Ако вникнеш в смисъл, ясно се вижда че цитата призовава човек да не заменя реалността с лъжливи изтукани, дори и тази реалност да е горчива, а да се опита да я преживее каквато е и каквато му се поднася и да извлече реалната полза.
И какво му е на Паулу Коелю или Хорхе Букай? Намекваш, че те не са добри и свестни хора и не могат да кажат нищо смислено ли, че Бог се е отрекъл от тях и всяка тяхна дума води към ада ли?
По същата логика можем да смятаме за православни и цитати от Ратцингер или някой протестантин.
Въ науката намѣрихъ своитѣ граници, докато въ Църквата живѣя своята свобода.