- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 36
не знам как всяка коледа успяваме да стигнем до това да се изнеса от нас
нямам им никакво доверие и не се чувствам в безопастност вкъщи
да си носят отговорност един за друг и да си стъпят на краката
вярвам, наистина вярвам, че това един ден ще се случи - мечтая си, наистина някой ден просто да се окажа твърде чувствителна и те да са стената, която да ме уравновеси в неоснователния ми страх.
искам да се чувствам защитена в тяхно присъствие, не да се страхувам
и няма да се поддам в момента на нищо, знам, че те не са се променили за няколко часа, не могат да ме убедят в противното, но и не опитват - само ми звъняха
мисля (наистина се моля) - просто да са осъзнали, че съм отвикнала от ситуацията вкъщи
да не се чувстват виновни; да не се чувстват като жертви; никой да не пострада;
искам просто всички да сме добре, просто вече не мога да приема това, което се случва и не мога да оправдая никого.
и няма да се правя, че нищо не е станало - постоянно е така и е било винаги
Последно редактирано от NomNomNom : 12-28-2016 на 16:13
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
вече всеки път като си вляза в пощата имам спам от 30 непрочетени
ако не влизам 5 дена- тотално разбиване
май ще трябва да сменям пощата а беше главната
По Нова репортерката каза как снегорините цял ден са кръжали... Сигурно, за да ловят снежинките директно във въздуха ли, де да знам и аз...
I'm too weird to live, but much too rare to die.
отиват и седмица имам само по 5 на ден и после пак се връща старата натовареност
Абе има ли някой от Ботевград тука
Ся гледам репортаж от центъра и всеки който спират е или циганин или пенсионер
това няква аномалия ли ще е или е естествения прираст на населението там
Последно редактирано от LoadRunner : 12-28-2016 на 20:03
да иба алкохола да иба
утре е последната тренировка за годината : /
ии трябва да ставам рано : /
а е 3;15 и още не съм си легнал ; /
като цяло - :/
There is some good in this world, and it's worth fighting for.
J.R.R. Tolkien
My childhood did not prepare me for the fact that the world is full of cruel and bitter things.
J. Robert Oppenheimer
мм, а аз имам да пиша 100 изречения за днес за домашна
и още не съм стигнала десетото
и вече взех да бъркам клавишите
просто не знам как реших че е добра идея да я оставя тая домашна за последния момент
#yolo #НЕЗНАМКАКЩЕЗАВЪРША
Последно редактирано от lunacy : 12-29-2016 на 00:28
дават сам вкъщи, за който питаше кога ще го дават :дд
доволна съм, че няма да пътувам в тва време, само ако и проектите успея да си довърша до неделя ще е чудо :д
Всичко мен чака пак. *Въздиш
Ако не можеш да промениш дадена ситуация, промени отношението си към нея.
Говорим си за разни неща от връзката им и си личи, че единият не полага никакви усилия и само тласка другия към компромиси, има си други приоритети, позволява си разни неща и не усеща, че те се задълбочават и развалят отношенията с партньора. Много съм объркана, понеже се вижда от километри, че тази връзка е обречена, имат само проблеми, той сам казва, че изобщо не е щастлив... Обаче е толкова влюбен и само таи надежда, че всичко ще се нареди. А аз съм странично лице и изобщо нямам право да им се меся в отношенията, затова като ме моли за съвет как да му кажа какво мисля? Да му кажа да приключи нещата и после цял живот да ме мрази ли? Принудена съм да го гледам как страда, защото не е редно аз да му отварям очите за случващото се. Даже само като си говорим ей така и той ми споделя някакви конкретни случки, в които са очевидни някои неща, на мен ми става супер гадно, защото сами се набиват нещата, които показват, че само той е основата на тази връзка, а не мога да му кажа "добре сега, не виждаш ли, че еди какво си и еди що си".
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Хохохо, нещата за Нова година придобиват вид. Парите си събрах, утре ще пазарувам - всичко ш е точно. <3
квак
ден втори
може би омеквам
- хем не искам да си внушавам, че всичко е наред - не е
- хем, изперквам тук, сама съм, с един приятел си говорих вчера вечерта по телефона, няма къде да мръдна
- едва работя - никакъв фокус, не съм адекватна
-до 13ти трябва да стоя в бг ( не трябва и не знам кагво ме спира), трябва да пратя такси да ми вземе багажа от вкъщи и поне да мръдна в софия
-рецепционистката дойде рандомли в стаята ми следобяда и каза - а, тука ли сте - може нашите някак си са разбрали къде съм (има два хотела в града, не е трудно)
-реално изпитвам страх и вина, че съм ги оставила
-същевременно мисля, че те си мислят, че просто аз не съм адекватна
- аз просто съм отвикнала на домашната реалност и на тези леки изблици
- вече отказвам да приема домашната реалност, с риск да се чувствам виновна цял живот - сигурно си мислят, че случилото се вкъщи не е нищо особено, но е - тези неща не са нормални
- тези неща не се случват навсякъде
- не искам да се случват повече
- мечтая си да мога да се прибера, без да се притеснявам постоянно дали някой е изнервен, защото ако изнервя някого, ще се напие и аз съм виновна, а изнервянето се изразява в неща тип - сложила съм храна в по-малка чиния вместо голямата
- а другият индивид пие всяка вечер по 2 чаши вино минимум и не спира, защото така разпускал и се кара на другия, че пие - значи , прекрасни хора са и двамата и чувствам огромно съчувствие и благодарност за всичко - невероятни хора са по принцип - просто аз не искам повече да ставам свидетел на тези неща
едит: майка ми ми праща сърчица все едно нищо не се е случило и се опитва да ми помага за някакви неща
и тя не знае какво да прави
не е виновна, никой не е виновен
не искам да правя компромис
а така ми се иска да съм си вкъщи този уикенд, на топло и всичко да е наред
не е истина - когато съм далеч от тук - всичко е толкова наред - прибера ли се, изведнъж ставам нестабилна
Последно редактирано от NomNomNom : 12-29-2016 на 16:58
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
О, ми аре заедно на нг тогава, в Софията де :д
не мога да обещая - не ми се празнува/излиза
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
самоков
---
не издържах, звъннах на майка ми, прибирам се.
не се надявам на нищо хубаво
всъщност дълбоко вътре се надявам
само съжалявам, че му споделих днес - малко хора знаят колко съм бъгната, поне той знае колко съм устойчива във всеки друг аспект и просто съм трогната от това колко търпение има, да ме чака да се отворя към него (да му говоря/споделям) с месеци и постоянно само да ми доказва, че е устойчив и как мога да му вярвам
без никога, никога никога да съм показвала, че не му вярвам, и предвид факта, че си говорим рядко (и се виждаме рядко)
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...