
Първоначално написано от
Knispel666
Интересна интерпретация на християнството, и може би доста по-близо е до оригиналното послание на Иисус отколкото догмата на християнските деноминации, но така или иначе почти всички християни съвсем не го разбират така, така че какъв е смисъла изобщо да се занимаваме с християнството? За тях Бог е точно тази върховна референтна точка на смисъл, също както за радикалните атеисти, науката и еволюцията са референтни точки на смисъл. Тъкмо липсата на такъв обективен смисъл поражда този екзистенциален ужас, на който вярата в Голямото Друго е една психологическа компенсация. Защото ако има Голямо Друго, то е източник на смисъл, на посока, то има отношение към теб и ти имаш отношение към него, можеш да се пазариш с него, да му се молиш и умилостивяваш. В случая дори и негативния смисъл, отношение и посока е по-добре отколкото пълната липса на референтна точка, поради което често отрицателните събития и емоции в живота на християните само засилват вярата им, а не я поклащат. Без да се замисли, религиозния типаж първо ще търси недостойнство и грях в себе си пред лицето на Голямото Друго, вместо да допусне че просто няма Голямо Друго.