Да отгледаш сираче

[d-r.Zob]

Здравейте, съфорумци! Реших да драсна няколко реда за съдбата на моя племенник. Ще игнорирам неуместните расистки и сексистки изхвърляния и ще продължа все едно нищо не съм прочел. Той живее с мен и въпреки, че му повтарям "чичо", "чичо", "чичо", той гледа другите деца и ми казва "тате". Ей това е. Няма връщане назад.
Направих всичко по най-правилния начин. Наех адвокати в Германия и България, не съм правил емоционални сценки по институциите, платих където трябваше и ето - той е с мен сега, а бабата и дядото са настойници. Приемното семейство дори вече не е и спомен. В тази борба за спасението на нашето дете помогнаха само моите родители, но това ми дава повече увереност в ролята, която съм взел. Братовчедка ми има сериозен приятел, с когото ще заминават в Южна Корея, а после май и ще се женят (той е с няколко години по-голям от нея, така че е твърде вероятно), а пък дума не е отворила да иска детето, няма и как да го изведе вече. В крайна сметка нещата вървят натам да си останем двамата. А ние вече сме много свои, не можем един без друг. Само да имаше кой да ме отменя от понякога... Миналия месец бях в Германия и Холандия по работа, за почти две седмици и го гледаха нашите. Но той се е лигавил с тях, не искаше гърне, не искаше да яде, направо ги побърка. За толкова дълго не мога да го оставям, не знам как ще работя занапред, но все ще измислим нещо. Един приятел, който всъщност не знам дали ми е приятел, веднъж подхъврли пред други (но аз чух), че "щеше да си гледа неговото (дете) така, но тя е сгрешила". Това се отнася за мен, а аз по косвен път стигам до извода, че става въпрос за моя бивша, на която й бях любовник още като ученик. Мъжът й е паралия, но не и добър като мъж. Бързо се разделихме, след това роди, но мисля мина към година. Все пак ми става ясно какво говорят хората и за какъв ме имат. Но на мен не ми пука, точно затова най-ценното, което имам е чистата любов на едно слънчево дете. И да, занемарих се, лицето ми се изпи, бързо се състарих с няколко години. Животът ми се изпълни със смисъл, чувствам се нужен на някого, а това страшно много ме ласкае. Забогатях неимоверно много, а мнозина милиардери вече са по-бедни от мен. Това е като отговор на въпроса, който поставих в началото на темата за егото ми - така се чувства то.

[Грозния]

Здравейте, съфорумци! Реших да драсна няколко реда за съдбата на моя племенник. Ще игнорирам неуместните расистки и сексистки изхвърляния и ще продължа все едно нищо не съм прочел. Той живее с мен и въпреки, че му повтарям "чичо", "чичо", "чичо", той гледа другите деца и ми казва "тате". Ей това е. Няма връщане назад.
Направих всичко по най-правилния начин. Наех адвокати в Германия и България, не съм правил емоционални сценки по институциите, платих където трябваше и ето - той е с мен сега, а бабата и дядото са настойници. Приемното семейство дори вече не е и спомен. В тази борба за спасението на нашето дете помогнаха само моите родители, но това ми дава повече увереност в ролята, която съм взел. Братовчедка ми има сериозен приятел, с когото ще заминават в Южна Корея, а после май и ще се женят (той е с няколко години по-голям от нея, така че е твърде вероятно), а пък дума не е отворила да иска детето, няма и как да го изведе вече. В крайна сметка нещата вървят натам да си останем двамата. А ние вече сме много свои, не можем един без друг. Само да имаше кой да ме отменя от понякога... Миналия месец бях в Германия и Холандия по работа, за почти две седмици и го гледаха нашите. Но той се е лигавил с тях, не искаше гърне, не искаше да яде, направо ги побърка. За толкова дълго не мога да го оставям, не знам как ще работя занапред, но все ще измислим нещо. Един приятел, който всъщност не знам дали ми е приятел, веднъж подхъврли пред други (но аз чух), че "щеше да си гледа неговото (дете) така, но тя е сгрешила". Това се отнася за мен, а аз по косвен път стигам до извода, че става въпрос за моя бивша, на която й бях любовник още като ученик. Мъжът й е паралия, но не и добър като мъж. Бързо се разделихме, след това роди, но мисля мина към година. Все пак ми става ясно какво говорят хората и за какъв ме имат. Но на мен не ми пука, точно затова най-ценното, което имам е чистата любов на едно слънчево дете. И да, занемарих се, лицето ми се изпи, бързо се състарих с няколко години. Животът ми се изпълни със смисъл, чувствам се нужен на някого, а това страшно много ме ласкае. Забогатях неимоверно много, а мнозина милиардери вече са по-бедни от мен. Това е като отговор на въпроса, който поставих в началото на темата за егото ми - така се чувства то.

Е хубаво, щом това те прави щастлив.
Такава ти е била съдбата може би.
Успех !