На мен ми е трудно да отговоря в собствената си тема.

Крайно, крайно недоверчив човек съм. Обичам да се бъркам, факт. Не ми пречи той да се бърка също. Доверието без проверка, за мен, е само една хипотеза.

Може би единствените хора, за които бих казала, че имам въпросното 'безрезервно' доверие са родителите ми. Колкото и жестоко да съм се карала с тях за много неща, наистина знам, че каквото и да стане, те ще са зад мен.
Не мисля, че мога да имам чак такова доверие на мъж някога. Това въобще не означава обаче, че винаги бих се съмнявала или че постоянно ще ровя наляво и надясно. Не.

Аз лично съм проверявала фейсбук и скайп, нищо не съм намирала и не съм ги гледала с тази цел, защото съм се съмнявала в нещо, беше баш чисто любопитство. Имам му паролите навсякъде, сам ми ги е давал по разни причини, без аз да съм ги искала. Лесен достъп до телефона му също имам. Той има същите неща, но съм убедена, че не би седнал да гледа каквото и да било. Просто си е такъв.

Не го разбирам това обаче "държането на сметка кой къде е". За мен е абсолютно нормално да знам къде и с кого е. И знам. Общо взето като се чуем в края на деня, без грам "задължение", просто си разказваме как е минал денят ни. Моят в университета, неговият на работа. Точно обратното не ми се вижда нормално, да не го знам къде е, с кого е и какво прави или пък той мен да не ме знае. Бих го приела за държане на сметка, ако тръгне да ми ограничава свободата или аз неговата, което няма да стане.
Като цяло правилата в една връзка ги определят само двамата съставящи я.

Също мисля, че наистина има неща, които по-добре да останат скрити. Грешната интерпретация на нещо незначимо може да доведе до много сериозни разногласия в една връзка. Не подкрепям лъжата обаче. То като цяло тук е мноооого тънка границата между двете и без конкретна ситуация ми е трудно да говоря.

x7aZzy, темата и цитата нямат нищо общо със Сталин и социализма.