Не знам дали искам да споделя как точно се чувствам. Винаги съм имала проблем с това и до днес не мислех, че има значение. Отвратителна сутрин. От тогава започна много, ама адски много да ме цепи глава и ... Мразя онези блесващи /мразя светлината/ моменти на истината след които се чувстваш като идиот и се питаш как си могъл да пропускаш това през цялото време. Не бях такава преди, мамка му. Иска ми се да беше различно.