- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Как ще коментирате следното:
От известно време подозирам нещо такова,просто не исках да го казвам.
А иначе вече ми писна да пиша,пък и съм горе-долу дума по дума съгласен със SisiStrange и няма смисъл да се повтарям(попетдесетвам?)да не говорим,че Джолито се ядоса
Bottom line на цялата тема е,че щом на 18-19-20 хукваш да изневеряваш при най-малкия проблем или вече искаш разнообразие,значи вече нещо не е наред,защото щом толкова бързо си писвате в такава степен,няма за какви бъдещи отношения да става дума.Повече ме бива в километричните изказвания,надявам се,че успях да го обобщя![]()
When I get sad, I stop being sad and be awesome instead
Чудиш се дали си бременна? Кажи:
1. Дата на последна редовна менструация /ПРМ/ 2. Дата на рисков полов акт и 3. Продължителност на менструалния цикъл /МЦ/.
Списък на медикаментите, отпускани без рецепта- http://www.bda.bg/images/stories/doc...ed_inf/OTC.pdf За всички останали отнасяте БАН!
Шофирай разумно- стигни жив!
Айде и аз да налея масло в огъня. Как е зряло да седнеш и да си изясниш проблемите след изневяра, а пък логиката да куца на тия, които казват, че трябва да се изясняват проблемите преди да е станала изневярата? Последно, къде ще сме крайни?
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
хм... прочетох мнения, с които не съм съгласна, или не харесвам, но разбирам. Както не обичам гъби, ама знам, че има хора, които ги обичат и че гъбите всъщност са храна и стават за ядене, просто аз не ги обичам. Хм.
Иска ми се да коментирам много неща от тук, ама са наистина много и ще се натоваря.
Като цяло не знам защо скочихте така на JoLLiE92, която мисля, че се опитва да разбере ситуацията, вместо да реагира първосигнално. Има неща, за които е права (и с което може би ме дразни), има и неща, за които не е. Например с онова, което твърдеше, че всички казвате как не бихте простили изневяра в никакъв случай, а преди това сте се заричали в любов и какво ли не. Всъщност това мислене ми се струва егоистично и някак ме отблъсква. Не казвам, че е правилно, или грешно... в тая тема всъщност всичко е толкова относително.. Аз самата не знам дали бих простила нещо такова. Всъщност сигурна съм, че бих де, защото мисля, че всичко се прощава, но мисля, че ако го преглътна и втори път, ще се почувствам наивна и тъпа. Сигурно и ще се дразня и ще ме човърка дълго време, но... ох... някак... опитвам се да разбирам случващото се... опитвам се да не реагирам тъпо... хората са ми адски интересни и искам да разбирам чувствата им. Не искам да си слушам органа в главата, а този в гръдния кош. Искам те да правят същото и да са честни пред себе си и околните. Дори мисля, че ако някой разсъждава искрено на глас за някои неща, които не ми допадат и са в противоречие с моите възгледи... мисля, че бих го почувствала по-близък и бих му имала повече доверие, какъвто и да (ми) е.
Изключително много ме отвращават моментите, в които някой се опитва да скрие нещичко, защото винаги, ама винаги ги надушвам. Не се сърдя и не правя забележки, дори си го премълчавам, но защо за бога е всичко това.. Искам да съм преди всичко приятел с човека до мен и да ми казва и неща, които не би казал на човек, който приема само като негово 'гадже'. Искам дори да сме през повечето време приятели, които могат да се лигвят заедно и да забравят, че са двойка, които могат да се гушкат без да мислят за секс, докато си пускат ръчичките по телата.. ей такива нещица искам, защото мисля, че когато двама души гледат на себе си като на 'ама той/тя ми е гадже, не искам да му/й кажа това или онова, защото ще го/я нараня...' ...и това като си го казваш в определени ситуации, стават все по-чести и някак се губи нишката на приятелството, което трябва да съществува между една двойка. И когато не съществува, почваш да страниш дори несъзнателно в дадени моменти от човечето си, търсейки онова приятелско рамо у някой друг. Тъжно е. Не искам един ден да съм просто 'жената на някой', от която този някой иска да 'избяга' за час или два в кварталното кафене, за да не му пили на главата за нещо си...
*Друг е момента, че преди време аз самата изневерих, за което не съжалявам, защото явно е, че съществото ми го е искало. (ако чуя от някой, който е изневерил, че съжалява, ще ме нарани много повече от това да каже, че не съжалява).. Друг е и момента, че когато бях с човечето си, ми беше адски тъжно и си мислех 'боже колко е добър, не ме заслужава' и какво ли не.. При мен този феномен е ужасен, защото съм адски огромна романтичка и имам чувството, че... т.е... за мен човек живее, за да обича, да чувства и да споделя чувствата си с друг... да дава това, което произвежда... А аз произвеждам много и съвършено не мога да контролирам случващото се в сърчицето си. Дори не мисля, че в любовта може да се говори за морал ...някак мръсно ми идва тая думичка, защото морала е някакъв вид ограничение и правило, а в това отношение не мисля, че трябва да съществуват такива неща, защото за бога.. човек ЧУВСТВА и ако се старае по някакъв начин да игнорира, или отблъсква чувствата си, които смята за 'грешни', някак върви срещу себе си и природата си... и при всички положения страда. И разбира се тук идва момента, в който колкото и да разбирам това, което написах... ми става мъчно, ако моето си човече се докосва по какъвто и да е емоционален начин до друга... а още по-мъчно ми е, че наистина мисля, че го разбирам...
Хм... добре ми дойде това изпразване на мислите... макар и супер зле нахвърляно, но това съм си аз така или иначе хах.. Сега важното (поне за мен) е, че не искам да повтарям неща, които биха наранили човечето до мен. Защото знам какво съм изпитвала... и би ми било ужасно болно, ако човека, който обичам да кажем, прави същото, което правех и аз с някой друг..
И наистина понякога като се замисля (както сега... оф...) ми става тъжно, защото знам, че ако един прекрасен ден най-скъпото ти попадне на човек Х, който му е интересен, с който се чувства добре и го кара да се усмихва... колкото и време да е бил с теб и каквото и да е преживял... няма да е виновен, ако в него се зароди някакво чувство, привързаност или както искате го наречете.. защото човек наистина не може да казва на душичката си какво да чувства... Мисля, че тези чувства, са единствените, които не умеем да контролираме...
Охх... *Миш, имаш нужда от готина книжка за четене..*
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Добре, бе, Щруделче, да те подпитам нещо, свързано с последния ти абзац. Ти ако си останала с един залък хляб, гладна си и детето ти също е гладно, ще му дадеш ли залъка? Как така си надвиваш първичното в един момент, а в друг се обявяваш за подвластна на най-ниските страсти? Не е много сложно да кажеш "не". Въобще не са оправдание тия чувства. Ми ако забременееш, що мъжа ти да не изчезне на путка си майна на ексурзия, щото му е доскучало, пък там е интересно.
И преди се изумявах на коментарите в темата, и сега също. Нека си изневеряват хората, но изневярата си носи и последствията.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
аз пък отдавна изгубих нишката на темата и въобще не мога да ви разбера за какво говорите
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
За жалост, Щрудел, ние мислим с мозъците си, а не със сърцата. В мозъка са чувствата, мислите, нервите и прочие. Ужасно тъпо и отвратително, за мен, е когато някой каже "ох, главата ми казва едно, сърцето друго".
Няма нищо лошо в това да си романтична. Напротив, красиво е. И аз съм романтик (до каквато степен зодията *шегичка* характера ми го позволява). Просто в един момент хората избират практичното пред романтичното, което е тъжно, да.
Колкото до изневярата. Аз бих простила. Друг е въпроса, че не бих се занимавала с въпросния човечец повече. Ще го изпратя по живо, по здраво.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Нда, хипотетично.
По принцип не съм човек, който рони сълзи, скубе си косите и т.н. при кавги, раздяли или пък изневяри. Способна съм много лесно да простя, но пък за сметка на това не бих се занимавала или очаквала нещо от въпросния индивид.
Нали се сещаш, че такава прошка е нищо друго освен изречени думи без никаква тежест.
Може би има една тънка граница между това да приключите с омраза или какво да е негативно отношение и просто да приключите. Не разбирам хора, които в един ден се обичат от дън душа, а в друг късат и после злословят зад гърбовете си, подминават се по улицата и се държат глупаво. Съвсем способна съм да остана приятелка с бившите ми и да не си мислим лошото. Мисля, че в това се изразява тази прошка.
Lasiodora striatipes
Grammostola rosea
Cyclosternum fasciatum
Brachypelma emilia
Acanthoscurria geniculata![]()
Радослав![]()
Да но това което дриимъра казва е просто глупаво. Не може да кажа: " Прощавам ти, хайде хващай си парцалите и да не съм те видял" WTF...
Явно не си прозряла какво е прошка ... и да очевидно точно при теб са без никаква тежест.
Напротив, мога. Не съм казала да си хваща парцалите и да не съм го видяла. Връзката ни ще се разпадне, аз доверие на този човек повече няма да мога да имам, но както Сисито каза, съм напълно способна да бъда приятелка с въпросния след раздялата ни. А това, което се е случило помежду ни и причината за раздялата ни (изневяра) въобще няма да ме ядосва или дразни. Всъщност, въобще няма да ми пука, тъй като вече не сме си никакви.
Прошката, която ще дам, ще е без никаква тежест, ако продължавам да се ядосвам след раздялата ни, ако продължавам да си скубя косите, избивам зъбите и блъскам главата в стената. Прошката, която ще дам, ще е без никаква тежест ако отказвам да го виждам, ако не съм загърбила миналото и все още ме боли.
НО тъй като нито едно от горе споменатите няма да присъства при мен, мога преспокойно да заява че съм му простила. Говорим хипотетично. Аз така си го тълкувам.
Абе draid, мисля, че не си разбрал какво има предвид DisappointedDreamer.
Да простиш не означава задължително да продължиш да поддържаш същите си взаимоотношения с човека, на който си дал прошка..
Да простиш може да означава и да премислиш случилото се, да осъзнаеш какво е станало, много важно - да останеш с добри чувства и да продължиш напред. Дори да си наранен...
И всъщност ми е странно това с ъъ 'даването на прошка', защото кой си ти, че да опрощаваш грехове...
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Не се ли обвързваме с хора дотолкова, че да ни пука дали ще ни простят? Нали имаше една такава приказка, че на целия свят може да си един единствен човек, но за определен човек да си целият свят. Понякога съжаляваме за грешките си, понякога търсим прошка.
Но, draid, прошката е по-скоро разбиране и примирение; да приемеш чуждата вина, но и да спреш да обвиняваш. Въпреки това, не означава да прогониш и чувствата. Когато се е случвало хора да прощават убийство, болката след загубата не означава, че е изчезнала. В този ред на мисли, може да прости на изневерилия, но чувствата (дали на яд, дали на безразличие), вече са променили нещата и затова може да не се върне отново при него.
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.