала.

[DisappointedDreamer]

М. <3

Реших да си заредя картата за градския транспорт в един магазин. Влизам и питам дали е възможно тук, тъй като не във всички магазини има такова устройство, а продавача поклаща глава, излиза иззад щанда и вървейки ми казва, че трябва да си сложи такова устройство, за да мога всеки ден да посещавам магазина му, а след това ми посочи къде бих могла, все пак, да постигна това, за което бях дошла. Беше сладко.

В София, в 213, един дядо предложи да ме покрие с чадъра си на слизане от автобуса, защото навън валеше. Стана ми миличко.