- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате vol. 23
Добре съм. Сега започвам да чистя. За около 2 часа максимум трябва да съм свършила. После сядам да чета, че утре имам защита да правя .. И ще се справя! Няма да се дам на една нищо и никаква съдебна система!![]()
Нещо ми смущава емоционалното равновесие, но не мога да разбера какво. Усещам нервно напрежение, а не успявам да локализирам източника и това ме изнервя допълнително.
Само да мине днес... и утре. И да се обадят в понеделник. И всичко да се развие по план.
Май много взех да искам.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
ПЕТЪК! НАЙ-СЕТНЕ!!! Едвам дочаках, чувствам се адски щастлива, явно доста ме е изтощила тази седмица. Правя тука някакви простотии, да убия вмалко време и да изчезвам. Леле ,чувствам се прекрасно :Д
Everything changes, but beauty remains ...
Хем ме боли корем,хем ми е добре. Странно е. Не знам дали ще го видя,а ако го видя ще е много хубаво.Да мога да си нагушкам мечето :*
Спокойно ми е някак и ми е хубаво.
maDamn
Кофти ми е.. Не знам защо ми става кофти за тъпанарски неща.
И 25092345 неща са ми на главата.
Но пък си взех първия 'изпит' с 6.. ама голяма работа. ТОва не ме прави щастлива.
http://www.youtube.com/watch?v=qWlYE...eature=mh_lolz
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
Щастливо ми е!!! Получих заветното обаждане и не мога да си намеря място! Дано очакванията ми да бъдат оправдани.
И ще му правя торта! Нали трябва да си го поглезя.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Станала съм някаква свръхсензитивна и усещам с цялото си същество, с косъмчетата на миглите дори, когато се задава буря. А такава се задаваше през последните две седмици всеки божи, шибан, ненормален ден, поне по 3 пъти.
Най-сетне обаче се чувствам спокойна. Не знам дали е добро предчувствие, или просто претръпнах и освен да ми е гадно, нищо друго не очаквам. Гледам си интереса и дотам.
Все тая е. Единственото, което ме наранява към момента е, че всички обичат някого/нещо, пък било то и автомобил, само от мен не бликат такива чувства. Не бликат чувства въобще, ако трябва да съм честна.
Правя си веселото, усмихвам се - понякога свенливо, друг път се кикотя, трети път пък се смея с цяло гърло, не ми е спад в никакъв случай, просто не се чувствам привързана към/обичаща някого другиго, освен себе си и се чудя да не е някаква патология тва.
Леснообидно ми е. Сигурно заради червените дни.
Имам нужда от... нежност. : |
4XCOKИ
Sometimes the best gift is the gift of never seeing you again.
Всичко за мен? Че то ако го кажа, няма вече да е за мен. Ще е всичко за теб.
^Ма си подбрала аватар за повода (rofl)
Има 10 вида хора. Тези, които могат да четат двоичен код и тези, които не могат.
Скучно ми е, а искам да изляза. Само да си бях в България веднага щяхме да се организираме за някоя чалготека. Щом чалготеките са ми долипсвали, значи положението е много зле.![]()
Цял ден бях като жив труп, сега поне малко се поосвежих. Ох, дано утре най-накрая стана по-рано, че ми писна да се успивам![]()
Бах, петък, пък не ми се излиза. :/ Wtf.
И не ми се занимава вече с него. Отвратителна съм.
Но по-важното - не ми се излиза с тях!! Ама май ще трябва, баах.
Мале, как се наядох. Като свиня.
Имайки предвид какъв ден е, доста добре си прекарах. В смисъл беше ми добро настроението и почти си научих.
Забавно ми е да бъзикам вуйчо ми, а днеска ми се отдаде супер възможност и аз естествено - как да я пропусна..
Един месец. И го преживях.
Аз съм героооой.
Мега ми е тъпо заради вчера,а и днес.Явно само на мен ми пука.
Започнах да забелязвам някакви детайли,ако усетя ,че съм подлъгвана ще ми стане отвратително.Какво ли не ми минава през главата,но какво значение има...Искаше ми се да си поговирим,но явно желанието от другата страна липсва.
Изнервено ми е.На накои шматки,много им знаят устите,но бързо ще си намерят мястото.
![]()
Защото когато затворя очи, виждам само теб...
http://www.youtube.com/watch?v=5VtsT...eature=related (music)
Убедителни доказателства за безсмислието на онова,в което досега вярвах,исках,обичах...Тоя път с цялото си майсторство и красноречие, не мога да ги оборя.
Гледах,слушах,наблюдавах, накрая дори проумях.
И сега всичко е вакуум... Карам си я доволно на режим автоматик, плувам си в някакво безвремие ,а най-добрата част от всичко е,че изобщо не ми и дреме.
Имам усещането,че мога да събера целия непукизъм роден на тоя свят у себе си,да го погълна,а после да го изплюя в четворно количество...После пак.
.................................................. .....
Сигурно е от адаптацията.Всичко живо ми разправя как съм щяла след време да си харесам София(дори Студентски) до такава степен,че да не искам и да чуя за мойта си глуха провинция.....Дръъън-дрън.
Няма сила на тая земя,която да ме накара доброволно да остана в тези територии извън времето,в което така или иначе си имам задължения там.
Мех...вкисната съм като финландец в последно време :/ ноу айдиъ уай
The crowd is proud
The crowd is loud
The crowd says"No"!
To friend and foe
I stand between
Of might and unseen
What's right and wrong
Debate sing song
To push away
A chance to stay
An idea born
To laugh or sorn
Reject or see
What will,shall be
One"Yes"is spoken
One voice has broken
The silence still
Pay up the bill
One"Maybe",please
The crowd appease...
"Yes","No","Maybe"
Undecided
Crowd
Divided...
Страшно изморена съм, до преди малко обикалях. Иначе съм и някакак объркана. Чувствам, че чакам влак, който едва ли ще дойде, но някак нямам силата да стана и да си тръгна.
Също така тази вечер се замислих за едни отминали неща, които ме глозгат отвътре. Чудя се какво ли би станало, ако бях взела друго решение.. Беше доста отдавна де, но може би нещата щяха да се развият по хубав начин. За съжаление мога само да си мисля за това "ако" и прекалено много неща имам на главата. Ядосана съм на себе си, може би наистина пропуснах хубав шанс тогава.
Споделя ми се, но в момента ме мързи да говоря и да слушам други хора.
Май е време да си намеря паролата на блога и да се разпиша.
Днес баща ми е сменил лампата в стаята ми и е сложил някаква мега силна. Бях свикнала да виждам стаята си в мека, приглушена светлина. Сега имам чувството, че това не е моята стая. Странно е.
Харесва ми обаче. Като изключа това, че ме заболяха очите.
Той си дойде и разбира се първата вечер го отстъпвам на семейството му. Един час поне имах да си го нагушкам.
Утре си е само мой. Имам толкова много планове за деня. Дано само времето не се развали.
И спря да се върти за миг земята..
покъртена.. толкова, че не знам ще мога ли да заспя
не мога вече да причинявам нищо гадно на този, който ме обича и прави всичко за мен. не мога да наговарям повече глупости, нито да ги върша.........
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Пак ме подценяват. И пак ми харесва, защото получавам поле за изява. Реших да не преодолявам простотиите на някои хора. С други стана греда. Искам да видя как ще се случат нещата през идната седмица. В крайна сметка винаги можем да минем на агнешко.
Тъжно ми е,скапано ми е...оказва се че идеята за сериал която имах не е толкова зле,ето че бтв ще пускат сериал с подобен плот...сега идеята ми се обезсмисля,всеки който я види ще каже че е взаимствана от това...никой не би се навил да го пусне...въпреки че историите се разминават,главната идея е прекалено подобна...пфф надявах се че ще мога да изплувам поне малко,но...явно ми е писано да съм загубеняк,който не може да постигне мечтите си...пфф...отивам да спя,че ми трябва сън..
>>DjBelev<<