- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Секс
- Бихте ли започнали връзка от разстояние и бихте ли се борили, за да я запазите?!
Тези въпроси можеш да си ги задаваш и ако живее отсреща. Непрестанното звънене и разпитване също не се срещат само при връзките от разстояние.
По темата - едва ли бих започнала такава връзка.
Ако обаче се наложи единият от двамата да замине за известен период от време - ще направя всичко по силите си, за да запазим връзката. Но в разумни граници.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
Неписан закон при мен - такива връзки - НИКОГА!![]()
В ЖИВОТА НЯМА "РЕСТАРТ" БУТОН...
Не бих се захванала за такава връзка.Просто не е за мен. Искам да усещам близостта му. Искам да се опознаваме наживо. Но ако след 1-2 или поече годишна връзма му се наложи да замине временно ще го чакам. Или ще отида при него. Но общо взето с моето момче тези неща ги съгласуваме.
Доста е тъжно, че смяташ такива паранои за нещо толкова нормално. Когато даден човек не ти е дал повод да се съмняваш в него, трябва доста да се замислиш ако продължаваш да се съмняваш. Освен това никой не обича да се държат собственически с него и да го контролират, а още по-малко да му нямат доверие.
И на мен много ми се иска да бахя паранои, но не са. Тези неща сЪм си ги мислел, защото е имало повод. Освен това аз сЪщо мразя да се дЪржат с мен като да сЪм нечия вещ, за това не го правя сЪщото.
Давам ти само бегЪл пример и то от последната ми врЪзка:
Мацката беше от 1 пазарджишко село. Аз сЪм в Пловдив. Тя ми казва, че отива на стадиона да тича. Няма проблем - нали? ПоддЪржа се момичето. Там обаче 1 познат, който е от селото и който преди е бил тук в Пловдив, изучавал джиу-джицу (колко го е изучавал - историята мЪлчи). Почна да показва на хлапетата хватки. Няма проблем, нали? Тя се загледала и й станало интересно. Отишла и тя, почнали да й показват и на нея. ПЪрвите дни, тя екзалтирана такава, учи нови работи, интересно й е - няма проблем, нали? Аз се радвах, защото аз ходя на карате и ми е яко, че и приятелката ми се интересува от нещо такова. Тя всеки ден ми говори как е минало, какво е правила, какво е научила... Всичко ток и жици. Да обаче, почна да ми говори много за вЪпросния, който ги "учи". И на мен ми стана интересно защо ми говори за него и за живота му - ако ги знае тия работи, значи са си говорили за друго освен за хватки.
Няма проблем - не й направих проблем, не й казах "спри да ходиш". Просто й казах да спре да ми говори за него, защото се дразня. Мацката продЪлжи да си ходи. После ми каза (след около месец), че го харесва. Пак не й направих проблем да спре да ходи. Не виждам нищо собственическо в това... Но когато започна да се отнася с мен като просто с човека от скайпа, с когото се вижда 2 пЪти в седмицата, а не като с човека, с когото има 2 години врЪзка... Е тогава вече й направих проблем! Казах й, че не мога повече така, казах й че кЪсам с нея, да си отива при онзи, да си имат каквото имат и да не ме занимава. Тя направи точно това. След месец се вЪрна при мен и ми каза, че той не бил това, което е мислела. ТрЪгнахме. Почна да излиза с брат си и с 1 от неговата компания. Не й направих пробле. Почна постоянно да ми говори за него. Не й направих проблем. И когато отново почна да се дЪржи гадно с мен...
Е, сега вече си нямам приятелка и не смятам да си хващам такава от друг град! Най- много от сЪседна махала! Ако ще да е родена с табелка с моето име и фамилия + ЕГНто - не ме интересува! Не сЪм тесногрЪд, знам, че както мЪжете излизат по мЪжки, така и жените излизат по женски. Знам, че 1 момиче и сЪответно 1 момче не могат да имат приятели само от своя пол и не виждам нищо лошо в това приятелката ми (евентуалната) да излезе на бар с момчета и момичета, които не познавам. Не я ревнувам от всеки, който я заглежда, защото реално тя не е виновна за това кой как я гледа. Но да - когато се чувствам пренебрегнат, когато тя е навЪн, свободна е и има време да ми звЪнне и по принцип го прави, а в конкретната ситуация не, значи има защо да не ми звЪни. В най-лошия случай й се е случило нещо лошо, но в най-добрия???
Така че мога да кажа само - параноята не винаги е параноя и както е казал Кърт Кобейн - "Само защото си параноичен, не си мисли, че не те следят"
истинските връзки от разстояние ли имате предвид или тези детските само по скайп ? защото тези 2 са коренно различни...нашата връзка с моя е от разстояние но се виждаме почти всяка събота и неделя![]()
Предположих че в мнението ти са били замесени някакви минали преживявания, но дори и в този случай който описа не може да обвиниш разстоянието. Просто такова момиче си си избрал и това би се случило дори и да бяхте в един град. В края на краищата дори и да не е връзка от разстоянието, и двамата си имате собствени компаниии и среди, излизате с тях и покрай тях е твърде вероятно да се запознаете с някой нов, който впоследствие да ви хареса повече от гаджето ви. Или ако не ви хареса повече от гаджето, да се отдадете на някакъв флирт или афера, защото нямате достатъчно самоконтрол да не сядате на два стола. Но тези неща, първо не остават скрити-покрити за дълго, второ още в самото начало на връзката е ясно, че гаджето ти може да е предразположено към такива неща.
Когато бях с бившата, бях сигурен, че каквото и да прави докато e във Франция, ще разбера. Все пак почти през цялото време беше на компа. Дори и когато излизаше, беше рядко и знаех горе-долу до кога ще се прибере. И когато излизаше ми казваше всичко което е правила.
Ако беше започнала да изчезва от скайп спонтанно, по никое време и без никакво обяснение и след това да дава противоречива информация, щях да разбера, че има нещо.
Ако гаджето ти прави така и на всичкото отгоре знаеш, че е склонна на спонтанни и необмислени неща като ѝ завъртят главата, ако има хаотичен график, който не можеш да следиш, ако има история на изневери зад себе си, параноите са оправдани. Но аз лично не се виждам с такова момиче така или иначе, затова и нямам проблем с разстоянието от тази гледна точка. Колкото до теб - не е задължително да стане както с бившата ти, има различни момичета и имаш различни опции и ако стане каквото е станало с нея, то ще е било заради характера ѝ, не заради разстоянието, и дори и да сте на едно и също място, не би имал контрол върху това как се развиват нещата и не би могъл да ги предотвратиш.
Последно редактирано от PainMonopoly : 02-11-2013 на 11:19
В момента съм в такава връзка.. В началото бях супер объркана и не знаех какво да правя, да бъда ли с него или не.. всеки ми повтаряше, че въобще не си струвала такава връзка или че (както някъде прочетох) не била пълноценна... Видяхме се няколко пъти.. и сега сме заедно .. Той е от Пловдив, аз от Габрово километрите са 130, не са много но все пак..Заедно сме вече от почти половин година и честно казано нито на мен ми е омръзнало нито на него..Като се видим сме си 9639193191 пъти по-сладки от предния път.. и всеки следващ път е все по-хубаво и по-хубаво.. не съжалявам че съм с него, макар че понякога наистина зверски ми липсва..Не знам .. аз също не вярвах в тази любов, докато не я изпитах..
PainMonopoly - сЪгласен сЪм с това, което написа, но в началото не беше такава. За това не можех и да предположа, че така ще стане. Дори когато почна да се случва ми беше странно. Както и да е - минало бЕшало. Сега вече сЪм си научил урока. Мацката да си чупи главата с бройкаджийте...![]()
Да започна не, но да продължа една връзка може би да ... В смисъл да съм разделена от приятели ми известно време защото аз или той е в чужбина или в друг град в България.