Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
Мисля, че имаш малка представа какво точно е Бог, така че не мисля, че трябва да правиш такива генерални изводи.

И какво ли означава това, което наричаш личностно развитие, потенциал, човешки дух хвърлени на вятъра? И защо ги разглеждаш, като нещо отделно и нямащо връзка, и корен в Бог? Всъщност трагичното е, че ти гледаш на Бог все едно чрез Него човек се отчуждава от себе си и оттам, че целия живот на един вярващ за тебе, е като някакво материално, сетивно блуждаене, като дърво без корен. Май проблема ти е, че ти по-скоро имаш светско възприемане за Бог и религията
Добре, какво тогава е Бог, кажи ми, не-светски вярвящи човече. Не четеш ли от Библията? Не спазваш ли обичаите? Не ходиш ли на църква? Не се ли причисляваш към дадена деноминация? Кое от това не е светско? Кое от това има нещо общо с нещо истинско в теб, нещо лично разбрано и изстрадано? Нищо! Къде си ТИ в твоя Бог? Никъде! Защото там теб те няма, а има само дрънканиците на тълпата и седянката.
Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
Аз мисля, че на тебе е много по-трудно да понесеш Бог, въздеяние за делата и други, отколкото на мен да понеса безсмислието на съществуването си и някаква готина смърт в изпадане на състояние на нищо, без да нося отговорност за постъпките си, като недорасло дете в скута на гробът-майка.
Бог носи опрощение, за всеки които го желае. Тои е авторитарен съд, в които побираш всичките си страхове, и затова е само толкова ефективен, колкото сигурност и защита може да проектираш чрез него. Безсмислието е далеч по-сурово. Даването на смисъл, сам, като Бог, е далеч по-тежко. Нали затова сте послушни овчици, а не лъвове и Богове....
Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
Ми да в основата е това, сега вярно, че в течение на нещата възникнаха и някои други предпоставки (апострофиране, контриране, напъване), но те са второстепенни, несъществени за моето съществуване, които се появиха в последствие и то непреднамерено, без да съм си го поставял за цел, сякаш от нищото, но спокойно винаги мога да мина и без тях.
Естествено че може да минеш и без тях, все пак нито ти се отдават, нито някога си получавал нещо друго от такива разговори, освен това да бъдеш опроверган и изтъкнат като идиот.