Православие

[DoctorSatan1488]

Мисля, че имаш малка представа какво точно е Бог, така че не мисля, че трябва да правиш такива генерални изводи.

И какво ли означава това, което наричаш личностно развитие, потенциал, човешки дух хвърлени на вятъра? И защо ги разглеждаш, като нещо отделно и нямащо връзка, и корен в Бог? Всъщност трагичното е, че ти гледаш на Бог все едно чрез Него човек се отчуждава от себе си и оттам, че целия живот на един вярващ за тебе, е като някакво материално, сетивно блуждаене, като дърво без корен. Май проблема ти е, че ти по-скоро имаш светско възприемане за Бог и религията

Добре, какво тогава е Бог, кажи ми, не-светски вярвящи човече. Не четеш ли от Библията? Не спазваш ли обичаите? Не ходиш ли на църква? Не се ли причисляваш към дадена деноминация? Кое от това не е светско? Кое от това има нещо общо с нещо истинско в теб, нещо лично разбрано и изстрадано? Нищо! Къде си ТИ в твоя Бог? Никъде! Защото там теб те няма, а има само дрънканиците на тълпата и седянката.

Аз мисля, че на тебе е много по-трудно да понесеш Бог, въздеяние за делата и други, отколкото на мен да понеса безсмислието на съществуването си и някаква готина смърт в изпадане на състояние на нищо, без да нося отговорност за постъпките си, като недорасло дете в скута на гробът-майка.

Бог носи опрощение, за всеки които го желае. Тои е авторитарен съд, в които побираш всичките си страхове, и затова е само толкова ефективен, колкото сигурност и защита може да проектираш чрез него. Безсмислието е далеч по-сурово. Даването на смисъл, сам, като Бог, е далеч по-тежко. Нали затова сте послушни овчици, а не лъвове и Богове....

Ми да в основата е това, сега вярно, че в течение на нещата възникнаха и някои други предпоставки (апострофиране, контриране, напъване), но те са второстепенни, несъществени за моето съществуване, които се появиха в последствие и то непреднамерено, без да съм си го поставял за цел, сякаш от нищото, но спокойно винаги мога да мина и без тях.

Естествено че може да минеш и без тях, все пак нито ти се отдават, нито някога си получавал нещо друго от такива разговори, освен това да бъдеш опроверган и изтъкнат като идиот.

[hecu2]

Следя темата от известно време... (естествено че няма да чета 100 страници с булшит обаче).

И двамата сте ми много симпатични в размяната си на реплики : P

Само че! Не мога да си кривя душата и логиката и фактите не ми позволяват да подкрепя и двама ви едновременно.




Не в личен план, но в професионален, трябва да заема страната на DoctorSatan1488.

От богатия си опит (участвал съм във формирането на секта; два пъти са ми промивали мозъка, единият от които като правителствен проект; неколкократно съм изпадал в изменени състояния на съзнанието в следствие от себеналожена сензорна депривация и глад) мога да помогна за по-доброто разгръщане на представената теза на DoctorSatan.


Живеем в свят на ДЕЙСТВИЕТО. ("По действията им ще ги познаете"). Става дума за добродетели. Става дума, че когато човек се изправя срещу Злото (с главна буква, за да обозначава генерализираното и дефинирано зло), той проявява цяла гама добродетели. Когато остава безучастен към Злото, той се отказва от всичките си добродетели.

И това е механизъм. Съвсем осезателен механизъм, тук става дума за духовни закони, които съвсем не са субективни и не подлежат на рационализиране.

Членовете на организираната религия (така се нарича това, което се опитвате да адресирате), обаче, възприемат духовните закони като субективни. Като подлежащи на промяна единствено чрез промяна на личното мнение и благоразположение. Точно в това се изразява ритуалността на организираната религия... която сама по себе си е един фарс, разбира се.

Организираната религия постига едно единствено нещо - невежество. Невежеството се дефинира като доброволно отказване от знание (страх от истината). Страхът от истината е в корена на всичко по-насетне - отказът от отговорност, и тн... И точно това заляга в основата на организираната религия. Защото мирянинът се отказва от директното си общение с божественото и го преотстъпва на различни посредници - други равни нему хора или предмети. (Това е илюзия, разбира се, и не може да се случи; и тъй като духовните закони са обективни, поклонниците в организираната религия прекарват живота си в грях, мислейки че в невежеството си са защитени от последствията.)


Човекът, който ДЕЙСТВА, не е нужно да вярва в каквото и да е. Ако ДЕЙСТВА, не е нужно в главата му да има точно дефинирани позиции спрямо Бог и всичките му там напълно излишни концепции.

Защото църквата е излишна.

Защото няма свещена сграда и няма свещени предмети, няма и свещено знание. Единствено ЧОВЕКЪТ може да е носител на свещеността, защото само ЧОВЕКЪТ е авторът на ДЕЙСТВИЯТА. Той е съществото, което владее и борави със свободния избор.

И свещеното се състои в това, да направиш свободния избор да се противопоставиш на Злото всеки път, когато го забележиш в света.



Екстернализирайки свещеното (опитът свещеното да се отнеме от ръцете на човека и да се прехвърли на вещ или друг човек), човек престава да разбира какво означава Бог. Тоест, едно духовно-невежо състояние, което е много по-зле от това да нямаш концепция за Бог в главата (което и без друго е ненужно на човека, който прави разлика между добро и зло).

[defender]

Страхът от истината е в корена на всичко по-насетне - отказът от отговорност, и тн... И точно това заляга в основата на организираната религия. Защото мирянинът се отказва от директното си общение с божественото и го преотстъпва на различни посредници.

Какъв отказ от отговорност, християнинът е може би най-отговорния човек, защото носи отговорност не само за живота си, но носи и отговорност пред смъртта. За него дори смъртта не е просто заспиване и отърваване от отговорност за живота, а за него смъртта е кулминацията на отговорността, това да остане сам, изцяло психически разголен и разобличен, с цялата си лична отговорност пред лицето на Нормалността във Вселената.

За християнина, умираш и оставаш в своята истинска същност, а душевните ти лайна, които си отглеждал седят до тебе и Бог те пита човече какви са тия лайна.
А за атеиста - умира, а"лайната" му, изведнъж изчезват с вълшебна пръчка.


А това че християнинът се обезличавал, защото нямал директно общение с Бога, защо ползвал различни посредници, просто няма да го коментирам, защото почва да ми се реве от всевъзможните идиотски версии, които се носят в интернет пространството. Не знам от къде е тръгнала тази идиотия, че свещениците ти отнемат личното общение с Бога.

[hecu2]

Какъв отказ от отговорност, християнинът е може би най-отговорния човек, защото носи отговорност не само за живота си, но носи и отговорност пред смъртта. За него дори смъртта не е просто заспиване и отърваване от отговорност за живота, а за него смъртта е кулминацията на отговорността, това да остане сам, изцяло психически разголен и разобличен, с цялата си лична отговорност пред лицето на Нормалността във Вселената.

Това е много хубаво и мисля, че всеки трябва да е отговорен именно по този начин. Но не отговаря на въпроса, защо е нужно църквата да съществува?

Църквата си Е човешка измислица. Просто е противно на логиката да се мисли в рамките, че Бог има нужда от различна институция, освен от себе си. За какво му е на Бог да опазва църквата? И нима не е абсурдна и смешна арогантност някаква човешка институция да твърди, че е адвокат на Божиите интереси?

Да не говорим, че ако се опираш на подобни доводи, скоро ще ти се наложи да обясняваш към КОЯ църква Бог протяга покровителството си, има стотици християнски групи, да не говорим за другите религии?




П.П.

А относно задочния ви спор с "докторчето" : P аз не мисля, че използвате понятието атеизъм в истинската му дефиниция. Може би някой си мисли че е атеист, без да знае достатъчно добре какво значи това, но да се самоопределя така на база социално наклонените везни или защото някои други са го нарекли така.

Ясно е, че "нещо като Бог" съществува (не е абстрактност). Аз се придържам към научния модел на Едгар Мичъл (шестият човек, стъпил на Луната) и други.

Въпросът е, че всички са единодушни, че отделните съзнания (и на практика всяко съзнание и всяка душа) е дефакто отломък или проекция на това Голямо нещо. От това просто схващане следва... колкото и да не им се иска на някои... че това Голямо нещо не е "растително-съзнателно" в същия смисъл, в който казваме, че планетата например е "жива"... а че това Голямо нещо е ПО-СЪЗНАТЕЛНО от отделните съзнания, които проектира или са по друг начин излъчени от него.

С други думи, нещо доста съзнателно. По-съзнателно от нас, със сигурност.

Но това не означава, че има логика в твърдението, че нещо покровителствало църквата като институция (освен, естествено, религията на робството).

[defender]

Добре, какво тогава е Бог, кажи ми, не-светски вярвящи човече. Не четеш ли от Библията? Не спазваш ли обичаите? Не ходиш ли на църква? Не се ли причисляваш към дадена деноминация? Кое от това не е светско?

Точно това ти казвам, че ти виждаш в християнството само видимата страна и съдиш.

Толкова задълбочено за Бог не мисля да ти говоря, не само защото трябва да навляза в дълбоко лични неща, а и защото имайки предвид психопрофила ти, се опасявам, че ще го използваш отново за твое зло, богохулство и още повече мъка ще си навлечеш, а ти и сега си си достатъчно нещастно човече.

Безсмислието е далеч по-сурово. Даването на смисъл, сам, като Бог, е далеч по-тежко. Нали затова сте послушни овчици, а не лъвове и Богове.... .

Да можеш да гледаш на смъртта, като на възможност за спасение и бягство от живота без отговорности, като новородено пеленаче, е много по-лесно поносимо, отколкото да гледаш на смъртта, като възможност да отидеш в Ад, във вечността, защото носиш отговорност за постъпките си както всеки вменяем, възрастен човек, който си носи кръста, а не отказва да порасне, като най-лесното бягство е да отрече Бог.

Че защо изобщо се занимаваш с осмисляне на света? То реалността е една единствена и тя не зависи от тебе, и това е смъртта. Да се гръмне е най-рационалното нещо, което може да направи един атеист. Изобщо не знам, защо се занимаваш с такива глупости и игрички на съзнанието да се изживяваш на бог и да осмисляш битието страдайки с пот на челото и така да се самозалъгваш с „игрички на Азът“ (както обичаш да казваш). То това твоето си е жива идеология, съчинена от тебе за тебе, но като се замисля, дори не е съчинена и от тебе, защото изходния материал, от който черпиш информация, за своята идеология не зависи от тебе и ти се дава наготово по чужди правила и закони (т.е. на природата), а и тъй като смъртта те предопределя, то и бъдещото ти не зависи от тебе и каквито и игрички да правиш, то се знае и си върви към него. Тоест и бъдещото и света от които черпиш информация за да разсъждаваш и осмисляш не зависят от тебе, и на тебе просто ти остава да разсъждава в тези независещи от тебе рамки. Направо се чудя, защо ти е да си играеш такива игрички със съзнанието, а просто не прегърнеш реалността, демек смъртта.
А ти дори на това глупаво, суетно занимание, с което си играеш на бог, дори му предаваш някаква супер тежест, и чрез тях се изживяваш едва ли не за някакъв супер човек, достигнал върховете мирозданието. Докато в лицето на реалността си нищо повече от дете играещо на пясъка с кофичка и лопатка, но си мисли че е бог, и че това е смисъла на света, и този свят се върти около него.

[hecu2]

Добре де, defender... Всичко, което казваш в горния си пост, е точно така.

Въпросът ми е, кое прави църквата нужна? Защо организираната религия да е нужна?


Да, не е вярно, че "веднъж се живее". Смъртта е етап и състояние, което по никой начин не отменя направените приживе избори, дори напротив - осмисля ги, защото довежда последствията от тях. Но това е лесно заключимо от простата логика и общата култура, стига човек да е добре образован. Защо да е нужна църквата?


Да, всички идеологии на човека са съчинени от него за него. Всичко, до което съзнанието се докосва в този живот, е чрез посредник - многото слоеве на тялото, многото слоеве на егото и многото слоеве на ума. И организираната религия също, впрочем. Нима някой мисли, че така представена, в тези си форми, теоремите на църквата са по някакъв начин по-искрени от коя да е сетивна информация?


Да, така е, човек не може да стане Бог.
Но пък и самите ангели не могат да станат Бог. Религиозната литература изобилства от примери как човек може да стане ангел и как ангелите най-вече се занимават с човешките въпроси. Само че навсякъде се казва, че ако нещо ще се наследява, то наследява се "Божието царство". А не Бог. Значи, наследява се само СОБСТВЕНОСТТА на Бог, но не и мястото му.

Един вид... хората и ангелите са едно и също същество, в различни степени на просветление, хората и ангелите онаследяват позициите си. Само че точно както между животните и хората има непреодолима граница (животното никога не може да стане човек), същата непреодолима граница има и между ангелите и Бог (никой ангел не може да стане Бог, според писанията).

Тогава... питам аз... след като Бог е нещо, което ни НАДХВЪРЛЯ и което ни ОБХВАЩА, но в което ние се съдържаме и което не можем да надскочим и, следователно, което НЕ МОЖЕМ да адресираме и осмислим... защото е отвъд нас и то завинаги...

Тогава откъде-накъде църквата твърди, че може да посредничи? Бог е неадресируем така, както Абсолютът във философията е по дефиниция неадресируем. Което автоматично означава, че самочувствието и самомнението на църквата и организираната религия за самата себе си е богохулие по дефиниция.

Кое доказва, че църквата не е изцяло излишна?

[defender]

Кое доказва, че църквата не е изцяло излишна?

Има много книги, лесни за четене в Църковните магазини, по които ще разбереш защо църквата не е излишна и че тя не е някаква човешка измислица, или машина за пране на пари, въпреки, че където са замесени хора няма начин и това да не го има, дори и в Църквата. Ако не беше Бог, а църквата зависеше само от хората, досега нямаше да я има.

[DoctorSatan1488]

Точно това ти казвам, че ти виждаш в християнството само видимата страна и съдиш.

Винаги съм казвал че за да разбереш дадена идеология трябва да си неин последовател, а за да я разбереш още по-добре, трябва да я надраснеш. Защото религиите и идеологиите, идеите като цяло, са инструмен, които променя своя ползвател, по начини, които тои не може да предвиди. Или както казва Юнг, не идеите служат на нас, а ние служим на идеите. Така или иначе, разбирането ти за християнството като християнин, е колкото полезно, толкова и вредно, защото не можеш да го погледнеш от по-широк ъгъл, но само през призмата на християнина. Така че, наи-вероятно ми убягват доста неща от християнството, но пък съм запознат с това какво е ВЯРА, защото и аз някога съм бил вярващ, макар и не в това.
Идеята за Бог също не ми е толкова чужда, колкото ти се иска. На въпросите ми не можеш да отговориш, защото следваш светска религия и правиш всичко останало, което правят и средностатистическите религиозни вярващи, така че колко по-различна може да е представата ти за Бог от тяхната? Да, може да не вярваш в белобрад старец на небето, но така или иначе Бог като идея за теб е персонализиран, а не под формата на някаква монада, естествен принцип или гностическа концепция, защото в противен случаи, щеше да ти стане ясно колко безсмислени са всичките религиозни практики и дори самата Библия, която също персонализира Бог. Така че пак те питам, след като казваш че не разбирам Бог - Какво е Бог и каква е твоята лична роля и принос в тази идея, така че да се различава от хилядите други идентични представи за Бог на средностатистическия православен християнин?

Да можеш да гледаш на смъртта, като на възможност за спасение и бягство от живота без отговорности, като новородено пеленаче, е много по-лесно поносимо, отколкото да гледаш на смъртта, като възможност да отидеш в Ад, във вечността, защото носиш отговорност за постъпките си както всеки вменяем, възрастен човек, който си носи кръста, а не отказва да порасне, като най-лесното бягство е да отрече Бог.

Всеки човек би предпочел да бъде в Ада, отколкото просто да изчезне напълно и завинаги, защото ния като хора познаваме само живота и сме обвързани с правене и живеене, а смъртта и липсата на битие дори не е възможно да си я представим. Не случаино във всяка религия от началото на човечеството, има история за това къде ще отидем след смъртта. Защото Егото иска да преживява нещо, без значение дали е болка или радост, и винаги иска още и още. За Егото, не формата му, а липсата на съдържание, е наи-страшното. И с какво по-подходящо да запълни тая страховита, безформена и безсъдържателна бездна, ако не с приказки за още по-силни и възвишени преживявания - Рая, Ада, Валхала, Селенията на Дейви Джоунс и пр. глупости

То реалността е една единствена и тя не зависи от тебе, и това е смъртта.

Смъртта не зависи от мен, но живота ми зависи.

То това твоето си е жива идеология, съчинена от тебе за тебе, но като се замисля, дори не е съчинена и от тебе, защото изходния материал, от който черпиш информация, за своята идеология не зависи от тебе и ти се дава наготово по чужди правила и закони (т.е. на природата), а и тъй като смъртта те предопределя

Ако беше така, всички щяха да мислят и правят едно и също нещо. И те го правят, макар и несъзнателно. Всичко в основата си е воля за власт. Но за неосъзнатия тази воля е хаотична и безразборна, поради което и се провявява в толкова много различни форми, идеологии, убеждения, страсти и т.н. И ето че стигаме до вас, отрицателите на тая воля, защитници на тълпата, наказатели и изкустни лъже-мечтатели. Неее, вижте ни, ние не сме деца в пясъка с кофички и лопатки, нашето не е суета, ние сме тези близо до бог, с нашите заповеди написани на каменни плочи, и велики златни катедрали и божествени песнопения. Само ние, и всичко е за нас, света е създаден за нас, и всичките беди са създадени за нас, та да ни тества Бог, които също толкова много се интересува от НАС. Нас, ние, специалните, истинските, ПРАВОславните.... всичко е за нас...
И ти си в пясъчника, дефенди. Разликата е че едно дете толкова бързо излиза от пясъчника и отива да си играе с нещо друго, а ти ще си стоиш там цял живот, самодоволен от илюзорното допускане, че пясъчните ти кули ще стоят вечно, а лелката ще ти даде бонбонче в края на деня.

[defender]

Всеки човек би предпочел да бъде в Ада, отколкото просто да изчезне напълно и завинаги.

Всеки човек би предпочел да не се е раждал или да изчезне в нищото, отколкото да страда във вечността, без надежда за спасение от това.

Ако искаш да те удрям 2 часа с камшик, но без да ти давам надежда, че ще спра, да видим дали след време няма да предпочетеш да умреш, отколкото такъв живот?
Сега, комфортно като си пред компютъра наяден, напит, наспан, изакан, изкъпан голям ербап се пишеш, ве.

ПП: Например човек е готов да изчезне пред лицето на страданието, затова много хора изчезват дори и в обществения живот и предпочитат да са изчезнали от обществото, а не страдащи от обществото.