Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
Ако ти отнема надеждата?

Адът е нещо като автодуховен канибализъм на самия себе си. Чувстваш духовен глад, почваш да ръфаш от себе си, умът ти започва да самоизяжда самия себе си, но не чувстваш насита. Затова ти казах, че психиката ти става, като черна дупка.
ТИ не можеш да отнемеш нищо душевно на никого. Можеш да УБЕДИШ НЯКОЙ да ПОВЯРВА, че ти нещо си отнел.

Но в действителност надеждата умира последна. Можеш да отнемеш живота на някого, да. Тогава ще си му отнел надеждата.



Психиката ти не става като черна дупка.

Съзнанието не може да изпитва този свят буквално. Не може да издържи на болката от това, и си тръгва. Същото е като зъбите ти - да си виждал някой да дъвче направо с нервите си? Не, отгоре има много слоеве защита.

ЕГОТО е тази защита. То е емайла и инструмента, с който съзнанието сдъвква и обработва преживяването от живота. Навсякъде в днешно време гулпаците учат, че егото било нещо лошо. Ами разбира се - егото ти е това, което на всяка цена поддържа самостоятелността ти и не позволява да изпаднеш в зависимост. Последното, което те искат, е хората да имат силно его. Те искат хората да имат БОЛНО или МАЛОЦЕННО его, да...


Така е... когато егото е болно, или малоценно, човек развива зависимост към собственото си его. Точно затова трябва понякога да се отдаваш на усамотение и глад - буквален, емоционален и духовен - за да можеш да храносмелиш нефункционалните части от психиката си. Да ИЗСТЪРЖЕШ некрозите. За да може егото ти да регенерира наранените части.


Идеята е, че природата е дала всичко необходимо като механизми, стига да се вслушваш в себе си. Църквата не е нужна за спасението на който и да е и определено лъже, че спасява душата на някого. Това е само в твоята власт.