Вярвате ли, че съществува...

[YoUcANNOtiMaGiNe]

...истинската любов? Тази, която надига пламъче у вас и го поддържа непрестанно.. която на моменти подклажда това пламъче и го превръща в пожар от страсти и емоции? Някога усещали ли сте, че с определен човек сте създадени един за друг? Че ако не сте заедно, нищо друго няма да има смисъл или по-скоро ще водите едно празно съществуване, че няма да сте пълноценния човек, който ви се иска да сте? Според вас възможно ли е някой да има толкова голямо значение, дори да не е част от живота ви в момента? Темата не е провокирана от някъв мой проблем, който да можете да решите, нито от много гледане на романтични филми (за тези, които ще питат), просто ми е интересно как мислят повечето. Струва ли си да имате такава нагласа или всичко е твърде преходно за вас и не подкрепяте идеята за единствения/ната?

[prosto_chovek]

на всичките ти въпроси - разбира се!

[bitchwolf]

Да абсолютно! Няма как да кажа какво ще мисля след години, но към момента смятам, че винаги ще мисля по този начин. Смятам, че открих любовта. Толкова силна, бурна и страстна и в същото време спокойна, уравновесена и просто...правилна! Този човек е част от мен. И дори някой ден да не сме заедно ще бъдем приятели. Защото сме такива във всяко отношение. Искам той винаги да бъде част от живота ми под каквато и да е форма. Знам, че никога не би ме наранил, нито пък аз него. Любов изградена върху толкова голямо доверие...непоклатима е!

[3oPuTy]

Да,да,да ... На всичките ти въпроси отговарям с ДА ...

[xoxi]

Да, вярвам в тази любов. Но съм твърде против вярването, че можем да я намерим само с един човек. Прекалено кошмарно би било.

[bitchwolf]

^ харесвам гледната ти точка.

[anonymous708973]

Някога усещали ли сте, че с определен човек сте създадени един за друг?

Да.
Все ми е тая дали мога да намеря любов с някой друг, искам него. Единственият е. И го искам сега и завинаги. Единственото лошо е, че се срещнахме прекалено рано и трябва да сме адски сигурни в един друг, за да можем след известно време да сме заедно по най-пълноценния начин.

[YoUcANNOtiMaGiNe]

хохi, тва изказване е твърде противоречиво и дори звучи несериозно. Искаш да кажеш, че може да сте един за друг с много хора и всичките да са единствени, да са голямата любов? Не мисля така. Тези чувства, за които говоря можеш да ги изпиташ само към 1 и дори да не сте заедно, с друг никога няма да е същото.

[prosto_chovek]

между другото, ако се замислиш, шоши си е права. Любовта на един човек към даден друг се формира спрямо това какъв е другият спрямо този човек. Следователно ако повече от един човека карат дадения човек да се чувства по определен начин, е въпрос на избор, не е предопределеност.

[jghgh]

любовта към един човек може да е много силна
тя ще е единствена и неповторима

но това не значи, че няма пак да си влюбена и щастлива. просто по различен начин.

но ти си решаваш дали да си изграждаш фаталистичен мироглед за нещата.
аз избирам да вярвам в това, че мога пак да съм щастлива, мога пак да обичам някого и пак да смятам, че ТОЙ е човекът.
иначе ме е страх, че друг по-добър няма да се появи.. но, хей, светът е пълен с милиони хора... възможности безкрай
не трябва да се съмняваме в добрия изход на нещата. в хепи енда. в съдбата, която ще ни предостави нова, по-добра възможност.

ако избираме да забиваме, че истинската любов е само една, и че сродната любов е само една, то това значи, че ако не се получи с нея, то значи - края на света. me doesnt like this.




не съм чела темата, много съм мързелива из форума тия дни. но схванах за кво иде реч по първото изречение и последвалите отговори :д

[AliceSw]

вярвам в любовта...вярвам, че тя дава смисъл...дали човекът е един е спорно...някак не мисля и че форумната аудитория е на възраст, подходяща да определи истината за това...

[Mladenoff]

Естествено, че съществуа...обаче като всяко друго нещо - съществува, ама до едно време :P

[rusoto_baby_f]

Да, вярвам, че има такава любов, но не можеш да я срещнеш във всеки втори..

[Blab]

не.
но много ми се иска да греша;

[prosto_chovek]

е ти пък защо не вярваш?

[jghgh]

прочетох ти темата.
само искам да отбележа, че ми се струва ужасно нечия липса или неотвръщане на чувствата да те докара до състояние, в което "сякаш нищо няма смисъл",
въпреки че според мен няма как да има любов, когато има независимост. мислила съм си го - ако си независим няма как да обичаш. ако обичаш, няма как да не си зависим. ддз. любовта е болка, също. но и нещо изключително прекрасно...

мисля, че би трябвало да те топли, че си имаш любов в/на сърчицето, дори нещата да не вървят... просто те топли отвътре, като светлинка. като пътеводна звезда.

[Azoria]

Да.
Все ми е тая дали мога да намеря любов с някой друг, искам него. Единственият е. И го искам сега и завинаги. Единственото лошо е, че се срещнахме прекалено рано и трябва да сме адски сигурни в един друг, за да можем след известно време да сме заедно по най-пълноценния начин.

Точно това.

[psychopath]

Абе аз вярвам, ама... дали ще доживея да се случи, не знам дали отново бих допуснал да лапна въдицата до такава степен. : )

[fenkaaa]

Изпитвам това чувство от 2 години и съм се убедила,че е истинско.

[urlittlelady]

Да, вярвам в истинската любов! Да на всичките ти въпроси! Просто той е човекът, когото придава смисъла на всичко, не чакайте... той е ВСИЧКО за мен. Той е единственият, който ще остане такъв завинаги, единствен. Дори и да си тръгне ще остане единствен... не знам, може би е вдигнал летвата твърде високо, може просто да ми е показал света под различен ъгъл.. знам само, че с него колкото и да е трудно, колкото и болезнено да е понякога, е толкова по-сладко след това... по-сладко от всичко, по-хубаво от всичко, по-истинско от всичко на света...

мога да говоря още толкова много, но ще замълча засега

[Violenza]

Сигурно има и такава любов, но аз не бих могла да я изпитам. Просто не съм човек, който е готов да се отдаде така на каквото и да било чувство. Мога да обичам много, но не мисля, че мога да заобичам мъж повече, отколкото обичам себе си.
- Някога усещали ли сте, че с определен човек сте създадени един за друг? - Ако броим женските - с най-близката ми приятелка просто сме създадени една за друга. За мъж обаче, за жалост, не съм го изпитвала това чувство.

[xXxPETYAxXx]

Любов вярвам, че има, но не е вечна, нито пък е само с "единствения". Вероятно има и "вечна", но след известно време вече не е същата, не носи същите емоции както в началото и остава само обич, и привързаност.
А пък това, едва ли не, че не мога да живея без някой - мислила съм си го преди, че той е всичко за мен и без него изпитвам празнина - пълни пубертетски глупости, но предполагам всеки е мислил нещо подобно някога! Сега вече съм смея да твърдя "пораснала" поне малко и не съм толкова наивна. Не оставям място за подобни мисли, просто защото са лишени от смисъл и вярност!
Мога да си живея и сама и щастието ми не се определя само на базата на любовния ми статус!

П.П: Сега всички ще помислите, че съм безчувствена или дори мъжемразка сигурно
ОК - приемам, че сегашната ми връзка се прекрати, рухне някак си и какво - да спра да живея ли?! Естествено, че не защото съм реалист и живея за СЕБЕ си не за някой друг. Да много ясно, че ще има кратък период на тъга,яд, самота и т.н. но това е нормално и отминава(както повечето от вас са на ясно)

[prosto_chovek]

Любов вярвам, че има, но не е вечна

защо?

[xXxPETYAxXx]

защо?

Е ти само до там ли чете В следващото изречение съм си обяснила мнението за вечната любов.
А защо не вярвам напълно - ми като съществуването на извънземните е. Много хора говорят за тях, някои дори твърдят, че са ги срещали, но докато не видя и аз - не вярвам

[heartshapedbox]

защо?

prosto_chovek, изчисти си личните съобщения.

Иначе за мен има истинска любов, точно такава,каквато я описа авторката. Чувствала съм определен човек като "половинката" ми и винаги ще го чувствам като такъв, просто понякога любовта не е достатъчна. Случвало ми се е само веднъж, така че не знам дали я откриваме веднъж в живота, но се надявам да не е така.