Православие

[defender]

Не че се оплаквам, просто е жалко да гледаш група примати как захвърлят всичкия потенциал на човешкия дух на вятъра и вместо това се забавляват с материални и псевдо-духовни дрънкулки.

Мисля, че имаш малка представа какво точно е Бог, така че не мисля, че трябва да правиш такива генерални изводи.

И какво ли означава това, което наричаш личностно развитие, потенциал, човешки дух хвърлени на вятъра? И защо ги разглеждаш, като нещо отделно и нямащо връзка, и корен в Бог? Всъщност трагичното е, че ти гледаш на Бог все едно чрез Него човек се отчуждава от себе си и оттам, че целия живот на един вярващ за тебе, е като някакво материално, сетивно блуждаене, като дърво без корен. Май проблема ти е, че ти по-скоро имаш светско възприемане за Бог и религията и оттам цялата ти изградена абревиатура за религията виси импотентно, като някои други, вече застаряващи части от тялото ти, останали трагично без работа и смисъл.

С какво твоето личностно развитие превъзхожда всички останали. Аз потенциал на човешкия дух и личностно развитие без духовната свобода в Бог не виждам, всичко друго е сетивна предопределеност и суета, дори и това което наричаш духовен живот без Бога, е производно на това, което споменах.

също както е по-лесно да се криеш зад Бог, вместо да се изправиш срещу екзистенциалния ужас от безсмислието на съществуването си.

Аз мисля, че на тебе е много по-трудно да понесеш Бог, въздеяние за делата и други, отколкото на мен да понеса безсмислието на съществуването си и някаква готина смърт в изпадане на състояние на нищо, без да нося отговорност за постъпките си, като недорасло дете в скута на гробът-майка.

За това ли е било всичкото напъване, апострофиране и контриране? Просто за форумната седянка? Жалко ако е така, но обяснява доста.

Ми да в основата е това, сега вярно, че в течение на нещата възникнаха и някои други предпоставки (апострофиране, контриране, напъване), но те са второстепенни, несъществени за моето съществуване, които се появиха в последствие и то непреднамерено, без да съм си го поставял за цел, сякаш от нищото, но спокойно винаги мога да мина и без тях.