Да,може би съм от този тип хора... и бих си го причинила,ако ми се отдаде такъв шанс.Първоначално написано от Auriss
Държава,която не милее за гражданите си,не може да ми е мила в никакъв случай и разбира се,че искам семейството ми да е добре.
Смятам,че в България и продавач на банички да си, пак имаш шанс да те гръмнат.
Постоянно се убеждавам в това,просто всичко е несигурно.Никъде не е казано,че ще умра от бомба в колата,а не от тухла,случайно паднала, върху главата ми./даже рима има/ Разбира се,че като се навираш между шамарите все ще отнеш някой,но... Просто не смятам,че това е най-опасната работа,все едно да съм адвокат и да защитам некви мутри или да съм инспекор в ХЕИ, и да ме набият,защото съм затворила някоя кръчма.
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
1. Справедливостта е важна за мен във всеки един аспект. Обичам да се занимавам със смислени неща,а в това откривам смисъл, предполагам,че и удовлетворение. Смисъл, много по-голям от това да се занимавам в България с икономическа,културна или недай си Боже политическа журналистика... След месец-два ще разбера дали съм говорила празни приказки... а докато стане от мен "професионалист" вие,мили форумци, ми се радвайте,защото после не се знае-я в някоя шахта,я на части...
2. Никаква друга опция нямах, само това си кандидатсвах, само това писах, но бях сигурна. Ако ня бях, може би щях да запиша българска филология, те нещата се препокриват до някъде.
3. Да,много.
4. Дядо ми, на 93 години, искаше от мен да му купувам книги,за да чете.Сядаше до прозореца,едвам виждаше,но четеше и до последно беше като попивателна гъба. Познавам и такива дето са си спрели развитието в трети клас. Строго индивидуално е. Човек спре ли да се развива, по-добре да си тегли ножа/лично мнение/. Винаги има какво да допълниш или подобриш в живота си.
Не мога да съдя хората,които и на 40 години нямат деца/човек до себе си/ къща/пони или телескоп... Не мога да ги съдя,защото не знам какви са били техните стремежи,може и да са си ги постигнали хората, просто пречупени през моя поглед те да изглеждат "жалки и нещастни",а те да са най-щастливите на планетата.
Много философско стана...и не знам дали отговорих изобщо.
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
spam spam imash cherven karton, ne mi otgovori na vreliq stol!
Продължавам да те горя на клада :Д
Как си представяш живота, ако мечтите ти да посетиш Мароко и Дубай някой ден на ,,почивка'' се изпарят, щом разбеш, че липсата на пари няма да ти позволи този лукс? Ами самото образование? Когато не можеш да си купиш една книга, за да можеш да се наядеш? Всичко е материалноСамо един апартамент е 100 000 лв. Как ще ти се отрази последната саборетина, където всяка нощ бумчи музика, а от преде наркомани надничат в прозорците ти? И какво после ще е чувстото, когато се преместиш в една светла къщичка с двор на тихо и спокойно място?
Не мислиш ли, че реализацията по специалността ти също е свързана с пари?
Та така. Въпроса ми беше взет от tuk - https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j...jJ_PxMhAIlUeBA
интересно ми стана.
Та така, браво на Сашко;д
Искам да отида,но не мечтая за това и не ми е фикс-идея. Ако стане,стане,няма да си режа вените.Между мечтите ми и моето искам аз правя голяма разлика. Мечтите ми винаги са били много по-различни от кола,обувки и телефон, но това не означава,че ходя гола и боса... Като не мога да отида до "така желаните" дестинации,ще отида на Батулия да поджапам малко при змиите.
За образованието е друго. Първо,че то се включва не към графа "искам", а към нещо друго,което е важно за мен, а аз си държа на важните неща. Ако трябва и като стриптизьорка ще бачкам,ама ще имам пари,колкото да си плащам таксите.
Ти откъде знаеш,че аз сега не живея в съборетина,примерно? Живея-да,отгоре имам трима пича,които по цяла нощ блъскат леглата,съквартирантката ми е наркобос и имам оси на терасата,ама оплаквам ли се-твърдо нье!
Това с къщите и с живеенето е толкова относително.Никой не може да ми гарантира,че на спокойната улица няма да попадна на съсед психопат,като в Дистърбия,примерно или че наркоманите дето надничат през прозорците могат да се окажат свестни. И тук отнова стиганахме до предразсъдъците и до това,че ще съдим хората кой къде живее,лошо,брат,много лошо,покай се! Със сигурност ще се чувствам по-добре на спокойната улуца,ама ще ми липсват наркоманите.
Не, реализацията в журналистиката не е свързана с пари,а с лягане с шефове,за да ти дават по-готини задачки,нали разбираш...
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Ни моиш ме излъжеш. Не става въпрос за това какво би правила, за да си хусигориш образование и че ще четеш, а за това дали ще си щастива по този начин както вървят действията. Смисъл няма да ти е хубаво да си стриптис, нито да четеш на шума на лудите съседи.Искам да отида,но не мечтая за това и не ми е фикс-идея. Ако стане,стане,няма да си режа вените.Между мечтите ми и моето искам аз правя голяма разлика. Мечтите ми винаги са били много по-различни от кола,обувки и телефон, но това не означава,че ходя гола и боса... Като не мога да отида до "така желаните" дестинации,ще отида на Батулия да поджапам малко при змиите.
За образованието е друго. Първо,че то се включва не към графа "искам", а към нещо друго,което е важно за мен, а аз си държа на важните неща. Ако трябва и като стриптизьорка ще бачкам,ама ще имам пари,колкото да си плащам таксите.
Ти откъде знаеш,че аз сега не живея в съборетина,примерно? Живея-да,отгоре имам трима пича,които по цяла нощ блъскат леглата,съквартирантката ми е наркобос и имам оси на терасата,ама оплаквам ли се-твърдо нье!
Това с къщите и с живеенето е толкова относително.Никой не може да ми гарантира,че на спокойната улица няма да попадна на съсед психопат,като в Дистърбия,примерно или че наркоманите дето надничат през прозорците могат да се окажат свестни. И тук отнова стиганахме до предразсъдъците и до това,че ще съдим хората кой къде живее,лошо,брат,много лошо,покай се! Със сигурност ще се чувствам по-добре на спокойната улуца,ама ще ми липсват наркоманите.
Не, реализацията в журналистиката не е свързана с пари,а с лягане с шефове,за да ти дават по-готини задачки,нали разбираш...
Та, така. Такъв живот би ли предпочела цяла вечност? Или се стремиш като всеки един нормален човек към изхода, към осъвършенствание, да градиш и тнт.. Така сме създадени, че винаги ще изпитваме нещо лошо, което да опитаме да променим...
А в днешно време, колкото и да не ни се вярва в неразвитите държави именно парите определят качеството на живот. Разбира се, че не са основните, но без тех - требва човек да има амбиции на сиганин, да живее ден за ден и да крраде кокошки на село..
Аз пък не се оплаквам, само констатирам, че съм в нов апартамент, ама стените са кухи като талаш с картови и съседите се чуват как говорят, ТВ-то и така. дразня се, не мога да се примеря сории сестър. :д Не е така в къщите и скъпите квартали .Не си ли съгласна С МЕен?
Иначе като характер по социална ли?
обичаш ли на планина?
животни?
дразнят ли те тъпаците, които обръщат всеки разговор на политика и социална несправедливост ?
А какво мислиш за инцеста? По-конкретно за рожбите му и още по-конкретно за една конкретна, която се мъчи да ти привлече вниманието с фермани на политическа и социална тематика?
Как се запознахте с приятеля ти?
Каква ви беше първата среща? Разкажи. ;р
С какво те привлече най-много? А ти него?
Има ли я още тръпката, или вече нещата са значително по-спокойни? Всъщност мислиш ли, че двете се изключват?
Снимка ще качиш ли?
Коя богиня би била? Защо избираш нея?
Какво мислиш за религиите?
Какви са ти приятелите? Имаш ли компания?
мислиш ли Auriss Auriss и аетернал за политически аутсайдери и социални изменници? :Д
Моля те,съгласявам се с всичко,прекрасно е! Просто за всичко си има време,място. Трябва да се мине през някоя пейка и през някое таванско, докато се стигне до Бояна...
1. Мисля,че да и че ми личи доста. Ако не бях социална,нямаше да избере журналистиката. Нали не върви да те е срам да говориш с хората и да ти вадят думите с ченгел. Хората,които ме познават, много ми се радват на това.
2. Обичам планината,родната ми къща е в подножието на планината, задният двор ми е боровата гора. Хубаво е,зареждащо е! Най-хубавото нещо е като се прибера вечер да изляза на терасата и да слушам реката,животинките...
3. Да,много са ми симпатични.Отгледана на село при баба и дядо и това да имаш 12 котки и да си играеш с всичките,че да не се сърдят, ми е много познато.Сега ми е много тъжно,че не мога да си взема животинка за квартирата,ама не искам да я мъча в една стая.
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Всичко ме дразни,особено "политиката" ни,толкова са ми долни тия,ей. Цяла година трябва да обикалям, за да си стигна до факултета,защото са заградила всичко,всякаш им е бащиния,сложили са си охрана,която за да ме пусне да отида на лекция,трябва да ми види книжката,че нали може да съм терорист.
Това е социална несправедливост и надхвърляне на правомощията. Отклоних се малко,де...
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Много е ужасно това,направо тръпки ме побиват. Познавам хора,които са родени от кръвосмешение и имат ужасни здравословни проблеми и никак не им е лесен живота. Тези,които познавам са деца на двама първи братовчеди,оженени преди години, за да не отидат богаствата в друг род...Логика,нали?
Вниманието ми се привлича трудно,но няма лошо!
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
1. Той ми писа.Как се запознахте с приятеля ти?
Каква ви беше първата среща? Разкажи. ;р
С какво те привлече най-много? А ти него?
Има ли я още тръпката, или вече нещата са значително по-спокойни? Всъщност мислиш ли, че двете се изключват?
Снимка ще качиш ли?
Коя богиня би била? Защо избираш нея?
Какво мислиш за религиите?
Какви са ти приятелите? Имаш ли компания?
2. Чакаше ме на спирката на 85 и НЕ носеше цветя,а жълта торба на Била, непростимо е
3. Не съм се замисляла,просто ми допадна като човек и като разбирания. Нещо ме подтикна да му отговоря на съобщението,което по принцип не правя, видях,че ми е писал и честно да си призная почувствах нещо и се развълнувах. А попринцип не се вълнувам като постоянно някви пишат - ko praish, ko stava,kak q karash,kak sa barash... нали! Може да е съдба това,та нека не пречим на неземните сили
Ей,това вече наистина не знам.Надявам се,че съм го впечатлила с ум, интелект, красота, но най-вероятно е с цици...Мъже!
4. Едното не трябва да изключва другото.
Значително по-спойно стана всичко,защото свикнахме един с друг,разбрахме,че трябва да се напаснем, а не да се променяме. Караме се,предимно за глупости и снощи се карахме пак за глупост,но смятам,че е нормално. Инатливи сме и минава половин ден,докато единият се сети да отстъпи. Самата мисъл,че имаш на кого да разчиташ във всяко едно отношение,че като се разболееш има човек,който да знае с колко лъжички захар пиеш чая си или да знае,че когато ми е тъжно нещо сладко оправя положнието и още куп такива неща за много ценни за мен...Смятам,че това е важно и че това е обич.
5. Не.
6.Афродита,защото тя си живее в собствен свят,розов,летящи понита,малко е развратна и винаги има готини роби около себе си
7. Религиите са хубаво нещо,приемам на всеки вероизповеданието,стига и те да приемат,че когато са на място,различно от тяхната родина,трябва да се съобразяват със законите. Визирам един случай от преди месец-удавеното мюсюлманско момиче, чиито близки протестираха да не и се прави аутопсия. Нека всеки си вярва във всичко,което му е на сърцето,но трябва да има граници и да не натрапват разбиранията си на другите хора,това се отнася за всички религии.
Визирам мюсюлманите с този пример,защото тяхната религия наистина ме плаши,особено надолу към Анадола се случват зверста,които са потресаващи.
8. Приятелите ми са като мен.
Имам една най-добра приятелка,с която се познаваме от детската градина,живеем през една улица,12 години учихме заедно, много си я обичам,сега не се срещаме много,защото малко ни се разделиха житейските пътища,но всеки път щом се прибера се виждаме, чуваме.
Имам още двама добри приятели- момче и момиче,с тях се запознах в 8-ми клас и постоянно се чуваме,виждаме,пием фрешове и клюкарстваме. Много са свестни и може да се разчита на тях. А момчето толкова пъти ме е измъквалo от двойка по счетоводство,че цял живот ще го уважавам
Компанията ми е от колежки от университета,доста си паснахме и са хора,с които намерих общ език и много допирни точки. Смеем се като идиоти,но трябва да мине още време преди да мога да ги нарека истински приятели.
Имам и много познати,с които винаги мога да изляза,да се посмеем,но са просто познати.
Оу,забравих баба ми,която е "фаталната жена" и е един бонбон. Тя е с разбиранията на 20-годишна, знае всичко за мен,за живота ми, за проблемите,никога не съм крила нищо от нея. Много млада е станала баба и може би затова се държи така приятелски и с разбиране. Много си я ценя.
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
защо е трябвало да носи цветя на първа среща?
Защото ме пита искам ли -и аз казах да, а после нямаше. ШОК!
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
опиши перфектната среща за теб.
какво впечатление смяташ, че правиш на хората?
какво не харесваш във външния си вид?
а в характера?
какъв е смисъл на живота?
трябва ли да следваме социалните норми, или е ОК ако кривнем в друг път?
какво означава да си 'нормален'?
харесваш ли изкуството?
защо?
какви чувства те кара да изпитваш?
а защо се нуждаем от тези чувства?
ние повече 'сърце' или 'ум' сме?
лошо ли е да си прекалено емоционален? а прекалено рационален?
а златна среда между двете има ли?
страшен въпрос
в добрия смисъл ест
Като се замисля никога не съм имала представа за "перфектната" среща. И на 14 години и сега.
Попринцип съм романтична натура и това е доста странно.
Но да кажем,че трябва да е привечер,защото обичам момента,когато слънцето залязва и започва да се простира здрача,много романтично ми действа. Да е зима или поне да има надежда,че ще завали сняг,не много,колкото просто да е по-приказно,а пък,ако и улиците са украсени с коледни неща,още по-добре. Да се разхождат двамата влюбени под лампичките и да гледат светлинките,те да им се отразяват в очите,да се държат за ръце, да си говорят,да се изслушват, да са щастливи и да се наслаждават на момента. После да влязат някъде да пият нещо топло, да се поцелуват и да се прибират пак под светлинките и снежинките,на които сега ще гледат с друг поглед.
И да не забравяме,че е важен е човекът,а не срещата.
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
всъщност, не мисля, че 'перфектна' е правилната дума. под нея разбирай, най-желаната.^
Кой е най-добрият начин, човек да изрази любовта си?
До колко се влияеш от първото впечатление? А от хорското мнение за даден човек?
Определяш ли се като широко скроен човек ?
Повърхностна ли си ?
Имаш ли любима вещ? Каква ?
1.Никаква идея нямам и не му пука. Сигурно високомерно...
2. Доста неща-имам малък чип нос,гадни пръсти и крака, имам много белези по краката от падания, боли ме гръбнака и нещо съм започнала да се изгърбвам,което е много страшно и трябва да ида на лекар, много съм бяла,едната ми вежда е коренно различна от другата и такива неща.
3. Търпелива съм до краен предел и позволявам на хората да ми се качват на главата. Гледам всички да са добре и забравям за себе си,което си е лошо и ми се случва постоянно.
4. Да сме по-добри в неговия край,отколкото в началото му и да оставим частица след себе си.
5. Не мислиш ли,че всяка социална норма в един момент е била крив път?
Когато няколко човека стъпят в грешната посока,те я отъпкват и правят пътека,която рано или късно ще стане общоприета от обществото.
6.Да си нещастен.
7. Да.
8.Защото ме успокоява и ме кара да се чувствам някак "неземно".
9. На възхищение,любопитсво и възторг. Понякога на съжаление,че човек,вместо да твори убива.Различни чувства.
10. За да се сетим,че сме живи и имаме души,които не могат да се нахранят с картофки и пържола.
11. Надявам се комбинация от двете. Ако някое трябва да надделее,то по-добре да е сърцето.
12. Когато си прекалено емоционален,не може да си рационален и това довежда до грешки. Няколко пъти съм се оставяла единствено и само на емоцията и на момента,след 1-2 часа рационалното надделява и осънавам какво съм направила. По-добре да си по-рационален, отколкото емоционален.
13. Може и да има "златна среда",аз не съм я открила.
Последно редактирано от pifiella : 09-01-2014 на 11:52
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Чудесни са!
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Защо реши да учиш журналистика, кога се прибираш в София, кога ще се запознаем, имаш ли си гадже, разкажи ни за него, кой номер обувки носиш, колко си висока?
Не съм ти чела отговорите все още, нямам време, ама ми е интересно!
Нека спрем войната по пътищата заедно. /В памет на Милена Б./
1. С искрена усмивка и пламтящи очички.
2. Първото впечатление е важно,но винаги при последващи срещи изграждам много по-достоверен образ за човека. Много пъти съм добивала погрешни "първи" впечатления и не вярвам много на тази си преценка.
Хорското мнение не може да ми определи отношението към даден човек.
3. Мисля,че съм или поне се опитвам.
4.Не.
5. Дървена четка за коса,без която не ходя никъде(може би е на 10 години). Също така - гривна ,подарена ми от близък човек,който много ме обичаше, но почина. Смятам,че ми нося късмет, напомня ми за него и винаги си я нося с мен.
Хората понякога не забелязват как плаче през ноща този,който върви в живота смеейки се!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
