Не ми се щеше да седна да описвам, но да даваш луди пари не е единствения начин да имаш неща. Мой колега е най-бедния човек, когото познавам. 90% от заплатата в семейството е за наема на апартамента. Едва плащат сметки (не винаги могат) и често се чуди какво да яде. Та той има професионален фотоапарат (от европейска стипендия), i-phone (спечелен в игра) и 200левени тонколонки (с пари от раздаване на листовки). Човек търси начини да живее и ми е странно по какво съдите КАК го прави. Пантерке, ти пак опираш до да има какво да яде. На човек му писва цял живот да брои стотинки. Като живееш така няколко години би разбрала, че в един момент ти писва 2та лева на ден да са в касичката, докато ти се иска да си вземеш нещо елементарно, което хора с връзки, мамини дечица и прочие, имат без да мърдат лакирано пръстче. Не всички мечти ги разбирам баш аз (примерно с телефоните и свръх мощните техники, не са ми страст), но всеки си има негови представи за какво би искал да има. А разходи винаги изскачат. Трябва да имаш в началото наистина много пари, за да заделяш спокойно. За 4-5 месеца се пробвах със спестяването. Оп, 10лв, 20лв, 50лв, грип, антибиотици, тантум верде, носни кърпички, лична лекарка, 20лв пак, 30, 40, 50, искат да си купим специален учебник по английски, 20лв, 30, 40, 50, 60, разлепят ми се подметките вече, трябват нормални ботуши, 20лв. Ей това е спестяването при бедните хора. В един момент ти писва.

Не сте чували май подметковата теория на Тери Пратчет? Та Сам Ваймс обясняваше как един богат човек си купува ботуши, здрави ботуши за 50 долара. Те не се късат и траят 10 години като краката на човека са сухи през всички тези 10години. Той самия няма пари, затова е принуден да си купува ботуши за 10 долара. Те се късат след няколко месеца и купува нови. Така за 10 години е дал МНОГО над парите, които дава богатия човек и краката му са били мокри през това време. Та да. Богатите могат да си позволят да живеят евтино, докато един изначално беден човек всичко му излиза през носа.