Какво им пречи да Вярват.

[defender]

Всеки е седнал на различен клон от дървото на живота, и като маймуна вика и се пъче, за да убеди и докаже че неговия клон е по-голям и по-добър от останалите(и така, индиректно, и той е по-голям и по-добър).

това да изкажеш мнение, не означава винаги, че се пъчеш или искаш да убедиш другите, че си по-добър. За да изкажеш мнение може да има много и различни причини.

смисъла на живота е да се живее, но това означава и да се спазват неговите принципи,

или казано по друг начин - смисълът на живота е постоянния стремеж за усъвършенстване към добро.

ако някой отрича принципите на живота, все едно отрича самия си живота.
а пък, който нарушава принципите на живота ще е нещастен.

[Doom_Stalker]

това да изкажеш мнение, не означава винаги, че се пъчеш или искаш да убедиш другите, че си по-добър. За да изкажеш мнение може да има много и различни причини.

Не, всичките тези предоказвания и наддумвания на идеи и принципи, кое е по-добре и по-правилно, са всъщност израз на "малките" хора и борбите на малките им каузи. Защото "малкият" човек обезателно има нужди от малки каузи, абсолютни истини, идеали, авторитети, модели на подражание, задължителни причинно-следствени връзки и т.н. Така малкият човек се опитва да определи и да постави големия свят, в рамките на малките си възприятия. Истината е че светът е много по-голям от вас и изобщо не се върти около това какво ви е удобно(като идея). Вие постоянно имате нужда от някакъв авторитет, който да следвате и да копирате, а в замяна той да ви дава необходимите прости обяснения и истини за света. Това идва от комплекса на незначителността. Когато едно малко дете е малко и беззащитно, то вижда в родителите си завършени и функциониращи хора, то ги боготвори. Родителите са първите идоли. И естествено детето развива синдром за компенсация - започва да копира и подражава на родителите си, с цел да се изживява и то като независимо, завършено и функциониращо. Идеята на подражание и следване на всички идеологии, религии, личности, авторитети, гледни точки и т.н. е същата. Човекът се чувства малък и незначителен, затова се стреми да изкопира нещо по-велико от него, с подсъзнателната идея и той да стане велик, да има мнение и позиция върху всичко, опирайки се на авторитета и опита на други преди него. Та затова е надвикването и наддумването - едно подсъзнателно желание индивида да се изживява в позицията на знаещ и можещ, като защитава някаква позиция(която пък от своя страна претендира за знаене и можене). Всичко е едно детско изживяване и влизане в роли. Просто някой от вас толкова много са влизали в любимата си роля, че вече самата роля ги определя като хора. Но всички роли са плод на някакъв недостатък или изживяване като незначителен, и за да замаже това, индивида си развива персонаж, който да запълва този недостатък и незначителност, за да запълни някаква нужда или потребност. Така че влизането в образи на знаещи и можещи, или претендиращи че са нещо, произлиза именно от хората, които не знаят, и не могат и не са нищо. И именно влизането в роля, е това да бъдеш на "клона" и да викаш като маймуна. Защото без "клона", без образа - ти си нищо. Оставаш едно грозно нищо, захвърлено сред боклуците на случайността и хаоса. Но когато влезеш в роля, всичко се оправя... имаш си цел, имаш си обяснение, имаш си всичко и си щастлив. Така че затова е цялото спорене кое е по-добро - без значение дали са религии, идеологии, каузи, а в по-нисшите среди - партии, групи, дори футболни отбори ако щете. Хората има нуждата да проповядват своето като по-добро, защото така и самите те се чувстват по-добри.

Колкото до смисъла на живота.... не мисля че има такъв, погледнато от обективна гледна точка. Но пък нуждата от смисъл.... тя вече е водеща. В случая, не трябва да гледаме самите идеи и смисли, които са дръзнали да обяснят нещо толкова голямо като живота, а трябва да се запитаме - Защо хората имат нужда от такъв? И оттам нататък ще видим че всичките "смисли на живота" колкото и да са различни, накрая произхождат от едно и също място - ЧОВЕКА и неговите потребностти. Смисълът на живота е нещо, което се предполага че трябва да е извън човека и да е част от някакъв по-голям план и система. А се вижда че обясненията на смисъла на живота дадени от човека са толкова егоистични и самовлюбени. Християнският смисъл най-вече - Светът е създаден за хората и всичко се върти около тях... Какво по самонадеяно от това? Всеки се опитва да подчини нещо нечовешко на своите човешки потребностти.... което е жалко и животинско.
И именно такива идеи като "Смисъла на живота е да се живее", подсказва че хората които ги изповядват всъщност имат само и една единствена цел - ОБЕЗАТЕЛНО ДА ГИ ИМА. И това е водещ принцип. Всеки "малък" човек държи обезателно да го има, нещо да го описва и обуславя, да изживява нещо, което да му създава илюзията, че той е тук, че прави нещо, че то има смисъл. И затова са всичките клони, защото само на клона човека е нещо, само там той е мравката в мравуняка(и има цел и предназначение), само там нещо го обуславя и той се идентифицира с него.

[defender]

^
А от къде се взела тази вродена нужда в хората, за която говориш.................

Човека е Божие творение и като такова в него има вроден стремеж към богоуподобяване, т.е. стремеж към усъвършенстване и развитие към добро.

Човек ако се опита да избяга от това, той започва да се саморазрушава,това е личностно и физическо самоубийство, нравствен и духовен упадък.

Дори и ти за да достигнеш до тези си твои умозаключения, си се стремил към познание и усъвършенстване.

[Doom_Stalker]

^
А от къде се взела тази вродена нужда в хората, за която говориш.................

Човека е Божие творение и като такова в него има вроден стремеж към богоуподобяване, т.е. стремеж към усъвършенстване и развитие към добро.

Човек ако се опита да избяга от това, той започва да се саморазрушава,това е личностно и физическо самоубийство, нравствен и духовен упадък.

Дори и ти за да достигнеш до тези си твои умозаключения, си се стремил към познание и усъвършенстване.

Само несъвършенните се стремят към съвършенство. И аз съм търсил и съм влизал в много образи, и те са били главно за да запълнят някои мои несъвършенства.(които естествено няма да споделя тук). Става въпрос че сега виждам и осъзнавам тези свои несъвършенства, но никога преди не съм искал да ги възприема, затова и съм си измислял образи и преструвки които да ги прикриват. И именно оттам идват нуждите за влизане в образи и преструване - несъвършенствата, и по-точно тяхното неприемане. Неприемането на лошото води до заблудата и търсенето на доброто. Именно тези на които им липсва доброто го търсят най-силно. Всеки търси да компенсира недостатъците си. И ти не си добър, можеш да заблуждаваш всеки колкото искаш, но аз го усещам. И ти си имаш своите терзания и самозаблуди, които се надяваш, чрез писане и преповтаряне тук, да станат истина. Не те обвинявам, и аз съм бил така, просто трябва малко безпощадна честност. И естествено трябва да надраснеш страха от истината. Човекът е само една мравка, когато се старае да бъде Господ. Старанието и стремежа към богоуподобяване никога не издига човека до Бог, той си остава само "образ и подобие". Човекът става Бог, когато се изправи лице в лице с истините за себе си и превъзмогне страховете си. И точно това е посланието на християнството.... Бог е истината, приемеш ли истината ставаш Бог.... Но "малките" хора не искат да бъдат богове, те искат да бъдат мравки, да бъдат образи и подобия. Защо? Защото в противен случай, трябва да поемат отговорността за своите действия, мисли, съществуване. А никой не иска да приеме отговорността, затова я прехвърля на други "по-големи".

И никога не съм се старал да получа познание и съвършенство(поне не в мисълта). Стремял съм се към много други неща, но точно към това никога. То не ми е липсвало, затова и не съм го търсил. Но е имало много други които са се старали да бъдат като мен, завиждали са ми, страхували са се от мен, отричали са ме, подражавали са ми.... и всичкото това в своя стремеж да запълнят своите недостатъци. Затова и хората които търсят Бог, любов, знание, морал.... именно това са хората на които тези неща им липсват.