Зоофилия

[dreamwalker]

Бездна на неосъществени мечти...
Хапещ студ. Като замръзналото сърце на болния от покварата на този живот. Понякога се качваш по стълбата на благополучието, а пътят е само надолу, не го осъзнаваш. Истинският път се крие някъде там, далеч от взора на низките души. Сърцата им са запечатани, защо? Кой решава и как. И кого.
Неколцина само минават през този път, отъпкан от нозете на просветени люде. Не заслужават ли те... нещо по-възвишено. Нещо, което ще им гарантира милостта и благоразположението на Владетеля. А къде ги води този път? Само страдания за пътниците.
Мансарда на бляновете...
Къде изчезнахте, октомврийски нощи!
Децата на чучулигата къде са? Бездомните котки, които някога някъде хранеха няколко смирени души.
Отнесени от вихъра на времето, изгубени от урагана от часове, минути, секунди... Покриви, осветени от лунна светлина. Няколко деца гледат в захлас звезди.



Звездна нощ. Далеч от светлините на града. Далеч от прикритата тъга на бездуховността.
Бродят сами душите на изгубените. Изгубени в кръговрата на битието.
Звезди. И в най-тъмния миг... едва забележим лъч... светлина.

[golemiq_korab_minava]

кви глупости съм написал, като малък по-добре писах :Д