- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 36
Момче изпраща приятелката си на гарата, подарява й букет от червени и бели рози. Момичето се качва на влака, момчето започва да притичва покрай влака, а момичето се показва на прозореца и казва:
-Червенити рози са мноо хубаи, Мите...
-И бйелити са! - отговаря момчето.
-Ибйе ми са, ама влака тръгва....
<a><img></a>
става вица
ето ви един мой: момче, изглеждаш така сякаш на прощъпулника ти си хванал междукрачието на баща ти
Ъм, този човек дали е наясно, че не сме заедно от вече половин година? Не сме общували от три месеца някъде, а сега ми ги говори едни, все едно през цялото това време не сме се разделяли и чак планира уикенди и други простотии. Като се замисля, това е единственият човек, който ме оцени и остана до мен въпреки всичко. Само че за чувства от моя страна вече е немислимо да говорим и не смятам, че ни чака какъвто и да било контакт занапред. Сега разбирам какво е да те преследва миналото. Само че имам намерение да гледам към бъдещето, а хората от миналото трябва да си останат там и да продължа без тях. Надявам се да го проумее и да не се стига до проблеми и филми. Само този образ ми липсваше, ще трябва да бъда категорична и да не му давам поводи да си мисли, че нещо може да се промени.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
"- Имах една жена, Демире... Красива жена, силна. Много достойна. Когато я изоставих, вървя дълго след мен. Като Мария- Магдалена след Христос. Продължаваше да вярва в мен. Вярваше дори в нещо, което аз отдавна бях забравил, че нося. Беше надскочила гордостта. Тогава я мразех, тежеше ми тази нейна любов. Много по- късно разбрах защо. Защото не можех да обичам като нея. Не бях се научил. Бях свикнал да ме обича. Мислех, че ще ме обича каквото и да се случи. Когато един ден осъмнах без сянката й зад гърба си, усетих самота, каквато не бях изпитвал. А разбрах какво е истинска пустота, когато я видях, прегърнала друг.
- Потърси ли я?
- Не. След като се страхуваш да обичаш, не ти се дава и смелост нито за битка, нито за извинение..."
Мария Лалева, "Живот в скалите"
Някак си започнах да разбирам този цитат. А някак си - така и не искам да го разбирам..
*сън*
Продължавам да твърдя, че това е абсурден обем.
И ти си там да ни учиш, за бога, а не да ми обясняваш как трябва да си ги погледна пак...
Не знам...Набих си филма и няма да ми мине скоро май. Доколкото се познавам. Ама е по-добре да се правя, че нищо не е ставало, отколкото да правя допълнително филми. Много искам да го прегърна в момента, нищо повече...
http://www.reuters.com/article/us-eu...-idUSKBN13A13X
хохохо, тва си е чиста шизофрения
нищо чудно нашата тиква да ги е разболяла
Ewok, oбиден съм ти
^Сигурно не си го приела във фб.
Пумба,вкарай малко Нийган в действие.
ПТ:от 8 човека,пак аз ще съм единия шофьор
There is no dark side
of the moon really.
Matter of fact
it's all dark..
Ау, кака вече е администратор! Честитка, кака! Жива и здрава да си и по-малко трольольольо!
хахахаха изнуди ли я![]()
![]()
горката
едит: юнг виж това http://www.teenproblem.net/forum/sho...1#post11522443
Последно редактирано от pe6oskeiborda : 11-15-2016 на 18:02
ПОДЯВОЛИТЕ УСЕЩА СЕ ДОБРЕ ДА СИ ГАНГСТЕР