Отговор в тема
Произходът на човека и еволюция.............
http://vbox7.com/play:793ed75cc7
Какво лошо има в това някой млад човек да е обсебен с учене, напоследък и аз съм така, дали ще си прекарва времето човек да пуши/пие/купонясва/учи не е моя работа, това си е личен избор и не виждам как може да дефинираме за някой кое е важно и кое не е от значение.Първоначално написано от Doctor_Satan
Водя се от максимата "Които каквото си надроби - такова ще яде." и за това не чувствам, че трябва да бъда съдник за действията на някой човек, докато не засягат мен пряко или косвенно.
Ученето насила, т.е. което не е предизвикано от личен интерес към преподавания материал, за мен е абсолютна простотия. Такова учене преполага че го правиш заради мечти за постигане. А мита за постигането подкрепен от ... "Като правиш това - ще получиш това" и "Като получиш това ще се почувстваш по-добре" е в основата на матричното възпитание на всеки нов социален член. Който чрез такива евтини обещания се труди за някакви фалшиви бъдещи благосъстояния.... и естествено тези благосъстояния се натрапват като желани още в най-ранна възраст... и естествено тези благосъстояния съвсем случайно отговарят на обществените и социални интереси. Такива възприятия на света са в основата на процесите, движещи несъзнателните човешки маси.Мита за постигането, стремежът към светлото бъдеще се втълпява заради интересите на обществото. В крайна сметка, да си губиш времето с неща които не те интересуват, само и само с идеята накрая да получиш нещо .... ми се струва глупава. Хората така си пропиляват целия живот, вечно "живеещи в бъдещето", вечно с идеята за някакво блаженно бъдеще. И са готови на всякакви саможертви само и само в името на тази идея. Също както християните са готови да се "мъчат" цял живот, само заради идеята че там накрая ги очаква вечен живот и покой. Принципа е същия. Но така или иначе, по-доброто никога не идва. И удовлетворение никога не може да бъде постигнато. Такива хора са обречени винаги да го търсят а то никога да не идва. И такива хора се срещат и в ученето. В тази насока беше коментара ми. Как хората си пропиляват времето в мисли за бъдещето. Всъщност няма значение дали живееш за момента след 1 час, когато ще се напиеш,напушиш и накупонясваш или живееш за момента след 20 години, когато ще си щастлив.И в двата случая принципа е един и същ - жажда за удовлетворяване на някаква нужда, която обаче никога не може да бъде удовлетворена. Само жаждата се увеличава. Но индивида никога не може да изпита крайно и пълно удовлетворение.
Смятах, че става на въпрос за доброволно обучение, щом става на въпрос за обучение с цел извличане на друга изгода освен самото знание, по-горният ми аргумент отпада.
Толкова е тъжно. Направо яд ме хваща. Мамка му стара..
:* браво
Ash nazg durbatuluk, ash nazg gimbatul, ash nazg thrakatuluk agh burzum-ishi krimpatul.
докторе може ли да ни обясниш накратко какъв е твоя поглед за света и хората и какво мислиш за тях. Какво те движи напред, какво те кара да живееш, каква е целта и смисълът на живота и съществуването ти и т.н. Кажи също имаш ли някакво мото в живота.
Защо така бясно отричаш смисълът на всичко и всеки.
Както ти много обичаш да се изразяваш - Не мислиш ли че живееш в някаква твоя си илюзия, която те съхранява и ти създава защитна черупка на уязвимата ти душица.
Мерси.
Последно редактирано от defender : 11-16-2012 на 13:15
Съмнявам се ще мога да ти отговоря кратко, защото това което имам като отношение и мнение, за света и самия мен, е не толкова просто. Погледите върху света и хората са много, и във всеки има по малко истина. Лошото е че хората взимат тази кратка проста истина, и а доразвиват и прилагат за всички останали аспекти, те я доразвиват като общо обяснение на всички явления в живота. Така се създава предразсъдък и всяко явление преминава през призмата на вече затвърдената позиция(развитата истина). И така се създават идеологиите, религиите и всяка останала доктрина, дръзнала да опише света с прости думи. Затова, ако трябва да описвам света, не бих го направил с прости алегории и абсолютни истини. Такива просто няма. Всяка истина се доразвива в индивида така че да му служи, да отговаря на очакванията му от света. Това е грешен подход, и води до масови и колективни заблуди. Така че не съм почитател на нито една идеология, религия, вярване, абсолютна и проста истина, нямам национална принадлежност, не ме интересуват безсмислените всекидневни теми. А темите за Бог и морал са ми вече смешни. Те всичките са базирани на простите истини за простите хора. Така че в тези развити истини, някои хора намират смисъла на целия си живот и отхвърлят всичко останало. Всеки е седнал на различен клон от дървото на живота, и като маймуна вика и се пъче, за да убеди и докаже че неговия клон е по-голям и по-добър от останалите(и така, индиректно, и той е по-голям и по-добър). Отдавна съм надраснал тези игрички - "кой ще го извади по-голЕм". Така че, проста истина, която да описва хората и света, не мога да ти дам. Всеки си избира нещо и вярва в него. Филмите са много, всеки с различно обяснение и позиция. Не изповядвам такива позиции, нито пък се опирам на авторитетите на някой, който да докаже че моя "клон" е по-хубав. Аз не съм на "дървото на живота", аз ходя по земята и виждам колко голям е светът. Без да се опитвам да го сложа в рамките на "моя клон" и да го подчиня на някакви примитивни интереси.
Цялостното ми впечатление от хората е че всеки върши всичко от някакъв егоизъм. Никой вече не вярва или прави нещо, в името на самата вяра или нещо. Всичко е подчинено на личния, и произхождащия от него - колективен, интерес. В крайна сметка, човешкият свят е много сложно нещо, то е една безкрайна мрежа, обхващаща и обуславяща всеки аспект на индивида. Тя го опитомява и го храни с всичко необходимо, но в основата си, тя е изградена именно от необходимите малки лъжи и игрички на хората. Човешкият свят е базиран на вечния компромис... един компромис създал огромна пропаст между човека... разделяйки го на две - какъв е и какъв трябва да бъде. В случая, ролите, обясненията, позициите, абсолютните истини, те просто допълват изкуствено създадената роля на индивида... така че да запълни всичките му потребности. Хората и обществото са нещо много повече от просто симбиоза и извличане на ползите от груповия живот. Социумът е конструкция възникнала за да запълни всичките му(на човека) потребности. Но и той трябва да е във връзка с обществото - да му дава, да вярва в него, да го боготвори и да идеализира границите на съществуването му. И точно там аз имам проблем... Не боготворя идоли, аз винаги търся това което е скрито, забранено, забравено. А в обществото и в човешките взаимоотношения има толкова много. И в последствие осъзнах, че тези взаимоотношения всъщност са вкоренени много дълбоко в мен самия и контролират целия ми живот. Но с осъзнаването им, те губят своето значение, и вече не подчиняват мисълта и поведението ми.
Колкото до смисъла на живота ми, аз не отричам животинското в мен, но то е най-малката и явна част от човека. На по.базисно ниво, се ръководя от простото оцеляване. Но не му придавам сакрален характер и не го боготворя. Нито пък с това се изчерпвам. Изобщо не мисля че умът трябва да е подчинен на някаква проста кауза. Аз съществувам на много нива, а природното и животинското е най-ниското. Но не се ограничавам само до това. Защото познанието не се крие в обожествяването на някакви познати граници, а в търсенето отвъд тях.
Не мисля че живея в някаква илюзия, защото именно илюзиите са прости, познати, добри и удобни. Затова и са налице. Умът си формира поле в което да съществува, където всичките му мисли да са подчинени на някакъв смисъл и цел. Аз познавам много полета, виждал съм ги, преминал съм през тях, постепенно ги опознавам всичките. Познанието е сбор от разбирането на всички гледни точки и истини, а само глупаците се затварят в една гледна точка и боготворят границите на някаква проста истина, на някакви идоли, свещенности, абсолютизми и предварително определени понятия(поле в което ума да съществува, където човека да се нарича АЗ).
Последно редактирано от Doctor_Satan : 11-16-2012 на 14:14
шибаната система е такава
например ,ако половината предмети в училище или университета са ти крайно отегчителни и безсмислени - ти трябва да ги учиш,защото след това не завършваш , а по-късно може да не си намериш работа ,защото нямаш необходимата хартийка
И въобще ,искаш или не искаш трябва да учиш езици и тнт , все неща ,които може да не са ти приятни,за да можеш след това да се реализираш където искаш
И мада фака кААк не ви заболяват очите от толкова много писане пред монитораа?
смисъла на живота е да се живее, но това означава и да се спазват неговите принципи, а понеже живота (това) е позитивната форма на съществуване(-то), затова и неговите принципи естествено са да не се причинява каквото и да е зло на когото и да е от другите човеци и дори да се прави добро - или казано накратко "любовта към ближния", а това че човека изглежда като най-висш биологичен вид от животинското царство никак не е случайно, защото животните са били създадени като помощници на човека и то по подобие на самият него, а именно природата на потребител е онази, която се откроява при всички тях, понеже те са точно такива в своята същност
"Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия(сиреч, с едни и същи съдби); Защото има време у Него за всяко нещо и за всяко дело(сиреч, през повторенията на вечността). Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са като животни(т.е. че всички одушевени са просто потребители, като само човешката форма е пълната). Защото каквото постига човешките чада Постига и животните(например, както хората консумират разни неща, така и животните ядат, пият, играят, спят, и пр.): една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета(сиреч, от гледна точка на вечният съд под греха). Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта(т.е. от небитието), и всички се връщат в пръстта(сиреч, най-малкото в всяка следваща вечност). Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята(т.е. кой знае дали само човеците могат да имат вяра, а в животните няма)? Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си(т.е. свен да живее живота си по добрият начин); Защото това е делът му(сиреч, защото природата му е да бъде единствено потребител); Понеже кой ще го възвърне надире за да види Онова, което ще бъде подир него(сиреч, защото няма природата на Бога, Който е единственият (истински/духовен) Администратор на вселената)?" Еклесиаст 3: 17-22
друг е въпроса, че поне за 5-6-те хилядолетия на под греха, има и духовни служители, които участват в всеобхващащата спасителната мисия на истинският Господ Бог, чрез която Той има за цел да спаси всички човеци/одушевени за вечен живот, понеже имаше и съвършени Светии, чиято единствена цел е всички човеци да бъдат напъно осигурени за вечен живот
Последно редактирано от npp : 11-17-2012 на 11:00
това да изкажеш мнение, не означава винаги, че се пъчеш или искаш да убедиш другите, че си по-добър. За да изкажеш мнение може да има много и различни причини.
или казано по друг начин - смисълът на живота е постоянния стремеж за усъвършенстване към добро.
ако някой отрича принципите на живота, все едно отрича самия си живота.
а пък, който нарушава принципите на живота ще е нещастен.
Последно редактирано от defender : 11-17-2012 на 11:21
Не, всичките тези предоказвания и наддумвания на идеи и принципи, кое е по-добре и по-правилно, са всъщност израз на "малките" хора и борбите на малките им каузи. Защото "малкият" човек обезателно има нужди от малки каузи, абсолютни истини, идеали, авторитети, модели на подражание, задължителни причинно-следствени връзки и т.н. Така малкият човек се опитва да определи и да постави големия свят, в рамките на малките си възприятия. Истината е че светът е много по-голям от вас и изобщо не се върти около това какво ви е удобно(като идея). Вие постоянно имате нужда от някакъв авторитет, който да следвате и да копирате, а в замяна той да ви дава необходимите прости обяснения и истини за света. Това идва от комплекса на незначителността. Когато едно малко дете е малко и беззащитно, то вижда в родителите си завършени и функциониращи хора, то ги боготвори. Родителите са първите идоли. И естествено детето развива синдром за компенсация - започва да копира и подражава на родителите си, с цел да се изживява и то като независимо, завършено и функциониращо. Идеята на подражание и следване на всички идеологии, религии, личности, авторитети, гледни точки и т.н. е същата. Човекът се чувства малък и незначителен, затова се стреми да изкопира нещо по-велико от него, с подсъзнателната идея и той да стане велик, да има мнение и позиция върху всичко, опирайки се на авторитета и опита на други преди него. Та затова е надвикването и наддумването - едно подсъзнателно желание индивида да се изживява в позицията на знаещ и можещ, като защитава някаква позиция(която пък от своя страна претендира за знаене и можене). Всичко е едно детско изживяване и влизане в роли. Просто някой от вас толкова много са влизали в любимата си роля, че вече самата роля ги определя като хора. Но всички роли са плод на някакъв недостатък или изживяване като незначителен, и за да замаже това, индивида си развива персонаж, който да запълва този недостатък и незначителност, за да запълни някаква нужда или потребност. Така че влизането в образи на знаещи и можещи, или претендиращи че са нещо, произлиза именно от хората, които не знаят, и не могат и не са нищо. И именно влизането в роля, е това да бъдеш на "клона" и да викаш като маймуна. Защото без "клона", без образа - ти си нищо. Оставаш едно грозно нищо, захвърлено сред боклуците на случайността и хаоса. Но когато влезеш в роля, всичко се оправя... имаш си цел, имаш си обяснение, имаш си всичко и си щастлив. Така че затова е цялото спорене кое е по-добро - без значение дали са религии, идеологии, каузи, а в по-нисшите среди - партии, групи, дори футболни отбори ако щете. Хората има нуждата да проповядват своето като по-добро, защото така и самите те се чувстват по-добри.
Колкото до смисъла на живота.... не мисля че има такъв, погледнато от обективна гледна точка. Но пък нуждата от смисъл.... тя вече е водеща. В случая, не трябва да гледаме самите идеи и смисли, които са дръзнали да обяснят нещо толкова голямо като живота, а трябва да се запитаме - Защо хората имат нужда от такъв? И оттам нататък ще видим че всичките "смисли на живота" колкото и да са различни, накрая произхождат от едно и също място - ЧОВЕКА и неговите потребностти. Смисълът на живота е нещо, което се предполага че трябва да е извън човека и да е част от някакъв по-голям план и система. А се вижда че обясненията на смисъла на живота дадени от човека са толкова егоистични и самовлюбени. Християнският смисъл най-вече - Светът е създаден за хората и всичко се върти около тях... Какво по самонадеяно от това? Всеки се опитва да подчини нещо нечовешко на своите човешки потребностти.... което е жалко и животинско.
И именно такива идеи като "Смисъла на живота е да се живее", подсказва че хората които ги изповядват всъщност имат само и една единствена цел - ОБЕЗАТЕЛНО ДА ГИ ИМА. И това е водещ принцип. Всеки "малък" човек държи обезателно да го има, нещо да го описва и обуславя, да изживява нещо, което да му създава илюзията, че той е тук, че прави нещо, че то има смисъл. И затова са всичките клони, защото само на клона човека е нещо, само там той е мравката в мравуняка(и има цел и предназначение), само там нещо го обуславя и той се идентифицира с него.
^
А от къде се взела тази вродена нужда в хората, за която говориш.................
Човека е Божие творение и като такова в него има вроден стремеж към богоуподобяване, т.е. стремеж към усъвършенстване и развитие към добро.
Човек ако се опита да избяга от това, той започва да се саморазрушава,това е личностно и физическо самоубийство, нравствен и духовен упадък.
Дори и ти за да достигнеш до тези си твои умозаключения, си се стремил към познание и усъвършенстване.
Последно редактирано от defender : 11-17-2012 на 13:04
Само несъвършенните се стремят към съвършенство. И аз съм търсил и съм влизал в много образи, и те са били главно за да запълнят някои мои несъвършенства.(които естествено няма да споделя тук). Става въпрос че сега виждам и осъзнавам тези свои несъвършенства, но никога преди не съм искал да ги възприема, затова и съм си измислял образи и преструвки които да ги прикриват. И именно оттам идват нуждите за влизане в образи и преструване - несъвършенствата, и по-точно тяхното неприемане. Неприемането на лошото води до заблудата и търсенето на доброто. Именно тези на които им липсва доброто го търсят най-силно. Всеки търси да компенсира недостатъците си. И ти не си добър, можеш да заблуждаваш всеки колкото искаш, но аз го усещам. И ти си имаш своите терзания и самозаблуди, които се надяваш, чрез писане и преповтаряне тук, да станат истина. Не те обвинявам, и аз съм бил така, просто трябва малко безпощадна честност. И естествено трябва да надраснеш страха от истината. Човекът е само една мравка, когато се старае да бъде Господ. Старанието и стремежа към богоуподобяване никога не издига човека до Бог, той си остава само "образ и подобие". Човекът става Бог, когато се изправи лице в лице с истините за себе си и превъзмогне страховете си. И точно това е посланието на християнството.... Бог е истината, приемеш ли истината ставаш Бог.... Но "малките" хора не искат да бъдат богове, те искат да бъдат мравки, да бъдат образи и подобия. Защо? Защото в противен случай, трябва да поемат отговорността за своите действия, мисли, съществуване. А никой не иска да приеме отговорността, затова я прехвърля на други "по-големи".
И никога не съм се старал да получа познание и съвършенство(поне не в мисълта). Стремял съм се към много други неща, но точно към това никога. То не ми е липсвало, затова и не съм го търсил. Но е имало много други които са се старали да бъдат като мен, завиждали са ми, страхували са се от мен, отричали са ме, подражавали са ми.... и всичкото това в своя стремеж да запълнят своите недостатъци. Затова и хората които търсят Бог, любов, знание, морал.... именно това са хората на които тези неща им липсват.
Последно редактирано от Doom_Stalker : 11-17-2012 на 13:54
Какво е добро и какво е зло от еволюционна/естествена/природна гледна точка, и от гледна точка на християните са две абсолютно различни неща. Истината е, че животът е суров, затова естествената среда позволява само на най-силните, умните и приспособимите да оцелеят, докато човекът с неговата 'толерантност' и 'хуманност' дава право на живот, дори на тези, които не биха оцелели в естествени условия.
Вие дори не знаете какво е добро и зло, просто, защото тези понятия са много субективни.
няма човек на когото да му бъде добро/праведно/свято ако му бъде причинено онова, което за него е неприятно, или най-малкото онова, което за него е непоносимо, нито каквото и да е влошаване би му се отразило добре отколкото ако не претърпи такова - именно оттук започва разликата между доброто и злото за всеки човек, така е и според написаното в Св. Писание т.е. Библията, понеже ако не беше така, тогава истинският Бог щеше да е неправеден, и дори нямаше да бъде истински Бог, а там на Неговият Престол сега щеше да е друг
""Твоят престол, о Боже, е до вечни векове; И скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя". и пак: В началото Ти, Господи, си основал земята, И дело на Твоите ръце е небето; Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха, И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат(т.е. твоето царуване няма да (се) свърши до краят на вечността)."" Евреи 1: 8-12,
"И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците." Матей 7: 12
никой от човеците не би искал да му правят онова, което за него е неприятно или най-малкото непоносимо
Последно редактирано от npp : 11-17-2012 на 16:50
Последно редактирано от Doom_Stalker : 11-17-2012 на 17:07
Някой май има нужда, а и е най-лесния начин човек да разбере има ли afterlife и Господ
01001000011000010110100001100001001000000111000001 1100100
11001010110001101100001011010110110000100100000011 1001101100101
На теб дори и такъв пистолет не ти трябва.... нали все пак целият ти живот е обуславен от това накрая да се срещнеш с Джийзъс.Някой май има нужда, а и е най-лесния начин човек да разбере има ли afterlife и Господ
http://www.youtube.com/watch?v=9_-NfKakS6A
Последно редактирано от Doom_Stalker : 11-17-2012 на 18:41
на колене всички кучета и камшик за жигосаните им съвести.
хаха
http://www.youtube.com/watch?v=B0TXXMtvovI Поздрав!
^
Като цяло ми харесва какво си написал. Назоваването единствено на очевидното и вече доказано животинско оцеляване, отказът от конкретизация на всичко отвъд това, съчетано с отричането на уж утвърдените, но всъщност лесно опровергаеми "истини", е сигурен и доста удобен подход. Познанията ни за света позволяват признаването единствено на тази позиция като относително точна. Моята съвпада с една малка разлика. Тези възгледи не ни поставят на земята, а на поредния клон. На много места написаното издава чувство на превъзходство спрямо "малките хора", което предизвиква противоречието, за което говорех и преди. Явно е характерна черта на изказа ти и ако го игнорирам, съм съгласна с теб.
Мда, стари навици от времената, когато спорех с неграмотни комунисти, турчоля и 15 годишни чалгарки....
Все пак не съм съгласен, че познаването на "клоните", и хората живеещи по тях, и пълното им отричане, ме поставя на друг клон.... Дори и това да е така, не смятам, че той е от същата категория. Защото всичките религии, идеологии, позиции, мнения, обяснения на света и т.н., колкото и да са различни в своята същност, те водят началото си от едно и също място - нуждите на хората. Двама човека могат да спорят примерно дали бездомните кучета трябва да се умъртвяват. И единия ще каже: "Бездомните кучета са мили животинки и не трябва да се убиват защото не е правилно", друг пък ще каже" Бездомните кучета са опасна напаст и да се оставят на улицата не е правилно". Въпреки че двете мнения се разминават, те произхождат от едно и също нещо - кое е правилно и добро. И повечето спорове на подобни тематики са същите. Да погледнеш извън правилното, познатото и приемливото.... тогава вече си на съвсем различен клон. В случая въпросът е ... отричането на мненията мнение ли е ? Тук вече зависи изцяло от това как разглеждаме върху нещата...
За какво се спори в последните 69 страници тук?
В името на дочитането на книгата ми тази вечер избирам да ги разглеждаме еднакво.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
