Ислям

[npp]

Нямам представа за съвършен човек - самата идея непременно намеква за стремеж към съвършенство, стремежа пък намеква за необходимост и потребност, тоест намеква за комплекс за несъвършенност продуциращ обектна идеализация и идентификация която да компенсира несъвършенството. Или казано по-просто - само онзи които гласно или негласно се определя като несъвършен, изпитва потребност да изживява себе си или личности, предмети и идеи като съвършенни. Това е начина на несъвършения да се докосне до съвършенството, най-често чрез подражание(на съответните идеи, авторитети, или най-просто на определен тип поведение) или чрез идеализация и стремеж към притежаване на желани предмети. Принципът е общ и в двата случая. Тая игра е толкова детска и наивна, но понеже е масова и всички я играят, някакси е придобила вид на общозначима, общовалидна, общонеобходима действителност. И затова има култове и религии, идеологии и социално-политически доктрини, затова има различни стереотипи на поведение, с които големи групи хора се идентифицират - за всеки влак си има пътници, или има предлагане, защото има търсене. Тези неща съществуват защото има хора с потребност да вярват в тях, защото всяко едно от тях предлага нещо - от най-простите личностно значими изживявания (чувство за сигурност, значимост, принадлежност, надмощие, контрол и пр.), през обектната идеализация (притежаването на нещо ценно, в материален и сантиментален план) та чак до социално значимите изживявания (постигането на световен мир, равенство между хората, решение на икономически, политически и социални проблеми и т.н.). Сега се замисли, кой е събирателен образ на решението и удовлетворението на всичките тези "проблеми", които изброих ? Кои е онзи персонаж, които да резонира и симпатизира на толкова много хора с толкова различни потребности? Кой е израз на всичко онова, което хората не са и нямат, но се стремят да бъдат и притежават? Кой е онзи любящ баща създател, състрадателен, справедлив, истински, свещен, абсолютен, вечен, показващ верния път? Сети ли се?

написал си цяла дисертация, нямаше нужда да изписваш толкова много, отговорът ти бе известен какъв ще е още преди да го постнеш, т.е. типичната за теб психо-философска аз-ова гледна точка...

да се сетя?!, като ти знам мирогледа, едва ли смея и да си помисля - кажи, кой е онзи персонаж, кой е онзи израз, и кой е онзи баща?!

[npp]

Господ, Исус, е постил, но какъв всъщност е бил/какво всъщност е представлявал онзи Негов пост?!, защото както и самият Той е казал, онова, което влиза в човека от вън, не осквернява човека, но онова, което излиза от ума и устата на човека произхождайки от човешкото "сърце", то осквернява човека...

[defender]

Господ, Исус, е постил, но какъв всъщност е бил/какво всъщност е представлявал онзи Негов пост?!, защото както и самият Той е казал, онова, което влиза в човека от вън, не осквернява човека, но онова, което излиза от ума и устата на човека произхождайки от човешкото "сърце", то осквернява човека...

Така е, но това не отменя поста, Господ не прави нищо ей така.
Ако можеш да постиш пости, ако не можеш недей, важното е в това да си искрен и да не си лицемер, например ако можеш да постиш, но нарочно да не го правиш - така сърцето ти също те осквернява.


Освен това поста не е само в храна, че да говориш за това, което влизало в устата.

[npp]

Така е, но това не отменя поста, Господ не прави нищо ей така.
Ако можеш да постиш пости, ако не можеш недей, важното е в това да си искрен и да не си лицемер и ако можеш да постиш нарочно да не го правиш - тогава сърцето ти те осквернява.


Освен това поста не е само в храна, че да говориш за това, което влизало в устата.

а ако не ядеш дори никаква храна за небцето/стомаха/храносмилателния тракт, но през това време четеш разни окултни и идолопоклоннически книги и упражняваш практиките и ритуалите, които са представени в тях, и чрез които се угажда не на истинския Господ Бог, а на някакви други, тогава какъв смисъл би имало от такъв пост?!, но ако угаждаш само на Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог без изобщо да угаждаш на какъвто и да било/е друг бог/господ/дух, макар и да се храниш нормално, тогава няма ли да бъдеш похвален от Истинският?!, така че какво толкова важно има в гладуването или диетата от духовна гледна точка?!...

[defender]

но ако угаждаш само на Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог

а "Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог" е постил като е бил на земята, а ти като не постиш кой бог следваш тогава.

а ако не ядеш дори никаква храна за небцето/стомаха/храносмилателния тракт, но през това време четеш разни окултни и идолопоклоннически книги и упражняваш практиките и ритуалите, които са представени в тях, и чрез които се угажда не на истинския Господ Бог, а на някакви други, тогава какъв смисъл би имало от такъв пост?!

Вярно, че духовния пост е по-важен, но той не отменя и физическия. Както казах не трябва да сме лицемерни.

[npp]

а Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог е постил като е бил на земята.

Вярно, че духовния пост е по-важен, но той не отменя и физическия. Както казах не трябва да сме лицемерни.

физически?!, в такъв случай, какво ако някой изобщо не яде, а пък в същото време убива хора било то с оръжие или заповед, ще угоди ли така на истинския Господ Бог, който казва "Не убивай."?!, и въобще коя от Неговите заповеди, не само "Не убивай.", но и другите, казва да не ядем някаква храна за някакъв период?!

[defender]

който казва "Не убивай."?!

така е, трябва да постим от физически убийства, това също е физически пост.

[DoctorSatan666]

написал си цяла дисертация, нямаше нужда да изписваш толкова много, отговорът ти бе известен какъв ще е още преди да го постнеш, т.е. типичната за теб психо-философска аз-ова гледна точка...

Няма гледна точка тук, и няма никакъв мироглед - тъкмо обратното, такъв тип заключения идват от липсата на позиция и гледна точка. Само чрез такова абстрахиране може да се изследват и изведат общи принципи и положения относно човека като цяло. И аз това се опитвам - не да ви покажа нещата през моите очи, а да ви покажа как и защо трябва да внимавате с кои очи вие гледате на нещата, да преоткриете причините за вашите перспективи и евентуално да ви се разкрие един друг свят в самите вас, където всичките тия малки перспективи ще загубят смисъла си на абсолютна и неизменна ваша реалност и ще станат само един метод и способ от общия ви инструментариум за познаване на света. Защото света е страшно огромно място, също както и вашия вътрешен свят. Но ако не дълбаете в тях с отворено съзнание, евентуално ужаса и клаустрофобията от такова огромно място, ще ви принуди да се скрите в едно малко местенце, което да наричате свое и никога да не прекрачвате границите му. И това местенце ще наричате целия свят и ваше единствено битие. И когато се сблъскате с другите местенца и реалности на другите хора, които също искат да запазят своето и го наричат абсолютно и единствено, тогава се раждат противоречията и наддумванията. А аргументите проихождащи от тези наддумвания служат само и единствено да затвърдят границите на един или друг малък свят, позиция и поглед.
Естествено да провокирам тъкмо това отношение към света и вас самите, което смело да прекрачва границите, които само си поставя, не ми е мисия или цел, аз само предлагам - всеки да взима и разбира каквото, както и когато си може и иска.

[npp]

Няма гледна точка тук, и няма никакъв мироглед - тъкмо обратното, такъв тип заключения идват от липсата на позиция и гледна точка. Само чрез такова абстрахиране може да се изследват и изведат общи принципи и положения относно човека като цяло. И аз това се опитвам - не да ви покажа нещата през моите очи, а да ви покажа как и защо трябва да внимавате с кои очи вие гледате на нещата, да преоткриете причините за вашите перспективи и евентуално да ви се разкрие един друг свят в самите вас, където всичките тия малки перспективи ще загубят смисъла си на абсолютна и неизменна ваша реалност и ще станат само един метод и способ от общия ви инструментариум за познаване на света. Защото света е страшно огромно място, също както и вашия вътрешен свят. Но ако не дълбаете в тях с отворено съзнание, евентуално ужаса и клаустрофобията от такова огромно място, ще ви принуди да се скрите в едно малко местенце, което да наричате свое и никога да не прекрачвате границите му. И това местенце ще наричате целия свят и ваше единствено битие. И когато се сблъскате с другите местенца и реалности на другите хора, които също искат да запазят своето и го наричат абсолютно и единствено, тогава се раждат противоречията и наддумванията. А аргументите проихождащи от тези наддумвания служат само и единствено да затвърдят границите на един или друг малък свят, позиция и поглед.
Естествено да провокирам тъкмо това отношение към света и вас самите, което смело да прекрачва границите, които само си поставя, не ми е мисия или цел, аз само предлагам - всеки да взима и разбира каквото, както и когато си може и иска.

и какво предлагаш г-н умнико освен това как да преодолеем някаква си внушавана/вменявана от теб (и т.нар. от теб) клаустрофобия, когато истинският Господ Бог и Неговите (истински) Светии предлагат да търсим истинско спасение не за себе си, а за другите?!, значи ти предлагаш все неща от рода на всеки да се (по)грижи за себе си по някакъв си там начин считан от теб за мъдър, а истинският Господ Бог и Неговите (истински) Светии направо ни казват да обичаме другите така щото да докарате съвършено спасение и изобилен живот за тях до края на вечността, защото който така служи на Господ Бог няма да има проблеми с фобии, страхове, и пр...

[DoctorSatan666]

и какво предлагаш г-н умнико освен това как да преодолеем някаква си внушавана/вменявана от теб (и т.нар. от теб) клаустрофобия, когато истинският Господ Бог и Неговите (истински) Светии предлагат да търсим истинско спасение не за себе си, а за другите?!, значи ти предлагаш все неща от рода на всеки да се (по)грижи за себе си по някакъв си там начин считан от теб за мъдър, а истинският Господ Бог и Неговите (истински) Светии направо ни казват да обичаме другите така щото да докарате съвършено спасение и изобилен живот за тях до края на вечността, защото който така служи на Господ Бог няма да има проблеми с фобии, страхове, и пр...

И как очакваш да решиш чуждите проблеми ако не решиш първо своите? Не, решението на чуждите проблеми е само бягство от своя собствен проблем, и твоето свидетелстване за някакво фиктивно спасение на другите, не е нищо повече от отчаян стремеж да спасиш себе. Не си ли забелязал, че хората които вечно се стремят да удовлетворят и да спечелят одобрението на своето обкръжение, най често са същите, които вечно имат някакъв проблем и никога не са доволни? Те имат нуждата всички около тях да са щастливи, иначе не могат да намерят спокойствие. Това е същата работа. Извода е че само когато установиш ред в себе си, едва тогава можеш да установиш ред в своето обкръжение. Но такива хора са прекалено, прекалено малко и затова света още не е готов да се откаже от хилядолетни практики и вярвания, които не служат на никаква практическа цел и само ни дърпат назад като биологичен вид. Защо? Ами защото е много по-лесно да си последовател отколкото да водиш сам себе си или другите. Защото е много по-лесно да не поемеш отговорността за своя път и да я прехвърлиш Джийзъс, който ти служи като изкупителен образ, на когото да прехвърлиш този екзистенциален ужас с надеждата че той ще го понесе вместо теб. Защото все пак ти си просто обикновен човек, а той е всезнаещ, всемогъщ и всичките останали суперлативи, които предварително си му приписал за целта на собственото си спасение в него.

[npp]

И как очакваш да решиш чуждите проблеми ако не решиш първо своите? Не, решението на чуждите проблеми е само бягство от своя собствен проблем, и твоето свидетелстване за някакво фиктивно спасение на другите, не е нищо повече от отчаян стремеж да спасиш себе. Само когато установиш ред в себе си, едва тогава можеш да се опиташ да установиш ред в своето обкръжение. Но такива хора са прекалено, прекалено малко и затова света още не е готов да се откаже от хилядолетни практики и вярвания, които не служат на никаква практическа цел и само ни дърпат назад като биологичен вид. Защо? Ами защото е много по-лесно да си последовател отколкото да водиш сам себе си или другите. Защото е много по-лесно да не поемеш отговорността за своя път и да я прехвърлиш Джийзъс, който ти служи като изкупителен образ, на когото да прехвърлиш този екзистенциален ужас с надеждата че той ще го понесе вместо теб. Защото все пак ти си просто обикновен човек, а той е всезнаещ, всемогъщ и всичките останали суперлативи, които предварително си му приписал за целта на собственото си спасение в него.

какви проблеми би имало ако всеки човек е добър и не се отнася лошо към никого от другите, но прави добро на всички и не причинява зло никому по съвършената воля на истинския Господ Бог?!, а след като Той е всемогъщ да спаси всички съвършено и да им даде изобилен живот, който трае до края на вечността, тогава какво повече може да се желае от човека да направи?!

[DoctorSatan666]

какви проблеми би имало ако всеки човек е добър и не се отнася лошо към никого от другите, но прави добро на всички и не причинява зло никому по съвършената воля на истинския Господ Бог?!, а след като Той е всемогъщ да спаси всички съвършено и да им даде изобилен живот, който трае до края на вечността, тогава какво повече може да се желае от човека да направи?!

Проблем има, защото това което хората искат не се припокрива с това което е "добро" за всички останали. И по-големия проблем, ако имаш нужда от детски приказки и измислени персонажи с обещания за вечно блаженство за да си добър, то значи изобщо не си добър, защото всяко добро го правиш с користни цели. Само дето користната цел не я виждаш, защото уж била в името на същия този измислен персонаж. А, какво съвпадение!
И така всеки може да дърпа чергата към себе си, и да оправдава това, което е добро в неговите очи, с волята на Джийзъс. И дефакто това се случва, и затова само в християнството има толкова много деноминации с крайно различни възгледи и практики. Така че вярата в божията воля не може да донесе никакво благоденствие, освен за малки, затворени общества и колективи, където разбирането за божията воля да се припокрива. Но такова благоденствие винаги е кратко, и се нужда от постоянно групово филмиране, придружено с изтребване на хора, които имат по-различно тълкуване на нещата. Защо си мислиш в средновековието са изгаряли хора на клади? Не е ли било по божията воля? Тези които са палели и екзекутирали вещици и еретици, в името на какво си мислиш че са го правили? И ти сега ме питаш, ама защо всички не могат да възприемат моят Иисус и да му се кланят и да живеят добре? Ами не става, защото твоя бог е измислен, също колкото всяка друга негова интерпретация - ти му придаваш качествата, които за теб е необходимо един бог да притежава. Но един друг човек, примерно би сметнал че е божията воля да се наказват грешниците, или че е божията воля да се биеш с камшик по 20 пъти на ден. И тогава избухват конфликти и войни и много хора загиват. И в крайна сметка, фикцията за един единствен, всемогъщ и всевиждащ бог не носи обещаното благоденствие, а само фанатизъм и още повече смърт. И сега сигурно ще ми кажеш, ама истинският бог не е в подкрепа на насилието. Така ли? И кое гарантира че твоя бог е истинския, а онзи на радикалните християни е неистински? Ти ли? Или Библията? А не ли от същата тая библия четат и фундаменталистите? Или техния прочит не е правилен? Кои е правилния, ти как го разбра? Бог ли ти го прошепна на ушенце, или просто се доверяваш на вътрешната си интуиция? И в двата случая няма как да претендираш че твоя прочит е по-верен от останалите и в същото време да не изглеждаш като всеки друг религиозен глупак, който О, какво съвпадение! , също твърди че неговия прочит е по-верен от останалите.

[npp]

Проблем има, защото това което хората искат не се припокрива с това което е "добро" за всички останали. И по-големия проблем, ако имаш нужда от детски приказки и измислени персонажи с обещания за вечно блаженство за да си добър, то значи изобщо не си добър, защото всяко добро го правиш с користни цели. Само дето користната цел не я виждаш, защото уж била в името на същия този измислен персонаж. А, какво съвпадение!
И така всеки може да дърпа чергата към себе си, и да оправдава това, което е добро в неговите очи, с волята на Джийзъс. И дефакто това се случва, и затова само в християнството има толкова много деноминации с крайно различни възгледи и практики. Така че вярата в божията воля не може да донесе никакво благоденствие, освен за малки, затворени общества и колективи, където разбирането за божията воля да се припокрива. Но такова благоденствие винаги е кратко, и се нужда от постоянно изтребване на хора, които имат по-различно тълкуване на нещата. Защо си мислиш в средновековието са изгаряли хора на клади? Не е ли било по божията воля? Тези които са палели и екзекутирали вещици и еретици, в името на какво си мислиш че са го правили? И ти сега ми питаш, ама защо всички не могат да възприемат моят Иисус и да му се кланят и да живеят добре? Ами не става, защото твоя бог е измислен, също колкото всяка друга негова интерпретация - ти му придаваш качествата, които за теб е необходимо един бог да притежава. Но един друг човек, примерно би сметнал че е божията воля да се наказват грешниците, или че е божията воля да се биеш с камшик по 20 пъти на ден. И тогава избухват конфликти и войни и много хора загиват. И в крайна сметка, фикцията за един единствен, всемогъщ и всевиждащ бог не носи обещаното благоденствие, а само фанатизъм и още повече смърт. И сега сигурно ще ми кажеш, ама истинският бог не е в подкрепа на насилието. Така ли? И кое гарантира че твоя бог е истинския, а онзи на радикалните християни е неистински? Ти ли? Или Библията? А не ли от същата тая библия четат и фундаменталистите? Или техния прочит не е правилен? Кои е правилния, ти как го разбра? Бог ли ти го прошепна на ушенце, или просто се доверяваш на вътрешната си интуиция? И в двата случая няма как да претендираш че твоя прочит е по-верен от останалите и в същото време да не изглеждаш като всеки друг религиозен глупак, който О, какво съвпадение! , също твърди че неговия прочит е по-верен от останалите.

след като досега е имало проблем, ще се реши ли само като се каже, че е имало проблем, но без да се започне с правилната работа по неговото истинско решаване?!, но ето че ти пак само казваш, че е имало проблем, и не навеждаш другите към мисълта да започнат с истинското му решаване, нито даваш някакъв назидателен пример със себе си така щото ако ти вече си започнал с работата по истинското решение на проблемите, другите като те видят, че правиш така, да се трогнат и също да започнат да допринасят за истинското решаване на проблемите..., и какво общо имам с онова, което са правили посочените от теб сектанти според собствените си вярвания и въобще посочените от теб човеци според както са били подбудени...