Нормално ли е момиче да се омъжи на тези години ?

[SisiStrange]

^ Това пък беше малко пресилено. Майка ми ме е родила на 30 и нито тя е умряла преди да стана на 19, нито аз. То няма железни правила. Кой пък гарантира, че ще срещнете мъж, с когото искате да имате семейство преди 30? XD Всичко е въпрос на късмет и лични разбирания. Просто не съм съгласна, когато някой отбележи с показалката как е рано и първо трябвало да се нареди всичко останало, а това е на последно място.

[LadyDi]

SuzanFletcher, ти вече си много брутална Но го има и тоя момент, да. Да се надяваме, че девойката ще прибърза с бебенцето, след като се омъжи.

[LadyDi]

^ Това пък беше малко пресилено. Майка ми ме е родила на 30 и нито тя е умряла преди да стана на 19, нито аз. То няма железни правила. Кой пък гарантира, че ще срещнете мъж, с когото искате да имате семейство преди 30? XD Всичко е въпрос на късмет и лични разбирания. Просто не съм съгласна, когато някой отбележи с показалката как е рано и първо трябвало да се нареди всичко останало, а това е на последно място.

Да, много съм съгласна. Нещата трябва да се развиват едновременно, а не едното за сметка на другото.
Макар да не обичам да давам примери със себе си... аз се омъжих преди да съм завършила висшето си и преди да съм си намерила "стабилна" работа. Искрено се надявам брака ми да проработи и досега всичко е наред. Да, направих си стажа, който ми трябва, след известни "брачни" недоразумения (които са си нормални в началото на всеки брак), с мъжа ми вече сме се нагодили достатъчно добре един към друг, за да кажем, че сме готови да си имаме хлапе. За мен, всяко нещо дойде с времето си, без да ги подреждам по план-график. И сработва.

[3oPuTy]

Стабилна работа?
То е ясно,че всеки таи надежди,че след като завърши университета веднага ще започне работа,но на,България не е Америка!С вишисти е претъпкано.Да не мислиш,че всички изгарят от нетърпение да завършиш и да повикат точно теб на работа? Не се заблуждавай.Това ,че ще имаш висше образование не ти гарантира веднага след завършването да започнеш работа.Та, представям си те как се омъжваш 30,32,но не искаш да избързваш и с децата ,(както не искаше и със сватбата ) затова забременяваш на 34 ,раждаш на 35 ,а мъжът ти е вече "стабилно" възрастен на 38.Отглеждането на бебето е сложен процес за вас,затова не се и замисляте за второ в близките 2-3 години .Минава време,детето ви е вече на 5-6 годинки и решавате ,че е време да поработите за второ,но има един проблем- ти си вече в критическата,в предменопаузален период и втора бременност е твърде рискована,а и малко възможна.Нямате избор и се примирявате с положението.Минават още 5 годинки ,когато детето ви е вече на 10 години - жизнерадостно момченце в 4-ти клас,но бащата е вече на почти 50 години и е притеснен дали ще доживее да отгледа сина си поне до 18-20 години.
Колко е хубаво да се омъжиш на 30-32.

Ръсиш пъъълни глупости!!!
Аз съм първо и единствено дете.Майка ми е била на 36,когато ме е родила ... Имала е проблеми и за това е успяла да зачене едва тогава и то супер неочаквано.Когато бях 4 клас,а и по-голяма с баща ми к'во ли не сме правили,с майка ми също и ей ме нá!Вече съм на 21,те са ми живи и здрави (дано още дълго време) - нито са няк'ви старци,нито нищо.В отлична форма са си и двамата и като за капак са си здраво стъпили на краката,със стабилни доходи.Майка ми 10 години не работеше за да ме гледа,но и на 46 успя да си изкара един курс и сега да работи на добре платена длъжност.А сега,когато е на доооста годинки,дори началник я направиха ... Живи и здрави да са ми!
За сметка на това пък имам поне 5-6 приятели/познати,които са загубили един или и двамата си родители ... Лека им пръст на хората - починали са доста млади и определено не са успели да отгледат децата си до 18-20 годишна възраст ...
Това,че един човек роди на 20 (примерно) не означава,че ще доживее пълнолетието на децата си,а к'во остава и за внуците си.

[SuzanFletcher]

Божеее,не го взимайте толкова на сериозно.Никого не исках да обидя.Пошегувах се просто Сори!

[SisiStrange]

Да, много съм съгласна. Нещата трябва да се развиват едновременно, а не едното за сметка на другото.
Макар да не обичам да давам примери със себе си... аз се омъжих преди да съм завършила висшето си и преди да съм си намерила "стабилна" работа. Искрено се надявам брака ми да проработи и досега всичко е наред. Да, направих си стажа, който ми трябва, след известни "брачни" недоразумения (които са си нормални в началото на всеки брак), с мъжа ми вече сме се нагодили достатъчно добре един към друг, за да кажем, че сме готови да си имаме хлапе. За мен, всяко нещо дойде с времето си, без да ги подреждам по план-график. И сработва.

И аз гледам на нещата по този начин. Да, малко повече усилие се иска да направиш така, че хем да се развиваш кариерно, хем да си гледаш семейството, но си струва. Пък и аз се чудя като направиш някаква бляскава велика кариера от раз, но си нямаш ни мъж, ни някаква стабилност от друг род, кое му е толкова хубавото? Всеки прави всичко това с идеята да го сподели. Иначе големия праз, че изкарваш 2-3 хиляди месечна заплата. На вечеря все ще изядеш една порция.

[tattoobitch19]

Нормално, да.
Но и рано ;/
Зависи дали си абсолютно сигурна (помисли за плюсовете и минусите от ранния ви брак)
Но ти решаваш и единственото, с което мога да ти помогна в решението, е да кажа.. listen to your heart

[SuzanFletcher]

И аз гледам на нещата по този начин. Да, малко повече усилие се иска да направиш така, че хем да се развиваш кариерно, хем да си гледаш семейството, но си струва. Пък и аз се чудя като направиш някаква бляскава велика кариера от раз, но си нямаш ни мъж, ни някаква стабилност от друг род, кое му е толкова хубавото? Всеки прави всичко това с идеята да го сподели. Иначе големия праз, че изкарваш 2-3 хиляди месечна заплата. На вечеря все ще изядеш една порция.

Сиси,тоооолкова си права.
За какво са ти много пари,когато няма с кого да ги споделиш...

[LadyDi]

Ръсиш пъъълни глупости!!!
Аз съм първо и единствено дете.Майка ми е била на 36,когато ме е родила ... Имала е проблеми и за това е успяла да зачене едва тогава и то супер неочаквано.

Има разлика между това да имаш проблем със зачеването и съзнателно да решиш да забременееш късно.
Не съм съгласна, че ръси пълни глупости, но пък като се замисля, за теб всичко, което не е според твоето виждане е пълни глупости

[3oPuTy]

Има разлика между това да имаш проблем със зачеването и съзнателно да решиш да забременееш късно.
Не съм съгласна, че ръси пълни глупости, но пък като се замисля, за теб всичко, което не е според твоето виждане е пълни глупости

Защо четеш избирателно?!
По-долу съм обяснила,защо казаното от нея са пълни глупости!!!
Ако някой станел баща след 35 щял да се чуди дали ще е жив,когато детето му стане на 18-20 години ... Е това си е ПЪЛНА простотия!!!Точно за това и споменах,че познавам хора,чиито родители са ги "създали" доста по-рано от моите и въпреки това не са доживели до пълнолетието им.
А иначе дадох моето семейство като пример за да види,че това по-горе си е малоумно ... Това,че майка ми е забременяла чак тогава го споменах,защото ако не бях щях да чета коментари от рода на "За вашите по-важна е била кариерата","Тия нормални ли са чак тогава да правят деца" и т.н. ... Достатъчно такива коментари съм чувала и за моите родители,и за родителите на приятели,които също късно са имали деца.

[BrokenInnocence]

На 23 съм... не мога да си се представя омъжена даже в момента, а какво остава за тогава като съм била на 20. За брака съм по принцип, но определено не ми се струва нормално млади момичета да тръгнат да се женят на по 20 години. И друг път съм я водила тая дискусия с приятели и явно нещо съм от тея момичета, които еманципацията са я взели много насериозно. На 23 искам да уча, искам да се развивам, искам да живея. Тепърва си завършвам магистратурата, тепърва кандидатствам за работа. Щях ли да мога да го правя ако се бях оженила на 20? Не. 'Щото брака не е само един документ с два подписа и после те заживели щастливо до края на дните си. Веднъж като се омъжиш просто приоритетите ти се променят дори да не си мислил, че така ще стане. Вече не си "ти", вече сте "вие", трябва да се съобразяваш и с другия човек, когато вземаш важни решения за живота си, защото си решила да споделиш живота си с него, сега вече имаш отговорности към другия човек, а ако има и деца кашата става страшна. Не можеш да си грабнеш нещицата и да тръгнеш в друг град, да не говорим за друга държава, на работа дори да имаш добри възможности там, защото партньора ти може да не може да дойде. Не знам... може аз да съм твърде свободен дух, но за мен да се вържеш на 20 години си е лудост. Но забелязах, че повечето девойки писали по темата още не са навършили 20, така че до известна степен е нормално да мислите, че ранния брак е супер възможността да имаш всичкo и от двата свята (личния и професионалния), за съжаление в мнозинството от случаите и то голяяяяяямото мнозинство, нещата се случват по малко по-различен начин.

P.S. Изобщо не могат да се сравняват нещата със сега и по времето на баба ви/майка ви/леля ви. Един брак може и да е брак и през 1980, и през 2012, но през 1980 целите им са били други, много малко са били жените, които са искали да градят кариера... ама истинска кариера, не да станат учителки или секретарки, което тогава си е било престижно за жена. Времената са били напълно различни, база за сравнение изобщо няма. Пък за времето на баба ви да не говорим.

[SuzanFletcher]

Защо четеш избирателно?!
По-долу съм обяснила,защо казаното от нея са пълни глупости!!!
Ако някой станел баща след 35 щял да се чуди дали ще е жив,когато детето му стане на 18-20 години ... Е това си е ПЪЛНА простотия!!!Точно за това и споменах,че познавам хора,чиито родители са ги "създали" доста по-рано от моите и въпреки това не са доживели до пълнолетието им.
А иначе дадох моето семейство като пример за да види,че това по-горе си е малоумно ... Това,че майка ми е забременяла чак тогава го споменах,защото ако не бях щях да чета коментари от рода на "За вашите по-важна е била кариерата","Тия нормални ли са чак тогава да правят деца" и т.н. ... Достатъчно такива коментари съм чувала и за моите родители,и за родителите на приятели,които също късно са имали деца.

Ти май още не си се усетила,че моят коментар беше поднесен ИРОНИЧНО.Продължаваш да твърдиш,че ръся глупости,въпреки че по-горе казах,че се шегувам.Не си схванала подтекста
Пък и както ЛейдиДи каза,едно е да имаш проблемно забременяване,а друго съзнателно да решиш да забременееш късно,защото според мен никак не е желателно да родиш почти на 40.
И това,че при теб нещата са се получили,не гарантира на другите майки,че раждайки на 36 или 40,ще прегърнат здрави бебета!

[3oPuTy]

След като споменаваш случай подобен на моя и говориш за смърт - прости ми ама няма как да го приема като шега,както спомена по-горе!!!
И да ти кажа познавам доооста жени родили на около 33-37 години и всяка една от тях (за щастие) прегръща здраво бебе,че някои прегръщат и по две.

[SuzanFletcher]

Приемай го както искаш.В написаното си не съм конкретизирала смъртта,а женитбата на късна възраст.Залавяш се за несъщественото (в случая) и пропускаш същината на темата.И каквото и да казваш - не,36-37-40 годишната възраст не е препоръчителната за раждане на деца - с течение на времето броят на яйцеклетките в организма значително намалява,следователно овулцията не е редовна,от което пък следва,че забременяването на горните години и след тях е абсолютно труднопостижимо.Едно,че към 40-те здравето на жената е рисковано и възможността за спонтанен аборт е двойна,друго,че с времето матката губи еластичността си,ракритието на м.ш става по-трудно,от което следва,че самото раждане е по-трудно.Като толкова желаеш,чакай да станеш на 36-37-40 и се мъчи тогава да забременееш,но недей да ми обясняваш,че тези години са най-препоръчителните за бременност/раждане,защото съм абсолютен привърженик на биология и медицина и съм готова да споря. !

[3oPuTy]

Като толкова желаеш,чакай да станеш на 36-37-40 и се мъчи тогава да забременееш,но недей да ми обясняваш,че тези години са най-препоръчителните за бременност/раждане,защото съм абсолютен привърженик на биология и медицина и съм готова да споря. !

Я ми покажи къде точно съм казала,че искам да забременея на 35+ или къде твърдя,че "тези години са най-препоръчителните за бременност/раждане" ...

[SuzanFletcher]

АЗ: И това,че при теб нещата са се получили,не гарантира на другите майки,че раждайки на 36 или 40,ще прегърнат здрави бебета!

И да ти кажа познавам доооста жени родили на около 33-37 години и всяка една от тях (за щастие) прегръща здраво бебе,че някои прегръщат и по две.

Опита се да ми докажеш,че греша и че не представлява никакъв проблем да се ражда на късен етап.Този ти пост е достатъчен да си направя изводите какво подкрепяш и какво не.

[marin4itu]

'Щото брака не е само един документ с два подписа и после те заживели щастливо до края на дните си. Веднъж като се омъжиш просто приоритетите ти се променят дори да не си мислил, че така ще стане. Вече не си "ти", вече сте "вие", трябва да се съобразяваш и с другия човек, когато вземаш важни решения за живота си, защото си решила да споделиш живота си с него, сега вече имаш отговорности към другия човек, а ако има и деца кашата става страшна. Не можеш да си грабнеш нещицата и да тръгнеш в друг град, да не говорим за друга държава, на работа дори да имаш добри възможности там, защото партньора ти може да не може да дойде.

Тука малко не съм съгласна. Дори да нямаш брак, ами живееш с човек, с когото се обичате, пак няма "ти", ами сте "вие". Пак не можеш да се хванеш и да заминеш на майната си, ами споделяш живота си с него. И да, може да нямам 20 навършени години, но живея с човек, с когото искам да имам бъдеще. И пак се съобразявам с него, както и той с мен, и пак единия от двамата не би заминал, ако другият не го последва.

[3oPuTy]

Това,че познавам поне 6-7 жени,родили на тези години НЕ ОЗНАЧАВА,че го подкрепям!!!Споменах го,защото ти каза,че може да не прегръщат здрави бебета ...
Между другото за мен идеалната възраст за бебе е 25-27 години.
Мисля,че няма смисъл да продължаваме с тази тема,защото така изместваме въпроса на автор(кат)а.Разбира се винаги бих отговорила на ЛС ако има нещо неясно

[jghgh]

...

Огромно ДА.
Егоистът в мен проговаря ... винаги съм потръпвала пред идеята за ранен брак, защото предчувствам (чисто интуитивно), че ранният брак възпира човешкото развитие, капсулира душите, прави ги някак .. зависими един от друг. Сливаш се с другия - ставате "вие", не ти си като личност, а сте двамата като двойка.
Не знам защо, намирам тази сериозност за плашеща, въпреки че никога, ама никога не съм имала несериозна връзка, както и никога не съм се стремяла към "неангажиращи флиртове".
Просто ранният брак за мен означава да си толкова несигурен в себе си, че да се хванеш за някаква константа и да искаш да я развиваш. Не казвам, че това е лошо. В крайна сметка в живота няма лоши неща, правилни, грешни и т.н. Има избори.
За мен, за моята си колибка не е правилен изборът да се ожениш млад и зелен, да пропуснеш младостта като възможност за пълно отдаване на здравословен егоизъм.
Човекът, който се жени млад, за мен е човек, който не е жаден за нови хоризонти, за личен просперитет и някакви такива неща, за които е необходимо да си сам. Това не е нещо лошо, просто аз искам всичко, не мога да се задоволя само с брак, само с любов, с намирането на лично щастие. Аз съм от тея неспокойни души, които искат от всичко - и не говоря за големите пари, а за постигането на някакви върховни истини и т.н.
Не знам, но аз се чувствам толкова незавършена, неудовлетворена от себе си, понеже не съм преживяла нищо. Искам да се оженя когато се чувствам мъдра, преживяла много неща, силен характер & so on. А не такава, млада и зелена, и едната любов да ме топли - че се е намерил някой, дето ме харесва и такава.

Просто изначално чувствам ранният брак погрешен. Още повече че от психологическа гледна точка подобна любов е просто запълване на някакви дефицити.
Бих била ЗА само при абсолютна сигурност, че това е Човекът. Изглежда, не съм го срещнала. о.О
А не съм и предала детското мислене за Идеалният. Не желая с никого да се напасвам, да имам брачни недоразумения. Искам нещата да са толкова "един за друг", че да не се налагат подобни сивоти на ежедневието и пр.

[SuzanFletcher]

Това,че познавам поне 6-7 жени,родили на тези години НЕ ОЗНАЧАВА,че го подкрепям!!!Споменах го,защото ти каза,че може да не прегръщат здрави бебета ...
Между другото за мен идеалната възраст за бебе е 25-27 години.
Мисля,че няма смисъл да продължаваме с тази тема,защото така изместваме въпроса на автор(кат)а.Разбира се винаги бих отговорила на ЛС ако има нещо неясно

В началото разказваш как майка ти те е родила по-късно и въпреки това е нямало никакъв проблем,след това даваш примери с жени родили на по-късен етап без никакъв проблем,та даже прегръщали не по 1,а по 2 бебета.Какъв извод може да си направи човек>?!
И да,да спрем дотук.Отклонихме се от темата.ПИЙС!

[LadyDi]

@BrokenInnocence
@jghgh
Боже, девойки, представата ви за брака е ужасна! Не знам от къде ви идват такива идеи, но това са вече наистина глупости. Да се омъжиш не означава край на твоята личност. Аз като съм се омъжила да не съм спряла да се развивам? Дори напротив. Сега до мен има някой, който вярва в мен, в когото аз вярвам, и който ме подкрепя в начинанията. До мен има рамо, а не стена отпред. Бракът не е затвор! Бракът не трябва да бъде затвор и ако се почувствате така, когато се омъжите, значи сте направили грешния избор на човек.
Мога да говоря за себе си само, но след като направих тази стъпка, аз се чувствам дори по-завършена, по-самоуверена и фактът, че човекът ме харесва такава каквато съм ни най-малко не ме е спрял да се развивам до тази жена, която аз ще харесвам.

[dami666]

Ако си сигурна,че това е твоя човек-няма нищо лошо.Но трябва да си 100 процента сигурна,за да не последва и развод след няколко години,защото на тази възраст сме по лекомислени и слагаме хора на пиадестал,и после се ядосваме,че не оправдават очакванията ни.

[BrokenInnocence]

@BrokenInnocence
@jghgh
Боже, девойки, представата ви за брака е ужасна! Не знам от къде ви идват такива идеи, но това са вече наистина глупости. Да се омъжиш не означава край на твоята личност. Аз като съм се омъжила да не съм спряла да се развивам? Дори напротив. Сега до мен има някой, който вярва в мен, в когото аз вярвам, и който ме подкрепя в начинанията. До мен има рамо, а не стена отпред. Бракът не е затвор! Бракът не трябва да бъде затвор и ако се почувствате така, когато се омъжите, значи сте направили грешния избор на човек.
Мога да говоря за себе си само, но след като направих тази стъпка, аз се чувствам дори по-завършена, по-самоуверена и фактът, че човекът ме харесва такава каквато съм ни най-малко не ме е спрял да се развивам до тази жена, която аз ще харесвам.

Не съм казала, че щом се омъжи рано едно момиче, то това ще бъде нещастен брак. Брака може да си е супер щастлив, не виждам проблем. За мен брака е пречка в професионалното развитие, не пречка на щастието в личен план. Ти говориш и даваш за пример себе си. Аз говоря за мен, за моето развитие, за моя живот. Което ми напомня да вметна и, че ситуацията зависи и от степента на развитие, към която се стреми човек. Друго... много ясно, че човека до теб ще те подкрепя, обичате се и т.н. Но едната подкрепа не значи всичко, защото ако се замислиш нещата които описах в по-горния си пост може и да важат и все пак брака да е щастлив, едното не изключва другото. Просто както казах приоритетите се променят. Примерно... не знам какво учиш/работиш, но утре ти се обадят по телефона и ти кажат, че ти дават работата, за която цял живот си мечтала, с по-голяма заплата на месец отколкото можеш да изхарчиш, но трябва да заживееш в Лондон... или Париж... или Токио... трябва да седнеш, да поговориш със съпруга си, как ще се получат нещата, ще стане ли, няма ли, кое е по-важно. А на мен единствената ми пречка ще бъде, че нямам достатъчно голям куфар... и вярвам ще се съгласиш, че моето е по-лесно поправимо. Освен това ти може би ще решиш, че не си струва да заминеш, че предпочиташ да си с човека, който обичаш. Аз ще тръгна с широка усмивка. Виждаш ли разликата? В момента, в който се омъжиш други неща идват на преден план. Никъде не съм писала, че това = нещастен брак + развод.

За по-горния пост относно дългите сериозни връзки, които са си почти като брак. Права е колежката, понякога не е нужен документ, но за мен си е психическа бариера -> връзка=лесно е да си стегнеш багажа и да тръгнеш, 8-9 годишни връзки са се разпадали пред очите ми за по-малко от месец; брак=разправия си е, документи, адвокати, делене на имущество... А бе... друга история е.

[xoxi]

Аз лично не бих го направила, ако не сме живяли преди това заедно.
Ако се омъжвам за него, ще искам да знам всяка подробност за него, дали ще се спогаждаме 24/7 между 4 стени, какви дребни навици има, какво обича и какво не. Грижи ли се за дома си или оставя по-голямата част на човека, с когото живее.
Със сегашният ми приятел сме прекарвали по седмица-две заедно и нямам никакви забележки към него. Отделно, че в седмицата поне 2 дни преспиваме или в тях или в нас. Още преди да се запознаем (когато аз още събирах смелост да го направя), имах чувството, че това ще е най-доброто ми решение до сега. Не се излъгах.
И двамата виждаме бъдеще пред нас, и двамата сме сигурни в него и в нас. Не виждам защо да не се оженим след някоя и друга година.

[LadyDi]

Не съм казала, че щом се омъжи рано едно момиче, то това ще бъде нещастен брак. Брака може да си е супер щастлив, не виждам проблем. За мен брака е пречка в професионалното развитие, не пречка на щастието в личен план. Ти говориш и даваш за пример себе си. Аз говоря за мен, за моето развитие, за моя живот. Което ми напомня да вметна и, че ситуацията зависи и от степента на развитие, към която се стреми човек. Друго... много ясно, че човека до теб ще те подкрепя, обичате се и т.н. Но едната подкрепа не значи всичко, защото ако се замислиш нещата които описах в по-горния си пост може и да важат и все пак брака да е щастлив, едното не изключва другото. Просто както казах приоритетите се променят. Примерно... не знам какво учиш/работиш, но утре ти се обадят по телефона и ти кажат, че ти дават работата, за която цял живот си мечтала, с по-голяма заплата на месец отколкото можеш да изхарчиш, но трябва да заживееш в Лондон... или Париж... или Токио... трябва да седнеш, да поговориш със съпруга си, как ще се получат нещата, ще стане ли, няма ли, кое е по-важно. А на мен единствената ми пречка ще бъде, че нямам достатъчно голям куфар... и вярвам ще се съгласиш, че моето е по-лесно поправимо. Освен това ти може би ще решиш, че не си струва да заминеш, че предпочиташ да си с човека, който обичаш. Аз ще тръгна с широка усмивка. Виждаш ли разликата? В момента, в който се омъжиш други неща идват на преден план. Никъде не съм писала, че това = нещастен брак + развод.

За по-горния пост относно дългите сериозни връзки, които са си почти като брак. Права е колежката, понякога не е нужен документ, но за мен си е психическа бариера -> връзка=лесно е да си стегнеш багажа и да тръгнеш, 8-9 годишни връзки са се разпадали пред очите ми за по-малко от месец; брак=разправия си е, документи, адвокати, делене на имущество... А бе... друга история е.

В целия си пост веднъж не съм споменала нещастен брак. Говорех за свободата на личността, но явно не си ме разбрала добре. Не ме убеждавай, че понеже съм се омъжила, аз нямам същите стремежи да се развивам като теб. Откакто съм омъжена, завърших една магистратура, записах втора, изкарах курсове за професионална квалификация и какво ли не. Той не ми е попречил на професионалното развитие, дори напротив. За мен примерът ти с чужбина не е удачен, защото аз никога (и преди да се омъжа) не съм имала стремежи да работя навън, но това е друг въпрос. Всичко е индивидуално, така че не генерализирай нещата и не отричай брака на тази възраст тотално, само защото ти имаш психическото ограничение и представата, че това ще те зароби и цял живот ще служиш на друг, вместо на себе си.