Отговор в тема
Стана нещо, което ми отне душата, превърна психиката ми в черна дупка, тогава така наричах ада в който бях, защото още не знаех какво е ад, дори в смъртта виждах избавление и радост от игото, в което ме държеше собствена ми психиката. Направо приятелите ми не можеха да ме познаят и цялата тая промяна стана за около 1 месец, точно като се върнах от море с приятели ми, и изобщо не ми дремеше от духовни учения и каквото и да било по тази тема. Водех се православен, но далеч от Бог ( тогава и през ум не ми минаваше, че мога да намеря истината в православието и че това е нещо кухо, отдавам го това, че може би от деца неусетно ни промиват мозъците, че православието е нещо тъпо и в него няма нищо стойностно).
Започнах да търся всевъзможни учения за да ми върнат душата, включително изчетох всичко учебници по психология, философия, етика, логика от училище, ходих при какви ли не гурута и учители, дори екстрасенси.
Само православието ми върна душата, от нищо друго нямаше ефект, просто, когато си в такова състояние, сякаш всичко го виждаш в истински му вид и тогава всички тези учения ми изглеждаха просто кухи фрази, добре украсени, но от тях никаква душевна полза не изпитвах. А когато не си в такова състояние, тези същите фрази ти изглаждат някаква възвишена философия.
Може би така ще стане и на Божия съд, тогава човек пак ще остане сам в своето окаяно положение и тогава отново ще видя
тези иначе възвишени учения в истинския им вид, само, като кухи фрази, без никаква полза, които иначе са ми изглеждали супер възвишени преди.
Последно редактирано от defender : 09-21-2019 на 11:20
Виж, братле, душата ти не е материална. Не е възможно да си изгубиш душата, по никой начин. Нито някой може да я притежава, нито някой може да ти я открадне, нито можеш да загубиш части от нея, нито пък някой да открадне части от нея.
Не можеш и да я продадеш.
Душата ти, освен това, не може да бъде нито унищожена, нито изядена (казвам го, понеже това е модерно схващане).
Както обяснявам в темата ми за възрастни - Упътване към ИЗХОДА - всеки, който цели да ви контролира (човек или общност), първо трябва да ви накара да повярвате, че нещо от вашата същност е материално и има субстанция, на която може да се навреди. Повярвате ли в това, ставате убедени, че дължите нещо на някого или че някой с нещо ви държи и ви създава задължение.
Но!
Нека ти разкажа и моята история.
(И без друго май обещах на TrollFactory, че ще я разкажа в друга тема : P)
Та, подхващайки от онзи момент в линкнатата тема... Бях вече на 19 и преминавах през невероятна криза от това, че ми се налага да работя, за да оцелявам.
Живеех на ръба на клошарлъка. Заплатата ми тогава беше 650, а наема беше 350 и останалото делях между себе си и питбула ми, който ядеше два пъти повече от мен. Нямах пералня и затова смърдях на пес та очичките да ти залютят. Просто нямах сили повече да пера всеки божи ден в шибан леген, докато говедодо сере около мен и изяжда квартирата.
Опитах се да си взема по-дълъг отпуск и да живея на село като хипи. Викнах двамата си най-добри приятели тогава, исках помощ за задълбочаващата ми се депресия и ги помолих да дойдат и те и така две седмици буквално живях по гащи, душицата ми се радваше от неща като ходене бос по трева и тн.
Никога няма да забравя какво изпитах, когато отпуската свърши и в последния ден, в който трябваше да се връщам в града, си обух за първи път от тези две седмици. Сякаш нещо ме изнасили в мозъка. Усещането, че си вкарвам крака в обувката, ми извика нервен срив и се сринах буквално физически и започнах да ридая с викове и сълзи, че не искам да живея така и не искам отново "там".
Беше драма, докато ме върнат.
Не можеше да не съществува начин и почнах трескаво да го търся. Изрових изоснови всичко, всичко за "родовите селища", хипи-комуните, каквото се сетиш. И най-накрая попаднах на един индиец, който живееше без да се храни - Хира Ратан Манек.
Индиеца твърдеше, че практиката, на която учи, води до душевно омиротворение и едно от последствията от това беше, че човек започва да няма нужда от твърда храна, за да съществува пълноценно и нормално. Продължава живота си без да се храни.
Много хлътнах по това : ) Започнах да си представям, че ако ТОВА го можех, тогава нищо не ми трябваше! Ако живеех без да се храня, тогава всичко ставаше един каприз, разбираш ли? На кой му трябват дрехи! На кой му трябва покрив! На кой му трябва каквото и да е, ако исках, можех да прекося границата на зелено и да стигна пеша до Тибет, прав ми път!
Казах си, че на всяка цена трябва да го усвоя това. Обезателно! И просто ей така, спрях да ям. Казах си, спирам да ям и нищо не може да ме спре : P
В онзи момент нямах никаква представа от нищо. Просто спрях да ям, от днеска за утре, и нещата започнаха да се случват едно след друго. Не е истина какво количество стрес съм видял. На хората, които си нямат понятие от тези неща, им е трудно да повярват какво може да се случи.
Здравето ми се унищожи и започнах да се разпадам. То не бяха кризи на каквото се сетиш, то не бяха болки, то не бяха чудовищни неща.
И все пак, от целия филм на ужасите, който ми се случи, не се страхувах. Не разбрах какво значи страх, докато не започнаха припадъците. Първия път, когато припаднах, бях на работа, пред очите на много народ.
След това припадъците станаха ежедневие.
Така завиждах на хората, които отиваха в кафето... вадеха си портмонето, подаваха си парите, и си купуваха кафе. Никога не съм пил кафе, не знам какво е. Но им завиждах колко са нормални. Завиждах им, че се притежават. Вадеха си парите, ритуално си брояха стотинките, все едно заявяваха "Ето, имам властта да бъда нормален, давам това от себе си и получавам нещо, макар и символично, което свидетелства за принадлежността ми към общото и към всички. Силен съм с останалите в Цялото". Консумираха комфорт... разбираш ли... Самият акт да отидеш до кафето и да си купиш кафе, с демонстративно спокойствие, ритуал от който лъха сигурност на талази...
Затова аз реших също да отида до кафето, за да си купя една вода и да я изпия със същото спокойствие, все едно беше кафе. Само дето щях да припадна, понеже ми падна кръвното като станах от пейката... така че си останах където съм.
Най-шибаното припадане обърна нещата. Още докато бях на работа започнаха да ми се случват необичайни неща. Първо ми изскочиха вените по лицето и ръчете и главата и спрях да чувам. Нищо не чувах. Слухът ми се върна след час и нещо, когато вените ми се скриха и започна да ми се вие свят, а всеки път, когато бях прав се появяваха звездички и постепено свиваха периферията около погледа ми, докато не си изгуих зрението. Виждах само черно няколко минути.
Не казах на никого, разбира се. Вече се бях научил сам да преживявам нещата и да не показвам много много какво се случва. И без това шефа ми вече подозираше, че крия някаква лоша болест, за да не ме уволнят или нещо такова.
По-късно същия ден сърцето ми почна да хлопа и започнах да правя аритмия (тогава не знаех какво стана, нито какво е аритмия). От време на време сърцето ми вместо "туп-туп" започна да прави "хлоп-хлоп", като на празен ход, особено е. Но когато го направи, цялото ми същество го пронизваше ужасен страх. Толкова дълбок и силен страх... и едновременно толкова безсмислен... не бях изпитвал. Затова си направих извода, че този страх беше хормонален. Струваше ми се, че когато сърцето ми прихлопнеше, нещо някъде секретираше някакъв хормон и мозъкът ми реагираше с много страх... беше някак си "химически" заради бързия начин, по който идваше и си отиваше, и винаги след хлопване в гърдите.
Беше почти края на смяната, за щастие, и тръгнах към вкъщи. Ако забързах крачка обаче, почваше да хлопа. А на едно място не можех да стоя... Добрах се до метрото (в София) и поне седнах вътре, тогава хлопането изчезна. Не можах да стана обаче, защото, особено след като изкачих стълбите, за да изляза от метрото, почна да хлопа веднага щом главата ми беше високо. Така допълзях на четири крака до вкъщи. Хората си мислеха, че съм пиян, а и смърдях, така че ме отбягваха и ме оставиха намира.
Влязох вкъщи и явно бях припаднал малко преди да стигна до леглото. Изчислявах после, че ме е нямало около 24 часа. Питбула ми лежеше до мен като се събудих.
Чак това ме накара да се замисля... че няма да стане : D Поне, явно нямаше да стане, без да съм прочел нещо повече по въпроса.
Чак тогава разбрах, че имало такова нещо като "лечебно гладуване". Прочетох два учебника и естествено се оказа, че съм допуснал всяка възможна грешка в този процес. Трябваше да се науча на лечебно гладуване, за да мога именно отново с глад да си оправя състоянието, което си бях докарал.
Но това беше предисловието... Сега ще кажа какво всъщност исках да кажа...
Първоначално написано от hecu2
Ако ти отнема надеждата?
Адът е нещо като автодуховен канибализъм на самия себе си. Чувстваш духовен глад, почваш да ръфаш от себе си, умът ти започва да самоизяжда самия себе си, но не чувстваш насита. Затова ти казах, че психиката ти става, като черна дупка.
Последно редактирано от defender : 09-21-2019 на 12:44
ТИ не можеш да отнемеш нищо душевно на никого. Можеш да УБЕДИШ НЯКОЙ да ПОВЯРВА, че ти нещо си отнел.
Но в действителност надеждата умира последна. Можеш да отнемеш живота на някого, да. Тогава ще си му отнел надеждата.
Психиката ти не става като черна дупка.
Съзнанието не може да изпитва този свят буквално. Не може да издържи на болката от това, и си тръгва. Същото е като зъбите ти - да си виждал някой да дъвче направо с нервите си? Не, отгоре има много слоеве защита.
ЕГОТО е тази защита. То е емайла и инструмента, с който съзнанието сдъвква и обработва преживяването от живота. Навсякъде в днешно време гулпаците учат, че егото било нещо лошо. Ами разбира се - егото ти е това, което на всяка цена поддържа самостоятелността ти и не позволява да изпаднеш в зависимост. Последното, което те искат, е хората да имат силно его. Те искат хората да имат БОЛНО или МАЛОЦЕННО его, да...
Така е... когато егото е болно, или малоценно, човек развива зависимост към собственото си его. Точно затова трябва понякога да се отдаваш на усамотение и глад - буквален, емоционален и духовен - за да можеш да храносмелиш нефункционалните части от психиката си. Да ИЗСТЪРЖЕШ некрозите. За да може егото ти да регенерира наранените части.
Идеята е, че природата е дала всичко необходимо като механизми, стига да се вслушваш в себе си. Църквата не е нужна за спасението на който и да е и определено лъже, че спасява душата на някого. Това е само в твоята власт.
hecu2, човекът е не само съзнание, но и материално тяло. Затова в служенето на Бог трябва да участва и то по един или друг начин и това става примерно чрез ходенето църква.
Ние християните не сме някакви "летящи холандци" отделени съвсем от житейската реалност, имаме си и тела, които също са от Бога. НалЕ!
Затова служенето на Бога трябва да има своя материален израз в Църквата, а не само високопарни духовни думи.
Последно редактирано от defender : 09-21-2019 на 13:58
Това тяло е МОЕ! ; ) Моя собственост. А не на Бог. Знаеш ли кое е доказателството? Доказателството е, че АЗ, а не Бог носи отговорност за това тяло. То принадлежи на онзи, който отговаря за него, и това съм аз.
Така че това тяло служи на МЕН.
А АЗ служа ли на Бога?
Ето какво правя аз. Докато вие ходите в църквата, за да седите на пейка на сянка... аз се опитвам да се свързвам с хората, за да мога да им помогна с практически решения и съвети как да се изправят срещу лъжите на злите хора в този свят. Как да се научат да отстояват себе си и как да се справят с най-големите страхове.
Ти защо си мислиш, че съм тук. Надявам се, никой не се заблуждава, че изпитвам необходимост от вашето внимание?
Никой не ми плаща за това... Водя два живота - един, с който печеля пари, с които да живея и да влагам в другия - който е посветен на Войната за умовете. Трудя се за двама в живота, който ми е даден, за да го живея като за един.
Никоя църква не е идвала да ми каже "мерси!"... Понеже в църквата няма да ти кажат нищо от това, което аз казвам тук. Разбирам, да беше нещо относително. Само че то не е - то е абсолютна истина. Тогава защо няма да го чуеш в църквата?
Понеже църквата е постройка, която да прави сянка на ред пейки : P
Иначе вятъра ще ви гаси свещичките.
Тялото не е твое, защото когато умреш те изоставя, това което остава с тебе след смъртта, то е наистина твое. И това е свободната ти воля, която в своята свобода е много важно какво е избрала за свои Бог. А някакво състояние, в което душата няма бог не съществува, просто се заблуждаваш, че нямаш бог и как си бил себе си - глупости.
Ти носиш отговорност за тяпото, като стока под наем, докато ти свърши живота.
Относно църквата, тъй като съм християнин и следвам Христос, Той е създал църквата и е говорил за нея и за храма. Да, определено по-лесно и мързеливо е да не ходиш на църква, но по-лесното не винаги е правилно.
Последно редактирано от defender : 09-21-2019 на 15:34
Nice. И аз се интересувам от контрол на съзнанието. Описанието ти на техниката за промиване на мозъци е много точно.
Поздрав за всички в психосферата https://www.youtube.com/watch?v=7TUPAXliAIM
Започнах малко по малко да се убеждавам, че това с Хира Ратан Манек няма да стане.
Научих много де. Това се казва "инедия" (за който се интересува) и наистина е постижимо. Успях да го постигна след години, само че в много различни условия... а и, не е това, което ентусиастите си представят, тоест не съвсем. Поради осъзнаването за какво става дума, избрях да се върна към храненето (почти всички го правят). Не че много дълго време не се хранех... но това е друга история.
Тогава, в онези мизерни условия, започнах да осъзнавам, че няма да стане. След много гладувания дойде един момент... в който се събудих, и не знаех какво да правя.
Не ми се живееше. Не че исках да умирам, просто не ми се живееше, има разлика. Седях си така. Нямах какво да правя, животът ми беше абсолютна безизходица, всичко се разпадаше или беше на финала, сигурно след седмица вече щях да съм клошар, така че нищо нямаше смисъл.
Реших просто да легна на пода и да чакам.
Легнах и почнах да си представям, че умирам ей така както съм там. Почнах да си представям, какво ли ще стане след това. Кога ще замириша, как ще замириша... кой ли първи ще се усети, кой ще ме намери. Какво ще правят после, ще оглеждат ли мизерията наоколо... как ще ме изнесат, как ще ме погребват... ще дойде ли някой. На погребението отново разгледах лицата на евентуалните роднини, които ще са там (предполагам щяха да ги издирят и да ги уведомят).
Не бях усетил как съм заспал. Поне мисля, че беше заспиване, а не друг припадък. Не си спомнях нищо. Само черно, никакви сънища и мисли.
И като се събудих, старият човек, който бях, беше мъртъв. Събудих се гневен, в известна степен... Всяка мисъл, която ми хрумваше и всяко нещо, на което ми се спираше погледа, ми предизвикваше гняв. След минути осъзнах, че съм много ядосан.
Такъв яд ме обвзе, че ми даде енергия да изрина всичко вкъщи. Изхвърлих си цялата покъщнина. След броени дни си разкарах и приятелите, не исках повече да ги виждам.
Оттогава станах човека, който съм - и дълго време бях много, ама много безскрупулен и гневен човек. Не бях нервак. По отношение на нервите бях като труп... Но да си ядосан и нервен не е едон и също. Тепърва предстояха години, в които отново да се науча да комуникирам, без излишно да се опитвам да набия отсрещния заради това, че съществуването му ме дразни с глупостта си.
Но ТОЗИ ПЪТ общуването беше истинско. Онзи човек, който бях преди това, просто не същестувваше. Предполагам, може да се каже, че го бях изял : P тогава тежах едва 69 кила, а съм 1.90. Онази стара личност се разпадна, отдолу просто възкръсна погребваното през годините и преизгради едно много различно его като своя чисто нова обвивка.
Любопитно ми стана един ден, между другото. Един наш войник, бил доброволец в Украйна наскоро, в междуособиците около Крим, ми каза, че имало такъв ритуал в неговите среди. Нарече го "живо погребване". Онзи, който се страхувал от смъртта, му организирали погребение, с всичко там, поп, присъстващи и тн, изкопават му дупка и го погребват в ковчег със сламка за дишане, и го заравят. След някакво време го изваждат.
Предполагам, че по стечение на обстоятелствата аз сам съм си бил причинил нещо подобно.
Та, ти казваш, братле defender, че
Всеки човек би предпочел да не се е раждал или да изчезне в нищото, отколкото да страда във вечността, без надежда за спасение от това.
Ако искаш да те удрям 2 часа с камшик, но без да ти давам надежда, че ще спра, да видим дали след време няма да предпочетеш да умреш, отколкото такъв живот?
Сега, комфортно като си пред компютъра наяден, напит, наспан, изакан, изкъпан голям ербап се пишеш, ве.
ПП: Например човек е готов да изчезне пред лицето на страданието, затова много хора изчезват дори и в обществения живот и предпочитат да са изчезнали от обществото, а не страдащи от обществото.
Когато се програмира множествена личност в поробения човек, първо съзнанието му трябва да се пречупи, да се счупи на парчета.
Това се прави, когато доведат човека на прага на болката - на прага, след който съзнанието не може да понесе повече болка (ползва се всичко, и физическа болка, и емоционална и духовна).
Оттук има два варианта:
- съзнанието или предпочита да умре, при което човека умира;
- или предпочита да се раздели на две.
Във втория случай то сформира НОВА личност. Алтернативно его. Това алтернативно его няма памет, няма чувства, няма мисли. Единственото, което тази алтернативна личност изпитва, е болката, която за него е вечна.
Мозъкът изолира тази алтернативна личност - между оригиналната и новата личност се образува "стена" от амнезия. Двете личности не комуникират една с друга и не знаят за същестувването една на друга.
Умът прави това, за да изолира болката и да спаси оригиналната личност. Оригиналната личност забравя за случилото се и продължава живота си в щастие, рози и благоухания.
Обикновено по време на този процес, мъчителите влагат някакъв спусък - повтаряна дума, картина, или нещо... И когато умът отново види това нещо, алтернативната личност моментално излиза на преден план и умът започва отново да преживява същата болка и същото страдание, така все едно се извършва в момента. Моментално умът прави още една алтернативна личност.
Така у едно съзнание могат да се програмират точно 256 различни личности. Но отклонявам се...
Идеята е, че това не се прави с възрастни, а почти винаги с деца. Причината е, че децата все още нямат докрай изградено его, така че тяхното съзнание винаги избира да се пречупи.
Ако вече е установено стабилно и развито его, съзнанието винаги избира да умре в процеса пред това, да се пречупи. А на въпросните, за които говоря, им трябват живи роби, не трупове...
СЪЩИЯТ ефект се постига чрез сензорна депривация. Това ще рече лишаване на сензорите си от разнообразие - да седиш само на тъмно, да слушаш една и съща мантра отново и отново, да ядеш само едно и също нещо отново и отвово, да правиш едно и също нещо отново и отново, и тн.
Това, след достатъчна интензивност на процеса и след достатъчно време, вкарва съзнанието в състояние на силна внушаемост - то е готово да запълни "илюзията за празнота" с първата информация, която му подадеш. И в следствие получаваш много отдаден последовател, който се съпротивлява на поставянето на въпроси.
Защо мислиш, че се гладува толкова много в църковните празници. Само за пречистване ли? : P Че то, ако един християнин живее наистина праведно, той не се замърсява толкова, че да се пречиства всяка година с толкова гладувания. Целта не е само тази.
А начинът, по който действат сатанинските култове или коя да е секта, е смесен - хем те карат да извършиш някакъв подвиг, който ще те изтощи (физически значи И умствено), който ще те вкара в някаква плитка или дълбока степен на сензорна депривация, и след това ще ти напълнят главата с глупостите от сорта на това, че са взели нещо от душата ти раиш`ли, и сега те държат на каишка. Или че са ти върнали душата и сега им дължиш неизплатима услуга.
Под всякакви форми. Най-абсурдното нещо, което са се опитвали да ми кажат, е че етерното ми тяло било откраднато, някой ми бил направил астралан операция и понеже ме бил разделил от етерното ми тяло, не съм бил могъл да си излизам от тялото : D
Вариантите и формите са стотици, и всички се опират на една или друг аформа на материализъм.
а
Буахахахаха, кви учебници, кви екстрасенси ти нормален ли си. Прочел бил учебниците от училище и не намерил нищо за духовна утеха. Е ти направо все едно че си прочел цялата александрииска библиотека. ОлигофренНищо не си прочел, беше християнин още когато доидох във форума, и тогава пляскаше значително по-малоумни неща, защото си по-малък от мен, а тва е било преди почти 10 години, демек тва трябва да ти се е случило някъде на 14- 15 години максимум. Горкия дефенди, изживял тиинеиджърската си депресия, помислил си че умира, душата му я нямало и тои взел че повярвал. АХахахахаххахах, в смисъл не знам какво точно си преживял (впрочем какво точно си преживял?) но това звучи като възможно наи-геиския и cringe начин да повярваш в Бог.
И как по дяволите ти се отнема душата? Паднал си в бидона с джибрите ли, какво толкова е станало? Аз също имах бурна младост и доста тежки моменти, но нито за миг не съм се пречупил. По скоро преминах през нещо подобно на това което hecu2 разказва, само дето моето беше след като маика ми почина и бях ядосан на света, почнах да навлизам там в разни сатанински учения, националсоциалистическия ми позитивизъм се превърна в агонична мизантропия, почнах да се интересувам от променени съзнания и да медитирам. Пробвах след това и да пуша коз, които след няколко по-спиритични напушвания допълнително разби всички граници на познатото за мен. И тогава започнах да събирам парченцата от разхвърляната си психика, с което ми се изясниха някои основни положения за света и мен самия. Но едва след като останах сам, в наи-дълбоките ями, и наи-откровените си страхове, едва тогава тая невиждана сила се надигна в мен. И едва тогава се докоснах до онзи висш аспект от своята природа - чистата воля за власт. Воля отвъд всеки разум, отвъд всеки аргумент и причина. Това беше същата воля, която ме заобикаляше и в живия, та дори и в неживия свят, само че дотогава не можех да я видя. Това беше волята да бъдеш и сега всичките и проявления изведнъж ми се разкриха. И вече бях свободен.Можех да правя всичко, пред ума ми нямаше пречки. За някои може би бях полудял, но аз всъщност наи-накрая видях точно колко свобода съм имал, а която съм търсел другаде, под други форми, с други имена и че сам съм се заробил, сам съм се хванал на хорото, от което не мога да се изплъзна. Това беше свободата с която съм се родил, но принудително и безсъзнателно от моя страна съм оставил на добрата воля на други хора.
Питаха ме как съм избрал православието между други учения и казах как в самото начало съм го избрал, като започнах 50:50 между всички учение. А вече след този избор, какво съм чел, какво съм преживял, какво съм осъзнал не съм казал нищо. Щом продължавам да съм православен сигурно има защо.
ПП: Нямаш елементарни обноски.
Последно редактирано от defender : 09-21-2019 на 14:15
Как започваш 50:50 между всички учения, като ти си бил просто пишлегарче, дето не знае още на чии хора е, камо ли да се запознае с всички видове религии, философии и то без да има грам житеиски опит. Прочел бил учебника по философия и психология ахахахахахаххаахахха Просто си бил едно малко депресирано лаино и умът ти се е лепнал за първата решетка надолу по канала. В последствие върху теб са се трупали още и още лаина, докато накрая умът ти е станал една помиина яма от худу вуду глупости. От години наблюдавам как разумното в теб се опитва да излезе от тая яма, дори го подхранвах и ето сега ако напишеш в гугъл "teenproblem архив evropeiski" ще си прочетеш либерастките глупости, които си писал, а срещу които сега плюеш, естествено под мое влияние. Продължаваш да си православен, защото на този етап християнските глупости са вече солидно интегрирана част от твоето Его, така че то се брани с всякакви менталки гимнастики срещу всяко посегателство от моя страна - естествено под предлог че всичко това е разумно и аргументирано и ти си в пълна право просто да защитиш истината. И аз някога бях така, само че с нацизма.
Последно редактирано от DoctorSatan1488 : 09-21-2019 на 14:40
Нали казах, че от това, което четях нищо не ме трогваше и не ми даваше духовно полза, просто виждах в това само кухи фрази не чувствах никаква полза - не могат да ти кажа защо не ми помагаше, но съществото ми го разбираше, че е така. Все едно да изядеш бонбон, но да не ти хареса, така и тук просто разбираш, че не помага и е губене на време.
Както казах, освен четене, съм ходил и при йога инструктори, също при един лекар, който твърдеше, че всичко е в дишането и ми даде някакви упражнения за дишане, които всяка вечер преди лягане да извършвам и щели да ми помогнат. Ходих и на иглотерапия, при някакъв китаец, ходих и на психотерапевт, ходих и на екстрасенска, която беше в същото време професор по психология в един университет (но не помня кой беше), тогава често я канеха и по разни предавания по телевизията и там я бях видял при нея на два пъти съм виждал да идват и политици.
Така че не съм ходил при случайни хора. Но нищо не ми помогна. Дори, когато почнах с православието и започнах да се подобрявам, някои от тези лекари, гурута и други опитаха да си препишат успеха на себе си, но аз си знаех, коя е истинската причина. След това православието толкова ме подобри и изстреля, че започнах някаква супер престижна работа (направо идвайки от безнадежността на ада, и не можех да повярвам), после се махнах, но тава е друга тема.
А започването ми с православието стана напълно случайно, защото някаква жена, която майка бегло познава, я видяла и й дала Новия завет и й казала дай го на сина си и тя ми го даде. След това на три пъти почвах да го чета и го захвърлях, защото ми приличаше на някакви тъпи скоропоговорки.
Последно редактирано от defender : 09-21-2019 на 15:06
Ти си адски тъпо парче, заклевам се
ПП: Така и не разбрах какво ти е отнело душата
В смисъл на този етап освен шизофрения не виждам какво може да те накара един човек да ходи при иога инструктори, баячки, китаици, японци и т.н.
Последно редактирано от DoctorSatan1488 : 09-21-2019 на 15:27
Ми човек търси истината ве. Напълно нормално, когато нещо не ти помага да опитваш друго. Дейба бъбреците.
Ти си адски тъпо парче, заклевам се
ПП: Така и не разбрах какво ти е отнело душата
В смисъл на този етап освен шизофрения не виждам какво може да те накара един човек да ходи при иога инструктори, баячки, китаици, японци и т.н.
Мхм, добре че каза "заклевам се", че иначе без него това, което каза, беше много тъпо, но сега ме трогна.
Добре де какво представяла тази чиста воля за власт, тя не е ли всъщност производна реакция на страха?
Чистата воля за власт е онзи метафизичен принцип, които е валиден на всички нива на съществуване, включително и на чисто психологическо, за което именно си говорим тук. Тя е тази оригинална ирррационална сила, чрез която битието се намира винаги в някаква динамика. Игра на космическия разум, ако искаш.
Добре де какъв е изначалния импулс, който поражда тази воля за власт - не е ли страхът?
Ако се освободя от страха аз няма да имам воля за власт, а бих се задоволявал с това, което имам.
Защо казваш, че е ирационална?
Последно редактирано от defender : 09-21-2019 на 16:10
Слънцето има ли причина да свети? Луната има ли причина да се върти около земята? Няма изначален импулс, които да поражда тази воля - тя самата е този първоначален импулс, които е видим и присъщ на всичко и по своята същност е иррационален, така както една река просто се излива без да я е грижа дали ще стои в коритото си или ще залее дигата. Така и света, като един океан където се блъскат водните течения, е всъщност борба на волята за власт и всяко нещо не само отстоява позицията си, но и е в сблъсък с волята за власт на останалите неща, защото това е смисъла на битието изобщо - това е смисъла на волята да бъдеш, защото да бъдеш, означава да имаш власт.
Добре де, ако нямаш много власт това не те ли измъчва и създава малоценност? Този демон на волята за власт изисква от тебе да слагаш на жертвени олтар в негова чест, всичко живо около тебе.
Ти затова ли се мъчиш толкова яростно да ми надделееш, хехе. Това воля за власт много те тормози, дейба.
Последно редактирано от defender : 09-21-2019 на 16:34
Правила за публикуване
2001 - 2026 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2026 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
