Православие

[DoctorSatan1488]

Точно това ти казвам, че ти виждаш в християнството само видимата страна и съдиш.

Винаги съм казвал че за да разбереш дадена идеология трябва да си неин последовател, а за да я разбереш още по-добре, трябва да я надраснеш. Защото религиите и идеологиите, идеите като цяло, са инструмен, които променя своя ползвател, по начини, които тои не може да предвиди. Или както казва Юнг, не идеите служат на нас, а ние служим на идеите. Така или иначе, разбирането ти за християнството като християнин, е колкото полезно, толкова и вредно, защото не можеш да го погледнеш от по-широк ъгъл, но само през призмата на християнина. Така че, наи-вероятно ми убягват доста неща от християнството, но пък съм запознат с това какво е ВЯРА, защото и аз някога съм бил вярващ, макар и не в това.
Идеята за Бог също не ми е толкова чужда, колкото ти се иска. На въпросите ми не можеш да отговориш, защото следваш светска религия и правиш всичко останало, което правят и средностатистическите религиозни вярващи, така че колко по-различна може да е представата ти за Бог от тяхната? Да, може да не вярваш в белобрад старец на небето, но така или иначе Бог като идея за теб е персонализиран, а не под формата на някаква монада, естествен принцип или гностическа концепция, защото в противен случаи, щеше да ти стане ясно колко безсмислени са всичките религиозни практики и дори самата Библия, която също персонализира Бог. Така че пак те питам, след като казваш че не разбирам Бог - Какво е Бог и каква е твоята лична роля и принос в тази идея, така че да се различава от хилядите други идентични представи за Бог на средностатистическия православен християнин?

Да можеш да гледаш на смъртта, като на възможност за спасение и бягство от живота без отговорности, като новородено пеленаче, е много по-лесно поносимо, отколкото да гледаш на смъртта, като възможност да отидеш в Ад, във вечността, защото носиш отговорност за постъпките си както всеки вменяем, възрастен човек, който си носи кръста, а не отказва да порасне, като най-лесното бягство е да отрече Бог.

Всеки човек би предпочел да бъде в Ада, отколкото просто да изчезне напълно и завинаги, защото ния като хора познаваме само живота и сме обвързани с правене и живеене, а смъртта и липсата на битие дори не е възможно да си я представим. Не случаино във всяка религия от началото на човечеството, има история за това къде ще отидем след смъртта. Защото Егото иска да преживява нещо, без значение дали е болка или радост, и винаги иска още и още. За Егото, не формата му, а липсата на съдържание, е наи-страшното. И с какво по-подходящо да запълни тая страховита, безформена и безсъдържателна бездна, ако не с приказки за още по-силни и възвишени преживявания - Рая, Ада, Валхала, Селенията на Дейви Джоунс и пр. глупости

То реалността е една единствена и тя не зависи от тебе, и това е смъртта.

Смъртта не зависи от мен, но живота ми зависи.

То това твоето си е жива идеология, съчинена от тебе за тебе, но като се замисля, дори не е съчинена и от тебе, защото изходния материал, от който черпиш информация, за своята идеология не зависи от тебе и ти се дава наготово по чужди правила и закони (т.е. на природата), а и тъй като смъртта те предопределя

Ако беше така, всички щяха да мислят и правят едно и също нещо. И те го правят, макар и несъзнателно. Всичко в основата си е воля за власт. Но за неосъзнатия тази воля е хаотична и безразборна, поради което и се провявява в толкова много различни форми, идеологии, убеждения, страсти и т.н. И ето че стигаме до вас, отрицателите на тая воля, защитници на тълпата, наказатели и изкустни лъже-мечтатели. Неее, вижте ни, ние не сме деца в пясъка с кофички и лопатки, нашето не е суета, ние сме тези близо до бог, с нашите заповеди написани на каменни плочи, и велики златни катедрали и божествени песнопения. Само ние, и всичко е за нас, света е създаден за нас, и всичките беди са създадени за нас, та да ни тества Бог, които също толкова много се интересува от НАС. Нас, ние, специалните, истинските, ПРАВОславните.... всичко е за нас...
И ти си в пясъчника, дефенди. Разликата е че едно дете толкова бързо излиза от пясъчника и отива да си играе с нещо друго, а ти ще си стоиш там цял живот, самодоволен от илюзорното допускане, че пясъчните ти кули ще стоят вечно, а лелката ще ти даде бонбонче в края на деня.