Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
Започнах да търся всевъзможни учения за да ми върнат душата, включително изчетох всичко учебници по психология, философия, етика, логика от училище, ходих при какви ли не гурута и учители, дори екстрасенси.
а

Буахахахаха, кви учебници, кви екстрасенси ти нормален ли си. Прочел бил учебниците от училище и не намерил нищо за духовна утеха. Е ти направо все едно че си прочел цялата александрииска библиотека. Олигофрен Нищо не си прочел, беше християнин още когато доидох във форума, и тогава пляскаше значително по-малоумни неща, защото си по-малък от мен, а тва е било преди почти 10 години, демек тва трябва да ти се е случило някъде на 14- 15 години максимум. Горкия дефенди, изживял тиинеиджърската си депресия, помислил си че умира, душата му я нямало и тои взел че повярвал. АХахахахаххахах, в смисъл не знам какво точно си преживял (впрочем какво точно си преживял?) но това звучи като възможно наи-геиския и cringe начин да повярваш в Бог.
И как по дяволите ти се отнема душата? Паднал си в бидона с джибрите ли, какво толкова е станало? Аз също имах бурна младост и доста тежки моменти, но нито за миг не съм се пречупил. По скоро преминах през нещо подобно на това което hecu2 разказва, само дето моето беше след като маика ми почина и бях ядосан на света, почнах да навлизам там в разни сатанински учения, националсоциалистическия ми позитивизъм се превърна в агонична мизантропия, почнах да се интересувам от променени съзнания и да медитирам. Пробвах след това и да пуша коз, които след няколко по-спиритични напушвания допълнително разби всички граници на познатото за мен. И тогава започнах да събирам парченцата от разхвърляната си психика, с което ми се изясниха някои основни положения за света и мен самия. Но едва след като останах сам, в наи-дълбоките ями, и наи-откровените си страхове, едва тогава тая невиждана сила се надигна в мен. И едва тогава се докоснах до онзи висш аспект от своята природа - чистата воля за власт. Воля отвъд всеки разум, отвъд всеки аргумент и причина. Това беше същата воля, която ме заобикаляше и в живия, та дори и в неживия свят, само че дотогава не можех да я видя. Това беше волята да бъдеш и сега всичките и проявления изведнъж ми се разкриха. И вече бях свободен.Можех да правя всичко, пред ума ми нямаше пречки. За някои може би бях полудял, но аз всъщност наи-накрая видях точно колко свобода съм имал, а която съм търсел другаде, под други форми, с други имена и че сам съм се заробил, сам съм се хванал на хорото, от което не мога да се изплъзна. Това беше свободата с която съм се родил, но принудително и безсъзнателно от моя страна съм оставил на добрата воля на други хора.